Ревю: You Are All I See

В дебютния си албум You Are All I See американецът Pat Grossi, малко по-известен като Active Child, влага любовта си към хоровата, електронната и филмовата музика. Резултатът е зрял, много емоционален и нерядко мазохистично меланхоличен албум, който той определя като катедрална музика, а ние нареждаме сред най-силните на 2011 досега.

Grossi попада в полезрението на света миналата година с първото си EP Curtis Lane, в което съчетава наученото във филаделфийския хор за юноши с грандиозни синтове и съвременни бийтове в колекция от драматични и вглъбени мелодии. В You Are All I See тази комбинация звучи също толкова характерно, но настроението е по-минорно, а песните по-целенасочени, всяка част от едно цяло.

Отличителните знаци на Grossi са арфата и фалцетът му, разстлан на плътни слоеве или насечен в призрачни хармонии. До преди няколко години мъжки фалцет рядко се чуваше в по-сериозната музика, която не е черна, a в редките си появи почти неизбежно се правеше поне малко на ироничен (на почитателите на високите да заредят и последния на Bon Iver). Притегателната сила на You Are All I See се ражда точно в контраста между интимността на вокалите, напрежението в пълзящите баси и студената красота на инструменталите.

Подобно на по-едноизмерния дебют на Washed Out, Within and Without, и тук можете да се загубите между песните, ако ги оставите да попият. Струва си да се отбележат Way Too Fast, която навява мисли за The Knife, бомбастичната See Thru Eyes и Hanging On, вече заемаща достойно място сред класиките за измъчено изчерпани връзки.

You Are All I See може да бъде закупен от Amazon. Трейлърът е тук.