Март е последният студен месец, в който ще се въртим с тревожен поглед и стиснати устни предимно в затворени пространства, докато обикаляме безплатни и сравнително евтини изложби в клет опит да оптимизираме бюджета за концерти.
Не че и сега няма да уважим няколко европейски пост-пънк банди и новия ни любимец Хюго (който звучи още по-добре на живо с банда, проверено), но обявената програмата за април-май буквално гъмжи от дузина (да не кажем и повече) задължителни концерти, които да посетим преди началото на фестивалното лято (Rosalía и Florence + The Machine в Атина, някой?).
Дотогава: излизаме от Instagram, за да влезем в света на Беловски, наблягаме на млади български артисти, припомняме си тленността на живота с Кокимото, убиваме се от филми на София Филм Фест, слушаме местни и чужди герои на съвременното изкуство и дизайн, правим книги от един лист, ходим на стендъп, гледаме последната постановка на Крис Шарков и се включваме активно в престоящото шествие за правата на жените. Ето какво правим в София през март:
ИЗЛОЖБИ
КАКВО: Аз трябваше да направя нещо…. Kолажите на Станислав Беловски са едно в Instagram истории и съвсем друго в градска среда или на нарочна изложба. Още със заглавието на последната си експозиция в САМСИ родният визуален артист се заявява като главно действащо лице, неспособно да стои вглъбено встрани и да се занимава само с чисто естетически въпроси. Беловски не смята художника за академичен изследовател, за да трябва да е обективен или неутрален. Изкуството е преди всичко лична позиция, вид политически акт. Преди няколко години започнах да правя работи в градска среда и в социалните мрежи, за да стигна до хора, които не биха влезли в галерия да гледат моето изкуство. Желанието на Беловски е да провокира да осмислим и аргументираме своето мнение по значимите социални въпроси. Всеки един от нас е важен и може да променя нещата. Освен популярния уличен стенсил Путин и мъртвото му тяло (2022), изложбата включва и други примери от уличното изкуство на автора, дигитални колажи и картини, създадени като реакция на войната в Украйна и рефлексия спрямо призивите за неутралитет.
КЪДЕ: Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (бул. Черни Връх 2) до 26 март срещу 3 лева за вход
КАКВО: Адам дава имена на животните и растенията. Петата самостоятелна изложба на Любен Домозетски представя произведения, създадени през последните шест месеца. За разлика от предходните му изяви и водещата тема за научната илюстрация, настоящият проект на художника се доближава повече до иконописта. Разбира се, няма как да минем и без неизменните за него растения и животни, но решени в нов контекст. Основните теми в новите произведения на Домозетски се въртят около одомашняването и култивирането, но продължават и с интерпретации на библейски теми и мотиви, възприемането на собственото тяло, изкушението и противопоставяне на земното и небесното. Освен характернaтa за Домозетски темпера върху дърво са представени и експерименти с акварел, рисунка и маслена техника.
КЪДЕ: Little Bird Place (ул. 11 август 7) до 17 март с вход свободен
КАКВО: Див градеж. Серията скулптури от последната изложба на Павлин Радевски са създадени с помощта на пчели. Художникът залага синтетична матрица (калъп), в която насекомите строят кошер. Процесът е продукт на материалните граници, зададени от автора, и действието на рояка, следващ математическия метод, присъщ за техния вид. Всъщност пчелите работят с класическата за скулптурата техника на прибавяне и отнемане. Резултатът от съвместния проект на Радевски и неговите пчели са материални артефакти на отрязъци от време, в които авторът е стартирал (пускал пчелите вътре) и стопирал едно действие. Казано по друг начин, природата е мислена като автор на софтуер, а художникът – като неин потребител, който принтира нови и нови копия на една и съща матрица, за да открие евентуални отклоения. Такива не настъпват.
КЪДЕ: Харта (ул. Врабча 12) до 17 март с вход свободен
КАКВО: Реалност на дълбоко съновидение: Откриваща сцена. Аудио-визуалната инсталация на Наталия Йорданова изследва идеята за мита в киното, паметта и потенциала на изкуствения интелект и технологичното въображение в процеса на една историческа приемственост. В основата на проекта и негов основен двигател са филмите на Бинка Желязкова, а творческата концепция е базирана върху възможността за диалог между поколенията посредством използването на нови медии. Видео инсталацията на Йорданова представя филми, които са създадени чрез трениране на модели на изкуствен интелект с откриващи сцени от филмите на Желязкова. Алгоритъмът се е научил от тях и разкрива нова технологична перспектива като почит към практиката и паметта на Желязкова. Като контрапункт на филма, създаден в колаборация с машина, Наталия избира за автор на музиката Пенка Кунева – една от деветте жени-композитори на филмова музика в Холивуд.
КЪДЕ: Софийска градска художествена галерия (ул. Ген. Гурко 1, вход откъм ул. Княз Ал. Батенберг) до 26 март срещу 4 лева за вход (или безплатно всеки втори и четвърти четвъртък от месеца)
КАКВО: Memento Mori. Наглеждаме с безкрайно любопитство петролния Исус от горната снимка и оставяме винаги интересният Калоян Илиев – Кокимото да разкаже сам за последната си изложба в София, кръстена с известения латински израз, свободно превеждан като Помни, че си смъртен, Помни, че ще умреш или Осъзнай смъртността си. С него е кръстен и жанр артистични произведения, които се различават широко едно от друго, но имат една и съща цел – да напомнят на нашата собствена преходност. Концепцията има корени във философите на класическата античност и християнството и се появява в погребалното изкуство и архитектура от средновековния период нататък с често срещания мотив от череп, придружен от една или повече кости. Символичната метафора Memento mori ме занимава почти от началото на работата ми като художник, създавайки множество артистични отзвуци по темата, без да съм единствения, който се вълнува от идеята за неизбежността на смъртта. Най-новите произведенния на Кокимото са създадени през последните три години, провокирани от случващите се събития и оформянето на маса от индивиди, подчинени на страха от смъртта. Принизени от заблуди и незнание себеподобните ни стигнаха дъното на морала, упреквайки просветените и знаещите от нас в човекомразие. Като социално ангажиран художник искам да напомня на всички самозабравили се, че материята е преходна, а душата вечна.
КЪДЕ: Аросита (ул. Врабча 12 Б) до 31 март с вход свободен
КАКВО: Кайтсърф наранявания: преработване на нещастие. Иван Мудов процъфтява в поемането на рискове и преминаването на граници. Последната му работа, създадена след множество наранявания от кайтсърфинг, е баланс между неговата физическа издръжливост и творчески дух. Мудов взима хвърчилата си и ги е превръща в серия от 25 изпълнени с живот картини и колажи, които улавят енергията и движението на спорта и крехкостта на човешкото тяло. Творбите варират по размер и мащаб – от малки, интимни колажи до по-големи експанзивни картини, представящи склонността на българския съвременен артист да превръща нещастието в изкуство. Изложбата ще бъде показана само за няколко часа, тъй като Мудов планира да я свали и да създаде напълно ново шоу по време на откриването. Този акт на творческо унищожение отразява неговото желание да прегърне промяната и да поеме рискове в преследване на своята артистична визия. Едно важно уточнение: този текст е генериран от ChatGPT, съответно може да съдържа неточни и неверни твърдения.
КЪДЕ: One Gallery (ул. Иван Вазов 14, вход от ул. 6-ти септември) от 7 март до 6 април с вход свободен
КАКВО: Малкович, Малкович, Малкович: Почит към майсторите на фотографията. Фондация Мусиз прави двоен удар, козирувайки уважително по много мета начин не само на един, а на много майстори на фотографията. Амeриканецът Sandro Miller и холивудският актьор John Malkovich пресъздават емблематични образи във фотографията от ХХ и ХXI век в серия от 61 цветни и черно-бели превъплъщения на актьора в известни личности. Проектът на Miller от 2013 изразява почитта му към автори, повлияли на неговата кариера. Сред моментално разознаваемите кадри са този на Irving Penn със свития в ъгъла Truman Capote, Marilyn Monroе от Bert Stern, майката мигрант на Dorothea Lange, автопортретът с автомат на Robert Mapplethorpe, иконичната снимка на John Lennon и Yoko Ono от Annie Leibovitz, пчеларят на Richard Avedon и други.
КЪДЕ: Квадрат 500 (пл. Св. Александър Невски, ул. 19-ти февруари 1) до 30 април срещу 10 лева за вход (2 лева в четвъртък)
КАКВО: Документи. Българското изкуство на късния XX век се откроява с множество проблеми и тематични разклонения, сред които е и взаимодействието между живописното и документалното под формата на визуални цитати, трансформации на почерка, влияния от технологичния процес на фотографията или скрити източници на съдържание. Последната голяма изложба в СГХГ с творби от 1973 до 1989 изследва характерната за периода тенденция към интерпретация на фотографии и образи от печатни издания в живопис. Избирайки автори и произведения, кураторите на експозицията откриват общ психологически профил на информирания художник от времето на късния социализъм, който се интересува от съвременната култура и останалите изкуства, анализира и свободно превежда разнообразна информация на своя визуален език. Имената, подбрани за проекта, са Текла Алексиева, Георги Божилов, Милко Божков, Тома Върбанов, Мая Горова, Иван Димов, Мария Зафиркова, Васко Иванов, Петьо Маринов, Теофан Сокеров, Елена Сокерова, Сашо Стоицов, Димитър Трайчев, Ванко Урумов и Стефан Янев.
КЪДЕ: Софийска градска художествена галерия (ул. Ген. Гурко 1, вход откъм ул. Княз Ал. Батенберг) до 4 юни срещу 4 лева за вход (безплатно всеки втори и четвърти четвъртък от месеца)
ИНСТАЛАЦИЯ
КАКВО: Galvanised. Малко след дипломирането си в чужбина, Тодор Рабаджийски представя първа самостоятелна и двойна изложба в галерия Пунта и витрината на Поста. Galvanised включва инсталация, скулптура и принтове, правени специално за събитието. Инсталацията на Рабаджийски не просто присъства в пространството на Пунта, а се случва в него. Желязна форма, наподобяваща ръкавица от средновековна рицарска броня е поставена в аквариум с амониев сулфат и свързана с батерия, за да създаде затворена верига, през която минава ток. Процесът на галванизация променя структурата и цвета на повърхността на метала, но и го заздравява и предпазва от корозия. Алюзиите към властта са повече от ясни, а инсталацията във витрината на Поста добавя още щрихи към сложната екосистема на Рабаджийски.
КЪДЕ: Пунта (ул. Дунав 13) и Поста (бул. Княз Ал. Дондуков 34) до 19 март с вход свободен (по очевидни причини)
ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ
КАКВО: София Филм Фест. Програмата на превъзходния международен филмов фестивал в столицата гъмжи от балкански премиери (новият на Милчо Манчевски), Оскарови фаворити (Táр на Тodd Field), ново българско кино (Изкуството да падаш на Орлин Милчев), брутална документалистика (Цялата красота и кръвопролитие на Laura Poitras), панорами на легендарни режисьори и още десетки филми, които чакаме от поне половин година (Аржентина, 1985 на Santiago Mitre, Под слънцето на Charlotte Wells, Корсаж на Marie Kreutzer, Рейнско злато на Fatih Akin и много, наистина много други). Boyscout акцентите идват скоро, а пълната програма на фестивала е тук.
КОГА: 16-31 март в Зала 1 на НДК, Люмиер, Дом на киното, Одеон, Френски институт, Г8, Евросинема, Cine Grand, Влайкова и други срещу 8/10/12/14 лева за билет онлайн и на касите на киносалоните.
МИНИПАНОРАМА
КАКВО: Ретроспектива на Volker Schlöndorff. Малко преди да открие 27-ия София Филм Фест с документалния Повелителят на горите (2021), германският режисьор Volker Schlöndorff получава кратка филмова ретроспектива в Гьоте-институт и Дом на Киното. Първите три филма Младият Тьорлес (1966), Случайно и преднамерено убийство (1967) и Тишина след изстрела (2000) са последвани от премиерата в Зала 1 на НДК и режисьорската версия на най-известния му шедьовър – Тенекиеният барабан (1979) в Дома на киното.
КОГА: 13/14/15 март в Гьоте-интитут (ул. Будапеща 1) от 19:00 с вход свободен, 16 март в Зала 1 на НДК (пл. България 1) срещу 14 лева онлайн и 17 март в Дом на киното (ул. Екзарх Йосиф 37) от 20:00 срещу 12 лева онлайн или на касата на киносалона
БЛОКБЪСТЪР НА ГОЛЯМ ЕКРАН
КАКВО: Джон Уик 4. Кой би предположил, че онзи малък нео-ноар екшън за наемен убиец (Keanu Reeves), тръгнал да отмъщава за своето убито кученце, ще се превърне в мощен франчайз с идеи за разклонения и дори сериал. Освен за взривоопасен и визуално пищен екшън, последният трейлър на Джон Уик 4 загатва как нашето момче най-накрая май е намерил начин да разгроми играчите от Високата маса, но не и преди да се изправи срещу могъщ противник (Bill Skarsgård), способен да превърне дори най-близките съюзници в заклети врагове.
КОГА: От 24 март в кината
КОНЦЕРТИ
КАКВО: Alex Hang Hungtai. Единайсет години след разпродадения концерт на Dirty Beaches, Alex Hang Hungtai се завръща в София отново по покана на Alarma Punk Jazz и Indioteque, за да изпие няколко ракии и да демонстрира какво ново през последното десетилетие. След като издава един от най-добрите експериментални албуми от второто десетилетие на века (Badlands от 2011), Hungtai минава през триото Love Theme, а рокендролът отстъпва на ембиънт и фрий джаз, за да стигне до участие във финалния сезон на Туин Пийкс (2017) с Trouble и главна роля в August at Akiko’s (2018). Под собственото си име Alex вече е натрупал три солови албума, още няколко в компанията на други артисти и саундтрак към I Was a Simple Man (2021). Преди него на концерта в София ще чуем едно сравнително ново име на българската музикална сцена – Rønja & Flying Person, както и съвместния проект Shentov Simitchiev Lukanov (Иван Шентов от Feedbacker и krāllār, бивш член на КПД-0 и Comasummer, Ангел Симитчиев от Expectations и King of Sorrow, издавал музика още като Mytrip и Dayin, и разностранно развитият експериментатор Мартин Луканов).
КОГА: 5 март в Singles (бул. България 1, НДК, вход А4) след 19:30 срещу 27 лева от EpayGo и 30 лева на входа на клуба
КАКВО: ХЮГО. Отидохме на първия концерт на Теодор Кисьов след излизането на последния му албум Симулакрум с надежда да успее да се разгърне добре с помощта на група верни другари. Той пък не само се разгърна, ами направо срути първия етаж на Бар Петък с жесток лайв и сценично поведение, преди да си тръгне безкомпромисно още преди края на последното парче. Икона. Следващият концерт на Хюго е в същия музикален състав с допълнителна брас секция и беквокал, но на по-малка и интимна сцена.
КОГА: 10 март в Топлоцентрала (ул. Емил Берсински 5) от 21:30
КАКВО: The Gluts. Психеделичната и експлозивна пост-пънк/нойз-рок формация от Милано издава първия си сингъл през 2013, а дебютния си албум Warsaw – година по-късно. Оттогава Nicolò Campana (вокали/синтезатори/перкусии), Marco Campana (китари), Claudia Cesana (бас/вокали) и Bruno Bassi (барабани) записват още три, не спират да обикалят по турнета и винаги работят по нов материал. Последният албум на The Gluts се казва Ungrateful Heart и излиза през 2021. Първият концерт на италианската група в София е част от нейното източноевропейско турне и в компанията на най-подходящата банда за случая – The Black Swells.
КОГА: 15 март в Mixtape B-Side (бул. България 1, подлез Галерия) след 20:00 срещу 25 лева на входа на клуба
КАКВО: Pink Turns Blue. В годината на принудителна изолация, една от най-интересните пост-пънк и даркуейв групи работи в студиото си в Берлин, за да създаде, запише и мастерира последния си албум Tainted (2021). Именно в него Pink Turns Blue добавя електронен елемент към класическите вокали, китара, бас и барабани, а заглавието препраща към състоянието на света: промените в климата, разделението в обществото, изолацията, финансовата несигурност и другите тегави теми. Иначе берлинската банда е сформирана още през далечната 1985 като дуо от Mic Jogwar (вокали, китара) и Thomas Elbern (вокали, бас, кийборди) в компанията на дръм машина и има общо 11 албума в дискографията. Понастоящем Pink Turns Blue са трио: Mic Jogwar (вокали, китара), Luca Sammuri (бас) и Paul Richter (барабани).
КОГА: 31 март в Singles (бул. България 1, НДК, вход А4) след 20:00 срещу 39 лева от EpayGo
СРЕЩИ С ГЕРОИ НА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО И ДИЗАЙН
КАКВО: Мелба срещи 19. Студио Комплект организира поредната среща с местни герои на дизайна, сред които Борис Тикварски (POV architects) от екипа, натоварен да представи страната на Архитектурното биенале във Венеция; Надежда Георгиева (Sito Studio) и Николай Иванов (Lobster Studio), които ще разкажат за предстоящия си съвместен проект Sito Print Club (ново пространство за ситопечат в София); и Виктория Стайкова и Мария Вълкова от Avrtikl – първата специализирана книжарница за дизайн и визуална култура в столицата.
КОГА: 7 март в The Steps (ул. Братя Миладинови 12) от 19:00 с вход свободен
КАКВО: The Fold. След като вече сте се запознали със създателите на Avrtkl на последната Мелба среща, може да се присъедините и към тяхната работилница за създаване на книги. Виктория Стайкова и Мария Вълкова ще ни учат как да правим книги от един лист хартия. Всеки участник ще научи една дузина различни начини за създаване на книга чрез сгъване – тип лепорело (книга-акордеон), както и по-сложни варианти със сгъвания и срезове. Работилницата включва и кратка лекция с представяне на приложенията на този вид книги и примери за успешни проекти, които използват тази техника. Работилницата е подходяща за професионалисти и любители, които обичат пространственото мислене и създаването на книги и различни обекти на ръка.
КОГА: 18 март в Avrtkl бул. Александър Стамболийски 20 Б, вход откъм ул. Лавеле) от 10:00 срещу 48 лева и предварително записване тук.
КАКВО: Wide Art. Най-новият проект на Теодора Константинова и Радослав Механджийски (хората зад образователната платформа Art & Culture Today) е форум за съвременно изкуство и култура, амбициран да демонстрира пресечните точки между изкуство и психология, наука, технология, философия, мултижанрови артистични практики и други любопитни сфери. Освен титулярната двойка на организаторите, лектори на еднодневното събитие са журналистът Георги Тошев, психоаналитикът Светлозар Василев, съвременният артист Иво Димчев, кураторът и изкуствовед Мария Василева, украинският хореограф и звуков артист Taras Chernienko, колекционерът Николай Неделчев, футурологът Мариана Тодорова и художникът Giuseppe Lo Schiavo.
КОГА: 18 март в Топлоцентрала (ул. Емил Берсински 5) от 13:00 срещу 55 лева за присъствие на живо от Urbo и 20 лева за онлайн стрийм.
КАКВО: ФИГ Три. Трябва да има някаква грешка, но същевременно всичко върви по план. Темата на третото издание на фестивала за илюстрация и графика е не само комплимент към ироничното заглавие (FIG TREE), но и подкана да приемем грешките като необходима, ползотворна и неизменна част от творческия процес. В десетдневната програма на фестивала са включени събития в единайсет различни пространства, разпръснати из цяла София и включващи както утвърдени, така и изгряващи артисти. Основният стремеж на ФИГ е създаването на продуктивна среда, в която всеки може да обменя свободно идеи и умения, да експериментира и да дискутира. Очакваме групови изложби (Печатна грешка в книгата на Аза), работилници за цианотопия, ризо и ситопечат, лекции, парти и много други събития. Пълната програма е тук.
КОГА: 24 март-2 април на различни локации
СТЕНДЪП КОМЕДИЯ
КАКВО: One Night Stand. След поредното разпродадено издание в Зала 1 на НДК и многобройни молби и заплахи да го направят пак, One Night Stand се случва по изключение в клуб. Разкошните домакини на това тържество с безобразно съдържание са Мила Бобадова (Kozata Ani), Прея (Preyah), Наталия Атанасова (майката на Котарака Румен), Елисавета Белобрадова (Letiashtata Kozzila Erato), Красимира Хаджииванова (Майко Мила!) и Оля Антонова (по-известна като Оля Малинова).
КОГА: 20 март в Sofia Live Club (пл. България 1, подлеза под НДК) от 20:00 срещу 30 лева от Epaygo
ТЕАТРАЛНА ПОСТАНОВКА
КАКВО: Непоносимо дълги прегръдки. Изключително продуктивният театрален режисьор Крис Шарков (Лулу, Серотонин, Частици жена) прави още един интересен спектакъл за лица под 18 години. Две млади двойки – Чарли и съпругата му Моника и случайно запозналите се Еми и Крищоф – откриват, че животите им са свързани с мистериозно извънземно същество. Всеки един от тях е в трудна ситуация, в която светът около него не го приема, а и те изобщо не разбират този свят. Спасението идва под формата на извънземен глас, който предлага на всеки от тях шанса да потегли към друга галактика. Пиесата на Иван Вирипаев засяга социално актуалната тема за миграцията и изследва духовния и чувствен опит. Освен нейно първо поставяне в България, Непоносимо дълги прегръдки е и първа творческа среща на Крис Шарков с работата на един от най-интересните и популярни съвременни руски драматурзи.
КОГА: 9/12 март в Топлоцентрала (ул. Емил Берсински 5) от 19:30 срещу 15-25 за билет от Urbo
ШЕСТВИЕ ЗА ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ
КАКВО: Нито една повече. Шествието за правата на жените се провежда за седма поредна година и има нужда от нашето присъствие. Гледате новини, така че сте наясно с бруталната статистика как от началото на 2023 всяка седмица една жена губи живота си поради домашно или полово базирано насилие от свой близък или партньор. Същевременно крепката коалиция на фалшивите евроатлантици и руските проводници у нас не спира да гласува против Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие (ЗИД на ЗЗДН), засилвайки пропагандата срещу жените и ЛГБТИ+ хора у нас. Осми март е подходящ момент за протест срещу неравенствата и глас срещу войната, тиранията и насилието, рушащи животите на стотици хиляди.
КОГА: 8 март от 19:00 на пилоните на НДК (пл. България 1)
