Марин Кожухаров е интересен млад мъж, който почти сигурно не познавате като съсобственик на Capasca и бивш републикански шампион по тенис, но вероятно сте попаднали на дебютния му роман Криминална история – бързо и напрегнато повествование за трима добри приятели и една жена, които се оказват в средата на заплетена, хм… криминална история с малко наркотици и насилие, паранормални събития и препратки към всичко, което си заслужава препращането (по думите на автора). Оставяме настрана мъжката мода и говорим предимно за литература.
Най-важните моменти в живота на Марин Кожухаров преди Криминална история? Първо се родих и ме поставиха в едно от по-големите креватчета (защото бях близо пет килограма) в детското отделение на Тина Киркова. Жена ми е била поставена в същото креватче месец по-късно и никой не може да ме убеди, че още оттогава не се е зародила тази особена интелектуално-романтична връзка, която имаме и до днес. След това станах шампион на родината по тенис до 14 години и като такъв играх на Европейското първенство в Нюрнберг. Първото нещо, което си купих оттам беше един цикламен анцунг с огромни надписи USA на горнището и на десния крачол. Това доведе до две неща – първо станах дисидент, защото ми забраниха да играя с въпросния анцунг на един международен турнир в Пловдив, и второ, осъзнах, че кичът не е решение на проблемите и завинаги изключих цикламата от любимите ми цветове.
Бях точно на 20, когато прочетох Митът за Сизиф на Albert Camus и веднага разбрах, че съм се запознал задочно с най-близкия ми като мисловност човек. При това съвсем случайно, защото до този момент четях много, но крайно хаотично. Оттогава сме големи приятели с Camus. На 21 пък разбрах, че Вили (жената, която вече споменах) ще е моята жена forever. До този момент бяхме само най-добри приятели и дори често я използвах, за да свалям други девойки. Повечето от тях си мислеха, че сме гаджета и умираха да подлеят вода на красива жена.
На 25 започнах да работя. На 27 с жена ми решихме, че е крайно време да направим първата смислена българска модна марка. Година по-късно вече си бяхме събрали страхотен екип от млади и талантливи ентусиасти и наистина направихме въпросната марка. Успехът бе доста впечатляващ за онова време.
Спряхме да работим за тази марка месец след откриването на първия ни магазин във Франция и то само заради крайната неадекватност на собственика на фирмата. Целият ни екип напусна заедно с нас, защото ние си бяхме съвсем адекватни. След това предложих на старите ми приятели Любо и Маги (Любомир Ноков и Магдалена Малеева – бел.ред.) да се включат в един нов амбициозен проект и така се роди Capasca.
Роди се дъщеря ми Неда. След това започнах да пиша къси разкази. Неда поотрасна и установих, че има развито чувство за хумор и ужасно много се зарадвах. След това написах и издадох романа Криминална история.Май е това в общи линии.
Кога започнахте да пишете? Как се случва писането при вас? Ами аз вече казах кога започнах да пиша. А иначе става по следния начин. Един-два пъти в месеца, без някаква особена причина, започва да ми се струва, че съм по-умен от обичайното и веднага сядам да пиша. Обаче изпусна ли момента се кротвам в очакване на следващия такъв. Защото стандартно умни писатели има под път и над път и кому е нужно да рискувам.
Най-трудното нещо при писането? Да умееш да си четеш написаното като читател. Защото чисто хронологично аз станах професионален читател много преди да стана професионален писател и бих искал да използвам това предимство.
Криминална история е разказана в първо лице. Кой от героите ви е най-близък като усещане и характер? Няма да се опитвам да оригиналнича и ще призная, че главният герой е най-близо до мен като усещане, но за да не го претрупвам с много положителни качества, съм ги поразхвърлял и между някои от останалите герои.
Барът заема основно място в книгата. Къде и с кого обичате да пиете? Аз не пия много. Или поне съм далече от нормите на повечето писатели. Барът за мен е място за интересни разговори и мисля, че от книгата това си личи.
Кои са авторите, на които се възхищавате? Какво четете в момента? Не са много, но не са и чак толкова малко. За да не отговарям съвсем скучно ще спомена няколко: Camus, J. D. Salinger, Достоевски, Pratchett, Радослав Парушев, Калин Терзийски. Редът е произволен, всички изброени са велики, макар и да не харесвам всичко написано от тях. В момента чета Три новели на Богдан Русев.
Книгата, която бихте подарил на приятел или на жена? И в двата случая бих опитал с Митът за Сизиф, но понеже знам от опит, че няма да го прочетат, ще им подаря Project GigaMono на Радослав Парушев. Само от нея имам екземпляр в нас – останалите му книги съм ги подарявал по 4-5 пъти, разорих се.
Как определяте личния си стил? Какво най-често можем да намерим в гардероба? Спортно-елегантен (ха-ха). Шегувам се. Имам много сиви тишърти, сиви жилетки и сиви панталони в 5-6 нюанса на този цвят. Останалото са акценти за ексцентричните ми настроения, но те са голяма рядкост при мен.
Пет неща от последната мъжка колекция на Capasca, които трябва да имаме? Сега ме затруднихте с този въпрос, защото както и да го въртя минималната бройка е поне седем. Шегувам се. Говорим все пак за дрехи, а и ние в Capasca сме спокойни натури – така че купете си каквото ви харесва и ако ви харесва.
Криминална история се чете бързо, струва 10 лева и може да бъде намерена в книжарниците или направо онлайн. Адресите на магазините на Capasca са ето тук.
