Продължаваме разходката през най-добрите албуми на годината според нас със следващите десет в списъка. Албумите от 50-та до 41-ва позиция са тук.
40. Washed Out – Within and Without
Препоръчваме: Eyes Be Closed
В днешно време, ако ти се прави музика и риалити телевизията не е по вкуса ти, най-добре си купи една-две програми и се затвори в спалнята. Така прави Ernest Greene след като завършва американския еквивалент на „Библиотечно-информационни науки“ и не си намира работа като библиотекар. Резултатът е проектът му Washed Out, който го превръща в една от знаковите фигури на чилуейв вълната. Първият му албум Within and Without е упражнение в тиха епичност. Може да сме облъчени от обложката, но винаги ни навява мисли за сънена сутрин в леглото под топлата завивка с приятна компания, в която думите не са важни. Струва си да се отбележат и още два силни албума от тази година на други млади артисти, почнали в домашни условия – Rimar и Youth Lagoon.
Петър Грудов
39. Beyoncé – 4
Препоръчваме: Love On Top
Много се изписа за четвъртия албум на Beyoncé, колко е успешен или не. Някои нарекоха 4 „майчинския албум“ на любимата на Jay-Z и го оприличиха на любовно писмо до него, докато други нарекоха и албума, и промоционалната кампания (паническо пускане на всевъзможни сингли с надеждата, че някой ще хване дикиш, няколко обвинения в плагиатсво, „побеляването“ на Beyoncé, уж фалшивата й бременност) фиаско. Формалностите настрана 4 е един от най-интересните и издържани женски аренби албуми на годината (виж още Light of the Sun на Jill Scott) и поредната стъпка, която отличава Beyoncé от връстничките й. Докато другите оставят радиостанциите да диктуват каква музика правят, тя излиза с албум, който звучи като ретроспекция на аренби музиката от последните десетилетия. 1+1 дава заявка да бъде Purple Rain за младото пост-MTV поколение. Party и Love On Top напомнят за най-приятните мигове от началото на 90-те. I Care носи повече от малко от духа на Aaliyah. Countdown, End of Time и I Miss You пък са идеални примери как бихме искали да звучи комерсиалната черна музика днес. Само хитове и ретро, както се казва.
Петър Грудов
38. Cold Cave – Cherish the Light Years
Препoръчваме: Catacombs
Cold Cave e соловият проект на Wesley Eisold, бивш хардкор вокалист, решил да смени посоката и да се изяви и като инструменталист. След първоначалните експериментални и леко неслушаеми песни, Eisold намира себе си в Cherish The Light Years – може би най-добрата електро готическа поп музика от бъдещето, която може да чуете още днес. Макар и да гледа уверено към 80-те и албумите на Human League, The Cure, Peter Murphy, Factory Records и въобще ню уейв културата от този период за вдъхновение, Cherish The Light Years е скоростен и много, много шумен албум, който очарова с бързи дръм машини, виещи китари, пулсиращи синтезатори ала MIA и Sleigh Bells, дори трумпет (в Alchemy And You) и не на последно място, откровено поетични текстове и песни, които се помнят. Всичките девет от тях.
Светослав Петров
37. The Cool Kids — When Fish Ride Bicycles
Препоръчваме: Rush Hour Traffic
След няколко години, в които The Cool Kids изглеждаха доволни само да пускат по някоя песен в блога си и да свирят на живо, двамата рапъри от Чикаго най-сетне се стегнаха да издадат цял албум. Олд скул, с малко фънк, без претенции, много забавен и идеален за хип хоп партита, When Fish Ride Bicycles беше един от по-добрите моменти в хип хопа и озвучи лятото на 2011.
Николай Ванчев
36. Class Actress – Rapprocher
Препоръчваме: Keep You
Разликата между Journal of Ardency, дебютното EP на Class Actress, и първия им дългосвирещ албум Rapprocher, е в по-малкото китарни рифове за сметка на грандомански, бомбастични синтове. Иначе песните продължават да имат същия осемдесетарски, почти ню уейв заряд и следват летливите мелодии, които създава Elizabeth Harper в ролята на доброто лошо момиче. Ефирният, флиртуващ глас на Harper обаче си дели лаврите с отлично продуцираните музикални пластове. На пръв прочит песните звучат сравнително праволинейни, но под лъскавата повърхност се оказват наситени с малки детайли и на моменти предизвикват конвенционалните представи за хармонични мелодии със скоростта и завоите си.
Петър Грудов
35. The Kills – Blood Pressures
Препоръчваме: Future Starts Slow
След разпадането на The White Stripes, The Kills си остават може би най-добрият пример за двойка (на сцената, но не и в живота – Jamie Hince се ожени за Kate Moss), която продължава да се движи далеч от стадионните групи и не прави компромис с твърдия си, но и много мелодичен рокенрол звук. През по-голямата част от 2010 Alison Mosshart е на турне с The Dead Weather, а през останалото време работи по записите на албума заедно с Hince в затънтено студио в Мичиган. Blood Pressures започва доста уверено с Тhe Future Starts Slow, преди да ни пресече рязко с изненадващ реге ритъм в Satellites. За радост след това нещата си идват на мястото в самостоятелни балади (Wild Charms и The Last Goodbye) и гаражни парчета като Heart is a Beating Drum и DNA. Не можем да забравим и преработения риф от Gimme Shelter на Rolling Stones в най-силното парче от албума – Baby Says.
Светослав Петров
34. New Look – New Look
Препоръчваме: The Ballad
Съпрузите Sarah Ruba и Adam Pavao си спечелиха овации с кавър на He Doesn’t Know I’m Alive от Control, „сериозния“ дебют на Janet Jackson. Озаглавена просто Janet, песента беше хитра прелюдия към първия албум на канадците – интровертен, минималистичен дъб поп, продуциран от Pavao, сред който проблясват топлите вокали на Ruba. Сигурно вече е въпрос на месеци намигванията към 80-те да почнат да омръзват, но дотогава New Look остава един от по-добрите примери за нова музика с носталгично усещане.
Петър Грудов
33. Girls – Father, Son, Holy Ghost
Препоръчваме: Vomit
Светослав Петров
32. Theophilus London – Timez Are Weird These Days
Препоръчваме: Last Name London
Oт скини дънките и шапките с периферия, до момичетата, които пеят в песните му (много различни, готини и слабо познати имена като Holly Miranda, Sara Quin, Solange Knowles), не остава съмнение, че Theophilus London има еклектичен вкус и че държи на опаковката поне толкова, колкото и на съдържанието. Музиката му, подобаващо, не е лесна за класификация – някакъв заразителен мелез от черно, инди и поп. И когато реди рими, и когато пее, обаче, London лесно може да се определи като един от онези млади хора, които са успяли да уловят цайтгайста на своето поколение, с цялата му енергия и обещание. Неслучайно Timez Are Weird These Days звучи по-градски и по-„сега“ от всеки друг албум тази година.
Петър Грудов
31. The Black Keys – El Camino
Препоръчваме: Nova Baby
Направо ни хваща яд, че открихме The Black Keys едва с шестия им албум Brothers, носител на три награди Grammy – блусарски рок епос със залитания към аренби, вдъхновен от разбитото сърце и тежкия развод на барабаниста Patrick Carney. Новият им албум El Camino ги намира далеч от родния Акрън, Охайо, в новия им дом – Нашвил, столицата на кънтрито, Kings Of Leon и The White Stripes, и няма нищо общо с шедьовъра Brothers. Спокойно, отново говорим за страхотен албум, само че продуцентът Danger Mouse е стегнал малко парчетата и звученето като цяло и не е позволил на групата да се разлива изтерзана от каквото там ги тормози. Още първият сингъл Lonely Boy започва с приповдигнато чувство и дава да се разбере, че в албума няма никакво кънтри, а само музика, вдъхновена от гаражния рокенрол на 60-те години. Евалата за което.
Светослав Петров
