Мъжете сме ясни – приличен поп албум от ужасно красива жена, която искаме да познаваме. Затова поканихме една друга жена, Адрияна Михайлова, да напише ревюто за дебютния албум на Lana Del Rey, дa има интрига.
Музиката на Lana Del Rey е като наръчник на бойскаута за фаталната жена. Сюжетите в текстовете й са женската гледна точка от гангстерските филми: тя познава града и градът я познава, носи рокля и съблазнява с разхайтено поведение, обича като за последно и завинаги някое лошо момче. Макар че има силен характер, разкрива душата си и става ранима, защото знае, че няма нищо сигурно в така или иначе обречения й живот. Дотук с Raymond Chandler.
Born To Die e дългоочакваният дебютен албум на Lana Del Ray и втори албум за родената в Ню Йорк 25-годишна Lizzy Grant, която по най-добрия начин успява с нов мениджмънт, нов псевдоним и доста по-обмислен стил да накара всички значими медии и музикални критици да се занимават с името й и да тълкуват противоречивия имидж и причината за успеха й. За няколко месеца след първия сингъл Video Games, Lana стана основна тема в музикалните блогове и свали от продажби първия си албум, за да създаде още повече очакване за така наречения дебют. Вторият албум наистина е значително по-добър, но и първият, който излиза в началото на 2010 със заглавие Lana Del Rey А.К.А Lizzy Grant, има доста дълбоко звучене като за момиче на 23, което пише само песните си.
Две години по-късно Lana Del Rey изглежда пораснала, било то заради милионния бизнес на баща си, добрия маркетинг, онези устни, перфектния шейсетарски old-school-гимназиален-леко-pin-up стайлинг или музиката, която пише и драматичните, вдъхновени от Дейвид Линч сценарии на клиповете й, които измисля сама. Без значение, защото албумът наистина си струва заради тежките любовни истории, богатото и наситено носталгично звучене на музиката и рядко красивия дълбок глас.
Петнадесетте парчета в Born To Die преливат от намигания към американските поп арт икони и холивудската слава от миналото, добре облечени в глем, класически инструменти и откровено инди. Ако внимателно сте следили синглите й в последните месеци, по-скоро вече сте чули най-доброто, подредено в първата половина от албума, но задължително обърнете внимание и на Off to the Races, Dark Paradise, Million Dollar Man, Summertime Sadness, Without You. Има препратки към много от големите имена в женския поп – от Nina Simone и Annie Lennox до Kylie, Britney и Marina and the Diamonds, но така или иначе, музиката на Lana има силен характер и собствено уникално звучене, а парчета като Diet Mountain Dew и Blue Jeans ще се помнят дълго. Дори да приемем, че Lana Del Rey е по-скоро добре пакетиран продукт на музикалната индустрия, отколкото самозавършен артист, по-добре да сме щастливи и обнадеждени за следващия проект на същите продуценти.
Born To Die излиза на 31 януари. Адрияна Михайлова е писала и друг път за нас. В момента се колебае дали да си вземе басет или бийгъл.





Коментари: 4
Freddie Freeloader
Яну 26, 2012
… PitchFork can suck it, this girl is the real shit.
… и естествено, че бийгъл … не може да не сте гледали Шайло като малки !
Jason
Яну 27, 2012
Е, че то музиката като цяло е един вид продукт. Хората трябва да ядат, нали така?
Както и да е, ревюто е страхотно, албумът също… и благодаря, че никъде не се споменава за устните ѝ.
Право на реплика | Boyscout Magazine
Фев0 3, 2012
[...] въпрос за жени: мислете си за красиви приятелки тип Lana Del Rey. Моделът тук е почти буквално копие от сатен в [...]
soregashi
Фев0 20, 2012
Сори, но този албум е посредствен колкото си иска. Да, има попадения, но като цяло… Meh.