Неделната киновечер на Boyscout започва с Шофьор на такси (Taxi driver) – легендарният психологически трилър на Martin Scorsese от 1976. Филмът обединява сценария на Paul Schrader, режисурата на Scorsese и жестоката игра на любимия му актьор Robert De Niro: тримата са работили като екип и зад друг класически филм (Разяреният бик), а общата филмография на Scorsese и De Niro заслужава отделен текст. Едва петият филм на Scorsese е първият му шедьовър преди Разяреният бик (1980) и Добри момчета (1990). De Niro участва и в двата.
Шофьор на такси е филм за мръсния Ню Йорк и неговият анти-герой Travis Brickle, ветеран от войната във Виетнам психически нестабилен млад мъж, който работи като шофьор на такси нощем, за да се пребори с безсънието си и като всеки друг колега се сблъсква с най-неприятното лице на обществото – свят на проституция, оръжие и доста противоречив морал, след което решава да раздаде правосъдие по най-живописния и ефективен начин.
Robert De Niro току що е спечелил награда Оскар заради втората част на Кръстникът. Кариерата му препуска нагоре, а актьорът успява да се справи с изключително труден филм и да изгради правдоподобен образ на емоционална отдалеченост и психологически разпад, падение и желание за избиване на всички отрепки по улиците на Манхатън, които са съчетани с присъщата за всеки от нас самота. Проблемите с общуването на Brickle раждат такива гениални моменти в историята на киното като онзи с огледалото и репликата и чудесната идея да заведеш момиче на порнографска продукция още на някоя от първите ви срещи. Именно затова Шофьор на такси въздейства и стряска достатъчно силно 36 години по-късно.
Във филм с много мудна кинематография, мрачни цветове, неонови светлини и доста потискащ и не особено бляскав Ню Йорк от средата на 70-те години, гардеробът също е груб и доста показателен за атмосферата и главния герой. В първата част на филма De Niro носи карирана риза, бял тишърт, син деним и ботуши – практичен, безсмъртен и работнически дрескод за хора, на които не им пука и именно затова изглеждат добре. Нищо общо с Miami Vice, диското и ризите с огромни яки, по-скоро много груб гардероб за самотни и разгневени млади мъже. Гардеробът от втората част на филма подчертава още по-силно напрежението през 70-те – мохиканската прическа и милитъри яке, много силен визуален имидж, който демонстрира тоталната отчужденост на ветераните от войната в обществото по онова време.
Последният епизод от втория сезон на Под прикритие е тази вечер по БНТ 1. bTV отвръщат на удара в полунощ с екшъна Под обсада – Stevem Seagal избива безмилостно терористи без да му мигне окото и с по един удар обикновено.
