Sideways Rain на Compagnie Alias, Швейцария
Макар да не разбираме от съвременно танцово изкуство, ще си позволим да напишем няколко думи за тазгодишното, четвърто по ред издание на Sofia Dance Week. Защото е важно, че то отново се случи, особено на фона на ставащото по улиците на София в същото време. За седем дни изгледахме седем представления и един филм по темата (3Д продукцията Pina на Wim Wenders, почитаща творчеството на покойната германска балерина, хореограф и ръководител на балетна компания Pina Bausch). Вече е по софийските салони и го препоръчваме на почитателите на танците и по-алтернативното кино.
Казват, че модерното изкуство не дава отговори, а поставя въпроси. Не можем да излъжем, че не си зададохме немалко въпроси в течение на седмицата, но вместо това ще споделим какво все пак научихме за съвременния танц. Началото винаги е най-трудно, трябва търпение. Няма да ти се хареса, ако си съвършен циник. Детето ти ще е истински благодарно, ако не го вземеш със себе си – другите хора в залата също. Важно е да имаш представа какво можеш да очакваш. Имаше хора, които излизаха от залите скоро след самото начало на представленията. Може би очакваха Lord Of The Dance. Не сме сигурни. В общи линии, ако можем да цитираме Forrest Gump, съвременните танци са като кутия шоколадови бонбони и т.н. Затова е хубаво да се допиташ до някой разбирач, който да ти препоръча кое е важно да се гледа и кое не чак толкова. Макар далеч от разбирачи, ако можехме да върнем времето назад, щяхме да препорчаме следните три представления.
Back на Otra Danza, Испания
Безспорно най-силният момент на седмицата и основната причина да ни се иска следващото издание на Sofia Dance Week да е по-скоро. 15 неуморими танцьора от бернския балет направиха хипнотизиращо представление на тема движение – от чисто естетическата му красота, до промяната, която носи в себе си. Успя да си поиграе с главите ни, да ни накара да се усъмним кое е реално и кое не по много приятен начин. Дело на балетната компания на бразилеца Guilherme Botelho, с музикален фон Cosmos на Murcof. Клипчетата в мрежите за видео споделяне за съжаление не успяват да уловят това, което го прави толкова специален.
Може би най-„класическото” от представленията ни спечели с изчистена, но ефеткна концепция, изпълнена красиво и с типичните за испанците темперамент и романтика. Както подсказва заглавието, акцентът беше обръщане посоката на движението в повече от един смисъл. Впечатли ни хореографията, която срещаше и разделяше в синхрона си танцьорите, красивата светлина, както и приятната испанска музика.
Suivront mille ans de calme на Ballet Preljocaj, Франция, Русия
Макар да не беше част от Sofia Dance Week (по непотвърдена информация е трябвало да бъде, но реално стана така, че се конкурираше с откриващата вечер на фестивала), успяхме да гледаме и Ще последват хиляда години спокойствие на известния френски хореограф от албански произход Angelin Prejlocaj. Споменаваме го най-вече заради мащабността и грандоманската амбиция на представлението. Макар съдържанието не винаги да ги оправдаваше и често да беше прекалено буквално и наивно, имаше повече от впечатляващи ефекти, а техническото изпълнение беше сериозно предизвикателство, включително за танцьорите, които бяха истински машини.
Sofia Dance Week се проведе от 26 септември до 1 октомври, Suivront mille ans de calme беше на 26 септември, благодарение на Френския културен институт. Пина е в Cineplex.
