BLACK PANTHER: THE ALBUM – Music From and Inspired By (TDE/Aftermath)
Както подсказва и самото наименование, последното заглавие на изпълнителния продуцент Kendrick Lamar е не точно саундтрак на едноименния Marvel-ски блокбъстър, а нещо средно между компилация, микстейп и акомпанираща музика, която няма много общи елементи с типичния филмов саундтрак, но и е много по-добра от обикновеното телефониране на най-добрите в жанра с репликата покажи на тия хора най-доброто от съвременния блек екселънс и заслужена BlackLivesMatter доминация. Така или иначе, Lamar е на светлинни години от обикновеното отбиване на номера при голяма част от настоящите хитови рапъри и използва възможността да курира албум за Marvel хит по най-добрия начин. И макар промотираните най-сериозно досега красив поп сингъл All The Stars със SZA и мейнстрийм бенгър Pray For Me с The Weeknd (реалистично погледнато, Starboy за бедни) да са приятно комерсиални хитачки, Black Panther: The Album не е просто допълнителна възможност за още няколко тупалки в сетлиста за предстоящото all-star турне на TDE, a достоен музикален събор на различни краища от модерната афроамериканска диаспора (по Vulture).
Заявките за (авто и филмово) величие започват още от едноименната двуминутна интродукция с недвусмисления текст King of my city, king of my country, king of my homeland/ King of the filthy, king of the fallen, we living again/ King of the shooters, looters, boosters, and ghettos poppin’/ King of the past, present, future, my ancestors watchin’ и продукция, която идва сякаш директно от записите на … To Pimp A Butterfly. Макар Lamar да се е подписал под всяко парче от траклиста като автор, албумът е много приятна амалгама от хитови имена като The Weeknd, Future, Khalid, Travis Scott, Vince Staples, James Blake, SZA, Swae Lee, 2 Chainz и Anderson .Paak, но и по-малко познати, но интересни имена като Zacari, Моzzy и южноафриканския вокалист Sjava.
И докато парчетата с The Weeknd и Тravis Scott (Big Shot) предизвикват (меко казано) смесени чувства, в албума за Черната пантера има достатъчно силен материал, за да се класира сред най-добрите сборни албуми на годината – кеф ти разлято арендби от Khalid и Sway Lee (Тhe ways), кеф ти женски балади (I Am на Jorja Smith), кеф ти изкривен афробийт с James Blake, Ab-Soul и Anderson. Paak, кеф ти Mike Will Made-it трап тупалки (King’s Dead на Jay Rock, Kendrick, Future и Blake), въобще кеф отвсякъде.
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
MGMT – Little Dark Age (Columbia)
Предишният албум на MGMT от 2013 беше толкова отчайващо скучен, експериментен и претенциозно отблъскващ, че за малко щяхме да забравим как въпросната група е отговорна за едни от най-приятните стадионни и психиделични поп химни на последните десет години (Kids, Time To Pretend, Electric Feel от страхотния дебют Oracular Spectacular). За радост, Little Dark Age е неочакваното, но много желано завръщане към писането на иронични синтпоп хитове с достатъчно странни, но великолепни мелодии. Привидно аматьорската Paint обложка не бива да лъже – генерално мнителният и (само)ироничен подход на групата към социалните теми, които я вълнуват, е реализиран с уважителна 80-тарска меланхолия и чувствителна нео-хипи естетика. Завръщането към корените им се отразява добре, поне засега. Единственият проблем е, че на моменти напомнят много на Empire of The Sun, ама карай да върви. 4/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
FRANZ FERDINAND – Always Ascending (Domino)
Oще от началото на кариерата си през 2002 година, шотландската група Franz Ferdinand винаги си е едновременно сравнително успешна и страшно вълнуваща – формация, която успява да вкара инди музиката в полезрението на мейнстрийм поп културата и въпреки всичко си остава една идея по-стилизирана и претенциозна, за да се превърне в тотален фаворит на публиката. Разбира се, последното логично изисква и постоянно себедоказване, което никога не ги е затруднявало. Очевидно, дори напускането на един от основателите преди две години, китариста Nick McCarthy, не успява да ги отклони от основната им идея да се преоткриват непрекъснато. Always Ascending e приятна колекция от майсторски измислени и записани парчета, който лавира от добрата страна на китарния диско поп с психобили заемки и приятно, но много добре полирано театралничене, на което дори James Murphy от LCD Soundystem би завидял. 3,5/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
NILS FRAHM – All Melody (Erased Tapes Records)
Седмият албум на немския пианист и пост-класически композитор Nils Frahm e всичко, което се случва, когато талантлив човек реших да разнообрази обичайните си изразни средстава и да експериментира докрай с духа и възможностите на великолепно 60-тарско звукозаписно студио в Източен Берлин. Първосигналната асоциация за последното в обложката на албума е последното явно и еднопластово нещо в All Melody, което ще видите, пардон, чуете. 74-минутната (предимно) инструментална ембиънт одисея в съзнанието на Frahm разнообразява обичайните за композитора красиви пиано мелодии, синтезатори и дълбоки дигитални модулации с духови инструменти, орган и хорови напеви – акустични звуци, които само могат да подплатят бавното техно и ембиънт с безобразно силно съдържание и спотаена енергия. 4/5
