BULGARIAN CARTRADER – Greetings From Soulgaria (Uncomfortable Chair)
След като оставя повече от добри впечатления с дебюта Motor Songs (2022), Даниел Стоянов очевидно не е шофирал без посока, за да тушира синдрома на трудния втори албум със своите най-интроспективни, разнообразни и наративно изпипани песни досега. Освен директно намигане към Springsteen-овите Greetings from Asbury Park, NJ, заглавието на Greetings from Soulgaria е скъп спомен за съвсем реална случка, когато очеивдно впечатлен американски войник определя гласа на Bulgarian Cartrader като blue-eyed soul brother from Soulgaria. Топлите поздрави на родния търговец на коли идват от полуизмислен свят и засягат темите за идентичност, културно наследство, ескейпизъм и по-тъмните дебри на човешката душа с цялата непреживяна болка, меланхолия и критична себеанализа.
Началото на този пълнокръвен, лек и много разнообразен калейдоскоп от пасторални инди звуци е плавно и меко – леко интроспективното Place Gates копнее за ново начало, което звучи обнадеждено в медената балада Nüü и арендби хитачката Revirginize (light is invisible until it hits your face and then you smile). Brizzle и Telecaster Warrior нагазват дълбоко в носталгията, а 20 Thousand Miles е кулминация на житейското изтощение и депресия. Преди да затвори с Liturgy и Meditations, Стоянов разказва още и за самосаботажа и нуждата за бягството от рутината (Toothpicks), нежните спомени за едно несъстояло се романтично лято (Watermelon Runaway) и историята на гълъбар като метафора за социалното неравенство (Birds).
Под звука на небрежен танцувален груув (Watermelon Runaway, Toothpicks), соул (Palace Gates, Twenty Thousand Miles), блус (Telecaster Warrior, Jon Bon Jovi), психаделични китари (Birds, Nüü), църковни и ембиънт мотиви (Liturgy, Meditations), буги и фънк (Brizzle), Bulgarian Cartrader създава безподобен и отлично балансиран меланж между балканските си корени и западна мелодичност. Без да потъва досадно в прекалена носталгия, сантименталност и клишета, Стоянов привлича в своя имагинерен свят с леката стъпка на човек с вкус, любов към класическия соул и арендби, способност да изненадва на всеки следващ ъгъл, пардон, завой и талант за върховни мелодии и наративи. От онези, които те карат да наричаш всичките си приятели sentimental piece of shit с любов, без да ти се сърдят. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY и на живо в Sofia Live Club на 6 декември с вход свободен/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
JOANNE ROBERTSON – Blurrr (AD 93)
По същество: колкото и умишлено замъглен и спотаен да се усеща, Blurrr ще ви зашемети, натъжи и разреве (не задължително в тази последователност). Написан в промеждутъците между активно рисуване на абстрактна маслена живопис и ангажиращото отглеждане на своето дете, шестият албум на английската певица и композитор Joanne Robertson блуждае спокойно между своите идеи, върти своите разнолики нюанси и настроения, прегръща с тихи хармонии и finger-picking китарни мелодии без притеснение от резултата и какво точно ще се получи, преди всичко да се разпадне леко и без излишна драма. Въпросното тежко смазване от първото изречение се случва още преди появата на композитора Oliver Coates – дългогодишният приятел и сътрудник на Robertson, който я носи в небесата на своето чело в три от песните от втората половина на албума и особено в райската мелодия на Gown. Задушаващата красота на педьовъра Burrr стъписва не с някаква нарочна монументалност, напротив – стиска гърлото в неочаквани моменти с деликатното натрупване на богати и разнообразни емоции. Самотна музика за самотни хора, която остава в сърцето доживот. 5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
SUDAN ARCHIVES – The BPM (Stones Throw)
Значителният успех на фантастичния албум Natural Brown Prom Queen (2022) очевидно е вдъхновил Brittney Parks да подходи още по-смело и експериментално към неговия наследник. Sudan Archives продуцира амбициозния The BPM с уверения размах на човек, способен да канализира своята виртуозен талант и широкоспектърни идеи в кохерентно, стегнато и доста кинетично експозе на ежедневни тревоги, падения и възходи с клубен ритъм. Записан в Лос Анджелис, Чикаго и Детройт, третият албум на Parks e не просто клубно-ориентиран, а много напредничав поглед към иновативната електроника на титулярката. Основната концепция е зададена още след първата минута: кротката интродукция в албума с откъслечните цигулки на Dead се трансформира потентно в пулсиращо електронно темпо само след минута. Нататък е абсолютна касапница (в добрия смисъл), в която Sudan Archives смесва своя електро-поп и струнни оркестрации върху типичен клубен бийт (My Type, Yea Yea Yea), преосмисля концепцията за хищен и безпардонен бенгър под формата на индустриално глич съвършенство (Ms. Pac Man) и разкрива различни фасети от своето алтер его Gadget Gitl в албум, посветен повече на експерименти със звука, отколкото на някаква строга концепция. И макар The BPM да звучи стегнато като поп формат, новият албум на 31-годишната самоука цигуларка е страхотен, смел, емоционален и много открит калейдоскоп от споделяния, влияния и оригинални артистични идеи. 4,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
TAME IMPALA – Deadbeat (Columbia)
Петият студиен албум на Kevin Parker граби с пълни шепи от австралийската рейв култура, за да свърже отново свръхпопулярните мелодии на Tame Impala с освобождаващата психеделия на своите корени. Наследникът на The Slow Rush (2020) e построен върху предимно праволинеен 4/4 бийт, който съчетава танцувалната тек-хаус електроника с фалцет в открит анализ на преливащата несигурност. Oще откриващото парче My Old Ways сервира водещия мотив в Deadbeat с обрано пиано, минмалистичен хаус и директното признание downhill sloping, barely coping. Екзистенциалните борби на Parker и опитът за приемане на несъвършенствата са на преден план в следващия близо час – от изолацията с психеделичен поп и амапиано в No Reply, през ембиънт изповедта за екзистенциалната изгубеност в See You On Monday (You’re Lost) до безспорната кулминация със спейс фънка и тежка самокритика на Loser (I’m a loser, babe, I’m a tragedy) и отвъд. Разсъжденията на Parker го водят до прегръдка с комфорта на самотата в прогресивния синтпоп на Dracula и проникновена съпоставка на живота на обикновения чиновник с този на попзвезда в Not My World – тек-хаус балада, която бързо ескалира до мащабен рейв. Чистата клубна електроника на Oblivion, Obsolete (с интерполация на Orinoco Flow от Enya) и Ethereal Connection с нейните бляскави ориенталски и арендби мотиви разкрива различни фасети на едно и също настроение – хипнотичният и носталгичен есид хаус/EDM на End Of Summer като своеобразно освобождаваме. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
NALA SINEPHRO – The Smashing Machine (Warp)
Да ме прощава Benny Safdie, но оригиналната музика на Nala Sinephro е най-хубавото нещо в неговия иначе съвсем приличен филм Машина за разбиване. Освен да подпира по изключителен начин най-напрегнатите и сърцераздирателни моменти в биографичната драма за бореца и MMA легенда Mark Kerr, 25-те минути саундтрак на инструменталното чудото от карибско-белгийски произход работят изключително добре и като своя собствена пиеса от ембиънт прогресии, смирено симфонично величие и красиви перкусии. Преосмисляйки още веднъж своите собствени стандарти за медитативен джаз, Sinephro развива своя дебютен филмов саундтрак с обезоръжаващо красиви струнни оркестрации, искрящи синтезатори и барабаните. И докато хипнотизиращата музика в нейните досегашни шедьоври Space 1.8 (2021) и Endlessness (2024) е по-свободно разливащи се, осемте пиеси за Машина за разбиване са спокоен колаж от импровизации на модулни синтезатори, арфа, хармониум и други в компанията на неродните колаборатори James Mollison (саксофон), Nubya Garcia (саксофон, флейта), Sheila Maurice-Grey (флигорна), Lyle Barton (Rhodes пиано, синтезатор), Mark Mollison (китара), Dwayne Kilvington (синт бас), Natcyet Wakili и Morgan Simpson от Black Midi(барабани) и струнни аранжименти от Orchestrate. Дано да вземе Оскар за най-добра оригинална музика, иначе ще е абсолютно престъпление. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
AUTOMATIC – Is It Now? (Stones Throw)
Дамското пост-пънк трио от Ел Ей запазва познатия Automatic груув, синт-поп, електроника и минималистична атмосфера, събирайки всички съществени влияния и наченки в по- стегната форма. Is It Now? залага смело на ретро-футуризма със 70-тарска синтуейв/поп/краутрок основа, предвидена не само за напоително слушане по разходки, но и за танци. Отчетливият груув задава тон още в откриващото Black Box, чието напрегнато китарно темпо подпира минорните вокали с текст за корпоративната алчност и нейното зловредно влияние върху света. Mq9 продължава с хипнотичен бас и обзор на войните с дронове, а Mercury и Playboi събират диско с трип-хоп, брейкбийт и фънк с фокус върху малкото останала красота в съвременния. Независимо дали обурнете внимание на бляскавите синтезатори и започняща се мелодия и ритум на Lazy или посегнете към дистопичния синтуейв на Smog Summer, третият албум на Automatic си характерният стил на Is It Now? е синтезиран най-добре в едноименната песен, която реди своята ода за автентичността и отпора на консуматорството с чист космичен краутрок. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
NATION OF LANGUAGE – Dance Called Memory (Sub Pop)
Хайде малко добри думи за един особен вид романтика, сурова уязвимост и капка човечност. Бруклинското синтпоп/инди трио на Richard Devaney, Aidan Noell и Alex MacKay се заравя интроспективно в спомени за неизбежната промяна, болката, загубата и самотата в меланхоличната атмосфера на стегнат 80-тарски синтуейв. Подреденият звук в четвъртия албум на Nation of Language очарова с вплитането на нови вдъхновения в броденето из полето между нуждата от личностна стабилност и примамливата прегръдка на изчезващото минало – нежна хармоника и ефирна електроника в Can’t Face Another One, танцувален поп и отчетлива машинна перкусия във върховното In Another Life, шугейз в Silhouette и I’m Not Ready For A Change, френетични напеви и хипнотична подложка в In Your Head и акустична обраност в Nights of Wight. Силата на Dance Called Memory обаче безспорно е в тежките емоционални нокаути със самотна меланхолия (откриващата Can’t Face Another One), отчуждение (Silhouette), страх (I’m Not Ready For A Change) и зов за близост и утеха (Can You Reach Me). Но вместо да оставя слушателите в крайна безнадеждност, Dance Called Memory кара индивидуалните битки да изглеждат като причина за всеобща емпатия. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
JENS LEKMAN – Songs for Other People’s Weddings (Secretly Canadian)
Song for Other People’s Weddings си отговаря буквално на името и върви с едноименна книга, вдъхновена от страничната кариера на Jens Lekman като сватбен певец вече доста години. Сюжетът накратко: сватбеният певец J среща девойката V на една от сватбите, на които пее, влюбва се в нея, следва мимолетен период на блажена споделена любов, преди момичето да се премести да живее в Щатите и J да я последва в опит да си я върне обратно. Седемнадесетте песни в концептуалния албум на Lekman проследяват събитията между описаните в романа действия от гледната точка на J (Jens Lekman) и V (Matilda Sargren), адаптирайки безупречно своето звучене спрямо настроението. Първата среща на двамата, белязана от забравен текст на собствената му песен (The First Lovesong), е белязана от обран струнен аранжимент и нежна атмосферичност; празничен китарен поп илюстрира най-лишения от премеждия и съмнение период от връзката (Candy From A Stranger, Two Little Pigs); джазов саксофон маркира периодите на отдалеченост (Speak To Me In Music); чувствено пиано подлага на вътрешната борба и трудната раздяла (I Want To Want You Again); обнадеждаващ духов ансамбъл е фон на пътуването на J към Америка в търсене на нова близост (Wedding In Brooklyn); а меланхоличен хаус-поп върви под най-важния, но и сърцераздирателен разговор между двамата в On A Pier, On The Hudson. Седмият албум на чаровния поп виртуоз гравитира включва достатъчно странични сюжетни линии и изненади, за да не отегчава цели 80 минути. Най-важно обаче е изводът как музиката може да отдаде почит на изконната човешка свързаност, дори тя да се е мимолетна. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
JEHNNY BETH – You Heartbreaker, You (Fiction)
Бившата вокалистка на Savаges никога не се страхува да конфронтира вся и всьо със своя изпепеляващ пънк-рок още от първата секунда. Както подсказва красноречивото му заглавие You Heartbreaker, You, вторият самостоятелен албум на Jehnny Beth след To Love is To Live (2002) e шоков адреналин от сурова енергия и първична ярост, които блъскат безмилостно по главния мозък с болезнен интензитет. Завръщането на певицата след четиригодишна звукозаписна пауза и няколко филмови/ТВ роли започва с пронизителен писък – Broken Rib задава решителността на своята авторка да не спестява нищо с вярата, че we learn to breath with a broken rib. Записан с нейния дългогодишен колаборатор и партньор Johnny Hostile, албумът на Beth нюансира своята стегната и поразяваща абразивност с брутални катарзиси сякаш всичко е на живот и смърт. Без да опитва да се преоткрива или да остави нещо прекалено радикално на масата, Jehnny очарова именно с неуморната си енергия, силна чувствителност и смело смесване на пънк, арт поп, денс и индъстриъл. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
CMAT – Euro-Country (Awal)
Малко сме закъснели с похвалните дитирамби за 29-годишната Ciara Mary-Alice Thompson, но не бива да пропускате нейния трети албум в никакъв случай. След като очарова очарова публиката на Гластънбъри и още поне половин дузина фестивали това лято, получава масивна радио любов за Running/Planning и се сдобива с вирален TikTok момент с Take A Sexy Picture Of Me, ирландката CMAT продължава да раздава заразително положителни и много чистосърдечни емоционални крошета със своя неподражаем и много искрен кънтри-поп. Неслучайно Guardian му шибва пет звезди и пита кой друг освен CMAT (и Euro-Country) може да съчетава соул, йодлер пеене, инди хитачка за Jamie Oliver, Fleetwood Mac-ови хармонии и проникновени истории за съвременния ум и ужасен свят освен най-ярката нова звезда на келтския поп и Европа въобще? С помощта на огромен вокален диапазон, чувство за хумор, обезоръжаваща, направо интимна откритост, CMAT се разгръща уверено по абсолютно свой и ужасно оригинален начин. Толкова чаровна, толкова талантлива, толкова забавна, остроумна, проникновена и стряскащо откровена – съвършеният поп на CMAT доказва, че тази дама заслужава цялата слава на света. 5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
