Продължаваме традицията за бърз преглед на най-добрите филми на 2014 с помощта на няколко имена с безпогрешно шесто чувство за кино – Деян Статулов, Кристина Симидчийска, Дилян Павлов, Красимир Димитров и Руслан Мавродинов.
Деян Статулов, сценарист, програмен директор на Дом на киното и филмов наблюдател на сутрешния блок Здравей, България по Нова телевизия. Селекцията му е подредена по азбучен ред и включва само заглавия с премиерни дати за разпространение в България, но не и такива с единични прожекции на фестивали.
The Great Beauty (Великата красота) на Paolo Sorrentino. Къде се крие великата красота на нашето кратко земно съществуване. Бурните купони бележат нашата младост, но можем ли още на тази възраст тогава да предвидим смисъла. Истинската любов. Истинската красота на своето битие. Едва ли. Човек е всичко онова, което е изживявал в спомените си. За съжаление.
Grand Hotel Budapest (Гранд хотел Будапеща) на Wes Anderson. Рядко карнавален като сюжет и трактовка. Знаем, че Anderson умее да вплете ведно различни жанрове, теми и епохи. Прави го сръчно и талантливо. Пренася действието далеч от действителността в измислена страна. С помощта на мощен актьорски ансамбъл успява екзистенциалната тъга на човека да я поднесе с усмивка.
Matthew McConaughey в Interstellar
Interstellar (Интерстелар) на Christopher Nolan. Космосът е в нас. Няма значение на колко светлинни години сме от Земята. Чувствата, копнежът, любовта не се променят. Ние не се променяме. Човекът продължава да бъде мярка. Nolan смело хвърля ръкавицата с дръзка визия и поглед във филмовото бъдеще. Споделена любов между баща и дъщеря става по-силна с всяка светлинна година разстояние.
Inside Llewyn Davis (Истинският Луин Дейвис) на Ethan и Joel Coen. Тих филм. Музиката е животът. Животът също е музика. Във филма на братя Coen тя се движи с ритъма на меланхолията. Героят на Oscar Isaac прави опит да оцелее единствено и само с музиката. Това е животът, който познава. И който отнема. Много личен филм, който търси уединение със зрителите.
Nightcrawler (Лешоядът) на Dan Gilroy. Никога не съм се съмнявал в благородния стремеж и професионален дълг на медиите да търсят истината. Винаги обаче трябва да бъдем нащрек. В търсене на висок рейтинг и пазарен дял професията често е подложена на натиск. Важно е да не забравяме, че целта рядко оправдава средствата. Силна (до полуда) роля на Jake Gyllenhaal.
Rosamund Pike и Ben Affleck в Gone Girl
Gone Girl (Не казвай сбогом) на David Fincher. Този път режисьорът ни въвлича между пречупените линии на семейната комфорт. Хладно и въздържано следва интригата, а зрителят трябва да се лиши от удоволствието, което му носи холивудския катарзис. Бракът не е идилия. Той е изпитание и игра на нерви. Поне във филма на Fincher.
Nymphomaniac (Нимфоманка) на Lars von Trier. Малко са съвременните режисьори като von Trier, които умеят да разкриват необятната и сложна човешка природа през призмата на общото познание и индивидуално себепознание. Интелектуален и задълбочен анализ на сексуалността с нейните свободи и окови. Накрая отново стигаме до идеята на Camus, че само любовта ни разкрива какви сме в действителност.
St. Vincent (Свети Винсент) на Theodore Melfi. Това е традиционната трагикомедия, която Холивуд умее да прави майсторски и с финес. Познатият (и донякъде наивен) сюжет за самотния човек, намерил удобния пристан на алкохола и цинизма е поднесен с лекота и хумор от любимия Bill Murray. Още един филм, който разкрива смисъла да не губим вяра в скритата доброта у хората.
Joaquin Phoenix в Her
Her (Тя) на Spike Jonze. Тя е блян. Блянът е глас, който болезнено ни напомня колко сме отдалечили от реалността. Границата е пресечена, но това не ни помага особено. Заблудата се задълбочава. Болката на единака Joaquin Phoenix се засилва, но той вече е резистентен към лекарството. Гласът отеква в екзистенциалната самота на зрителя от първия ред. Заслужен Оскар за оригинален сценарий.
The Lego Movie (LEGO: Филмът) на Phil Lord и Chris Miller. От детските филми, мисля че това беше най-доброто заглавие. Като цяло година не предложи оригинална и новаторска анимационна техника или добри сюжети. На този фон няма как LEGO: Филмът да не изпъкне и да получи най-добри шансове за награда Оскар в своята категория. Разпространителите само могат да съжаляват, че не озвучиха филма на български език, с което пропуснаха възможностите за повече приходи.
Кристина Симидчийска, моден редактор на списание EVA, кулинар и киноман
Нали знаеш, как всички казват, че трябва да уловиш момента? Аз мисля, че е точно обратното. По-скоро моментът улавя нас. Така е с Boyhood (Юношество) – най-истинският филм за годината. Улавя те силно и почти болезнено с брилянтно сглобения пъзел от усещанията на израстването, ненатрапчиви детайли, отразяващи поп-културата на деня, и майсторски диалози, които удрят право в сърцето – неподражаемия специалитет на Richard Linklater. Вероятно се дължи на дългото готвене. Boyhood е рискован проект, сниман в течение на 12 години с едни и същи актьори, хроника за живота на Ellar Coltrane (между 6 и 18 години) или просто животът, какъвто е.
Ellar Coltrane в Boyhood
Полската черно-бяла лента Ida (Ида) впечатлява с кинематография, а виновниците – режисьорът Pawel Pawlikoski и операторът Lukasz Zal – ни връщат към добрите образци на киното от 60-те, в които всеки кадър има собствена роля наравно с героите. Изключително красив е и противоречивият Birdman, за който най-важното вече е казано. Слагам в една купа сай-фай филмите Interstellar (Интерстелар), Under The Skin (Под кожата) и I Origins (Аз: Началото). Колкото и да са различни, общото е горчивият им вкус – като на черен шоколад, но от по-добрите. Interstellar на Christopher Nolan е доказателство, че купувайки си билет за IMAX, може да се случат и смислени неща. Under The Skin е по сюрреалистичния роман на Michel Faber, екранизиран хипнотично от Jonathan Glazer и с реабилитираща роля за Scarlett Johansson (след недоразумението Lucy на Luc Besson). Нискобюджетната лента I Origins бе една от изненадите на фестивала Sundance и с право. Изтърканото прозрение очите са огледало на душата се превръща в научна хипотеза, разнищена от режисьора Mike Cahill, когото ще следим все по-внимателно.
Scarlett Johansson в Under The Skin
Отдавна не се бях радвала толкова на трилър, както на Gone Girl (Не казвай сбогом) на David Fincher. От собствените си паралелни вселени (в които боксофиси и класации не съществуват) Tim Burton и Woody Allen ни поднесоха Big Eyes (Големи очи) и Magic in the Moonlight (Магия в полунощ), а Terry Gilliam припомни за себе си с The Zero Theorem (Нулевата теорема).
Внимание заслужават още Marion Cotillard в Two Days, One Night (Два дни, една нощ), британската история на Mr. Turner (Господин Търнър) и меланхоличната драма Love Is Strange (Любовта е странна). Припомням за The Grand Budapest Hotel, The Congress и Only Lovers Left Alive, които излязоха миналата година, ако някой ги е пропуснал.
Дилян Павлов, предприемач и режисьор, автор на късометражния 69
Birdman (Бърдмен) на Alejandro González Iñárritu. Брилянтен във всеки аспект – от драматургия през актьорска игра, режисура, монтаж и заснемане, съчетани с много хумор. Едновременно емоционален, смешен, провокиращ и гениално замислен и заснет филм – един от най-добрите филми не само за 2014, но и за десетилетието.
The Grand Budapest Hotel (Гранд хотел Будапеща) на Wes Anderson. Стилен.
Haluk Bilginer в Winter Sleep
Winter Sleep (Зимен сън) на турския режисьор Nuri Bilge Ceylan. Труден.
True Detective (Истински детектив) на Nic Pizzolatto и Cary Joji Fukunaga. Сериал, но повече филм от повечето филми.
Interstellar (Интерстелар) на Christopher Nolan. Най-якият робот на голям екран от 1977.
Under The Skin (Под кожата) на Jonathan Glazer. Визуално провокативен.
Ida (Ида) на Paweł Pawlikowski. Красив.
Macon Blair в Blue Ruin
Blue Ruin (Разруха) на Jeremy Saulnier. Нестандартен.
Левиафан (Левиатан) на Андрей Звягинцев. Голям.
Boyhood (Юношество) на Richard Linklater. Завладяващ.
Красимир Димитров, специалист по маркетинг и пазарни проучвания, колекционер на литература и красиви печатни издания, любител на киното
Ida (Ида). Невероятно красив черно-бял филм от полския режисьор Paweł Pawlikowski, разкриващ тъмната история на две жени. Едната преживява Втората световна война в Полша, след което участва в анти-комунистическата репресия, разочарована от света и себе си. Втората е млада монахиня малко преди да даде обетите си за послушание в търсене на отговори за миналото си. Въпросът е дали познавайки миналото си можем да се освободим да живеем пълноценно бъдеще.
The Grand Budapest Hotel (Гранд хотел Будапеща). Носталгията във всичките й форми е основната тема на последния изпипан до най-малък детайл филм на Wes Anderson, който най-вероятно ще му донеса и първата номинация за Оскар за режисьорска работа. Събитията във филма се развиват в измислена държава в несъществуващ хотел, където все още се намират следи от величието на съвременната ни цивилизация, всичко това с брилянтен актьорски състав начело с Ralph Fiennes.
Interstellar (Интерстелар). Фантастичният опус на Christopher Nolan за черните дупки, гравитацията, времето и пространството, няма как да мине без трансцедентални истини за любовта и човека. Визуален, технически и звуков спектакъл, в който човечеството търси нова планета, след като е унищожило нашата. Сцената, в която Matthew McConnaughy наблюдава как децата му растат на екран, докато за него буквално са минали минути, определено е една от най-запомнящите се филмови сцени за годината.
Jake Gyllenhaal в Nightcrawler
Nightcrawler (Лешоядът) на Dan Gilroy. Поглед към представата за успеха, както е прокламиран в книгите самоучители, и какво си готов да направиш, за да го постигнеш. Jake Gyllenhaal е като аудио книга за бизнес стратегии, лишена от емоции, който точно така безчувствено записва кадри от престъпления и тежки катастрофи, на фона на един мрачен, лишен от блясък Лос Анджелис, за да ги продаде на новинарските блокове. В този свят няма място за морал и чувства, а успехът и рейтингите оправдават средствата.
Gone Girl (Не казвай сбогом). Филмът на David Fincher е перфектният трилър с неочаквани обрати по книгата, и в случая сценария, на Gillian Flynn. Умела моментна снимка на любовните взаимоотношения и брака през 21 век, в която за съжаление играта често завърша с нула на нула. Един от най-обсъжданите филми на годината и заради ключовата сцена, в която Ben Affleck се показва както майка го е родила, макар че най-запомнящо ще остане завръщането на Rosamund Pike и брилянтната й игра.
Boyhood (Юношество). Едва ли не сте чули за този филм, правен в продължение на 12 години с едни и същи актьори, които представя прехода от невинното детство до циничното съзряване през първото десетилетие на 21 век в САЩ. Най-вероятният избор за Оскар за най-добър филм. Последният кадър е ужасно красноречив и един от най-запомнящите се в американското кино напоследък.
The Babadook (Бабадук) на Jennifer Kent. Филм на ужасите, който първоначално е просто страшен, но в последствие става истински плашещ, защото започва да се доближава твърде много до реалността. Неочакваният край ни дава да разберем, че това далеч не е само филм на ужасите. Бабадук е чудовището, което живее във всички нас и неизбежно се проявява от време на време, но доколко и как може да го преборим. Един от най-оригиналните филми на годината, в който специалните ефекти са красиви като илюстрации към книга.
Marion Cotillard в Two Days One Night
Two Days, One Night (Два дни, една нощ) на Jean-Pierre и Luc Dardenne. Marion Cotillard се бори да запази работата си и има един уикенд да убеди колегите си да изберат между това да вземат годишния си бонус или тя да бъде уволнена. Битката между капитализма и човека става по-крайна, след като се разбира, че героинята се бори и с клинична депресия.
Obvious Child (Детето в теб) на Gillian Robespierre. Този филм е толкова повече от мрачна комедия по темите за поколението millenials, които се чувстват лишени от достатъчно възможности за добра кариера и за пълноценен личен живот. Предпочитат да преследват връзки с хора, които не си струват, а когато срещнат подходящ, губят интерес. Освен ако не се усложнят нещата с една нежелана бременност. Един филм за уроците, които животът ще продължава болезнено да ни предоставя, докато не ги разберем. Хубавото е, че може междувременно да се намерим някой, на когото му пука за нас.
Maps to the Stars (Карта на звездите) на David Cronenberg. Зад кулисите на Холивуд звездите се мразят, тайните са много по-мрачни от сюжетите и на най-скандалните филми, а наркотиците, антидепресантите и свръх егото са единственият начин да оцелееш. Само за да продължиш да пиеш още повече хапчета, освен ако някой преждевременно не те убие с масивната филмова награда, която си спечелил. Един от двата филма (заедно с драмата за болестта Алцхаймер Still Alice), за които Julianne Moore най-накрая получава заслужените филмови награди.
С нетърпение очаквам да гледам още: MOMMY, Birdman, Mr Turner, Beyond The Light, Selma, Force Majore, Leviathan, Love Is Strange, Inherent Vice и Cake.
Руслан Мавродинов, графичен дизайнер и пътешественик със собствен ежемесечен обзор на най-добрите филмови заглавия
Първите десет: The Grand Budapest Hotel, Interstellar, Ida, Nightcrawler, Whiplash (Камшичен удар) на Damien Chazelle, Gone Girl, Wild (Диво) на Jean-Marc Vallée, Snowpiercer (Снежен заряд) на Bong Joon-ho, The Theory of Everything (Теория за всичкото) на James Marsh, The Way He Looks (Искам да се прибера сам) на Daniel Ribeiro.
Kang-ho Song в Snowpiercer
Трябва да спомена още: Noah, Birdman, Coherence, Fury, Blue Ruin, The Fault in Our Stars, Like Father, Like Son, Boyhood, The Lunchbox, The Immigrant
David Oyelowo в Selma
Предстои да гледам: The Imitation Game, FOXCATCHER и Selma.
