Албумите на 2010

В края на годината Boyscout ти представя 30-те си любими албума от 2010. Ще ти разкажем за тях на три порции от по 10 всяка събота до 1 януари, като започваме веднага.

Aлбумите на 2010: 30-21

_

30. Record Collection: Mark Ronson & The Business Intl

Стилът превъзхожда съдържанието в третия, леко въздълъг и на моменти разностилен албум на Mark Ronson, но недостатъците се компенсират от немалко брилянтни моменти, а имена като Boy George, Rose Elinor Dougall от The Pipettes, Q-Tip и Andrew Wyatt от Miike Snow са само част от колабораторите на Ronson в Record Collection. Препоръчваме триумфалния не-ме-заслужаваш химн You Gave Me Nothing и нежната Somebody To Love Me.

_

29. Body Talk: Robyn

Сигурно е жестоко, но обичаме Robyn най-много, когато е с прясно разбито сърце. Не само, че има нещо ужасно човечно и фино в начина, по който приема любовните драми, но и успява да трансформира емоцията в поп съвършенство. За справка виж великолепното Dancing On My Own. Излезлият наскоро завършен Body Talk съдържа още доста струващи си, весели електро поп парчета, сред които колаборации с Diplo, Röyksopp, Max Martin и Snoop Dogg.

_

28. Swanlights: Antony And The Johnsons

Нова колекция от извънземни, меланхолични песни, белязана от непогрешимия глас на неизменно и неутешимо страдащия Antony Hegarty. В Swanlights обаче Hegarty като че ли е по-приветлив, по-спокоен в кожата си и дори (да, наистина) любовен. Чуй Thank You For Your Love, Christina’s Farm и Fletta, в която гостува Björk.

_

27. Swim: Caribou

Предвождан от вездесъщата Odessa, последният албум на най-добрия музикант сред канадските математици (предполагаме) Dan Snaith съдържа още 9 композиции по-експериментална електронна музика. Ту хипнотичните, ту пронизващи, извиващи и преливащи се звуци не оставят много място за безразличие – или го обичаш, или го мразиш.

_

26. Happiness: Hurts

Hurts ни дойдоха като глътка свеж въздух миналата есен. Дебютният им албум съдържа демата им оттогава, поизлъскани и напудредни (албумната версия на Wonderful Life, както и новото му, “фешън” видео, определено ни подразниха), и няколко нови по-поп парчета и призрачни балади. Макар да позагубиха част от блясъка си, продължаваме да харесваме болезнено романтичните, стилни британски момци и техния вече характерен леко ретро, леко патетичен, много епичен поп.

_

25. The Lady Killer: Cee-Lo Green

Първият самостоятелен албум на Cee-Lo Green след огромния му успех като единия от Gnarls Barkley e заразно приповдигнат и романтичен – дори когато псува по бивши гаджета. Апропо Fuck You дори не е сред най-силните парчета тук. От великолепно летливия ретро соул на Old Fashioned и бомбаситчното, любовно I Want You, до аренния синт поп на Bright Lights, Bigger City, албумът препуска като колекция Motown/аренби/поп хитове.

_

24. We Are Born: Sia

След сладката мизерия на предишния й албум Some People Have Real Problems (най-силното заглавие на албум на всички времена?), Sia леко разпуска косите и вдига темпото. Забавлението определено й понася – освен че е сътворила най-добрата песен за онзи тип хора, които не спират неестествено да се мъчат да ти се харесат, в лицето на Stop Trying, тя и други като Clap Your Hands са твърде приятно подвижни.

_

23. The Age Of Adz: Sufjan Stevens

Голямото завръщане на Sufjan Stevens след класическия му Illinois донесе промяна в посоката с появата на електронни елементи в безупречно акустичния му стил досега. Технологичната революция обаче не променя Stevens. Песните продължават да са наситени музикално, пълни с малки детайли и да си угаждат (да, теб гледаме Impossible Soul, ти 20-минутно чудовище). И все пак ще си признаем – най-много обичаме Stevens, когато е само китара и глас, извън данданията. Както е във Futile Devices, една от най-ценните песни тази година.

_

22. The Family Jewels: Marina & The Diamonds

Marina не успя да спечели масите с дебютния си албум, било то защото звукозаписната й компания не съумя да я представи подходящо, или защото просто музиката й не е за масите – да си слушат блудкавата Ellie Goulding. Тези, които си купиха The Family Jewels обаче, имаха възможността да надникнат в главата на един страстно романтичен и идеалистичен млад човек, който търси мястото си в света. Интелигентен инди поп с нотка ексцентризъм и много сърце, две-три песни по-малко и щеше да е напълно съвършен дебют. Препоръчваме Hermit The Frog и най-вече Obsessions, макар да беше една от песните на 2009.

_

21. Real Life Is No Cool: Lindstrøm & Christabelle

„Поп” албумът на майстора на дълбоката, космическа електронна музика Lindstrøm доста припряно ни потиква да се размърдаме. Макар да не лиспват по-отнесени заигравки тук-таме (все пак това е човекът, който направи 40-минутна версия на Little Drummer Boy, която и на нас ни идва пряко сили), песните като цяло са стегнати и целеустремени. Не е за пренебрегване и приносът на норвежко-мавртианката Christabelle, която е уверена и съблазнитена на вокали. Фаворити са ни равното, трескаво диско на Lovesick и задължително купонджийския фънк/соул на Baby Can’t Stop.