Bilal Oliver е необикновен музикант. Роденият във Филаделфия настоящ нюйоркчанин успява да балансира между най-големите знаменитости на съвременната поп музика (Beyonce и Justin Timberlake) и най-добрите си приятели от авангарда на съвременния хип-хоп, соул и джаз (Kendrick Lamar, Flying Lotus, Anna Wise, Robert Glasper и Thundercat) и си остава леко встрани от целия цирк на индустрията, която едва ли би понесла интересните му залитания по авангардно изкуство (обложката на последния му албум е абстрактната картина Gods Orchestra на Angelbert Meteyor) или стремежа да си остане независим и да записва за собствен лейбнъл, когато му скимне. Изумителният му талант и огромен диапазон на гласа му позволяват да скача безпроблемно между чистия нео-соул, социално ангажиран хип-хоп и експериментален джаз по начин, неприсъщ за нито един от съвременниците му на американската (и в частност позната нюйоркска) сцена.
Именно поради тези скромни причини, всеки следващ албум на Bilal e дългоочакван и интересен автобиографичен експеримент, който печели с болезнената си откровеност, независимо дали става въпрос за любовните бавни песни от предишния Love Surreal или за концептуалния му предшественик Airtight’s Revenge от 2010. In Another Life е концентрирана комбинация от първичната енергия, непредсказуемост и социална ангажираност на Bilal и силните инструментали на арендби продуцента Adrian Younge, който е писал музика за Ghostface Killah и The Delfonics, но е познат на масовата публика като автор на основния семпъл за Picasso Baby на Jay Z. Bilal и Younge са записали албум, който звучи като тридневен и изцяло аналогов джем сешън с много импровизации в домашното студио на последния, издържан във всички традиции на олдскуул продуцирането и прекъсван единствено от кратките паузи за слушането на албумите на Radiohead и Marvin Gaye. Идеалното разбиране между двамата си личи още в откриващото Sirens II, своеобразно продължение и нова разработка на на Younge-овото Sirens, докато 70-тарското Open The Door е интелигентния грууви фънк почит към Stevie Wonder и любимите мотаун икони на Bilal. Разбира се, няма как да минем и без малко здравословни отклонения от общата атмосфера и звучене на този албум: колаборацията с Big K.R.I.T. Pleasure Toy е най-лесно смилаемото поп парче в албума, което звучи като продуцирано от Pharrell, докато Lunatic e чист алтернативен рок с пищящ вокал.
Макар фалцентът на Bilal да стига като влияние и внушение до най-добрите албуми на Prince, In Another Life е много по-близък като усещане до To Pimp A Butterfly (Lamar помага с няколко бързи речитатива в Money Over Love, Kimbra се включва дискретно и много красиво в Holding It Back) и Black Messiah на D’Angelo – именно тук се крие и изключителното Satellites с типичния мръсен олдскуул ритъм от барабани, бас и орган на Savages и онзи хитър коментар за проблемите в обществото (Watching the world watch people as they do what they do to people/ So what did we do? And what can we do? And how did this happen? Cause it’s not what I remember, when I left you for another time), който ни връща директно към The Charade. In Another Life е много силен, приятно самоуверен, нежен, подмокрящ, стряскащ и болезнено откровен опит за сериозен албум от изключителен музикант и смислен артист, който не се задържа дълго на едно място. И слава богу.
In Another Life (еOne, Purpose Music Group) е на пазара.
