KENDRICK LAMAR – GNX (pgLang)
Kendrick Lamar е достатъчно уважаван, успешен и талантлив, за да се занимава с рап войни, но ей на – шестият албум на американския рапър излиза изненадващо след съкрушителния сингъл Not Like Us – апотеоз на враждата с Drake, печелил войната и пет номинации за Grammy. Следващият артист на полувремето на Super Bowl oбаче винаги е в неизгодната позиция да трябва да се надскача. След оркестровото величие и екзистенциални дълбочини на предишните си шедьоври, Lamar разпуска с далеч по-обран и минималистичен хип-хоп със заемки от електро и синтетичния фънк. GNX съдържа някои от най-потентните и самоуверени рими на Kendrick, насочени срещу симпатяги като Snoop Dogg и Lil Wayne, критикуващите го бездарници и безброй знайни и незнайни врагове, без да забравя да рецитира малко и за любов със SZA (вероятно най-популярният гост в албум с по-неизвестни рап гости, ако не броим супер продуцентите Jack Antonoff и Sounwave). Богатите наративи от миналото отстъпват на бързи, стегнати и остроумни рими, създадени да демонстрират доминация и толкоз. Мрънкането, че не всеки ти е честитил ангажирането за полувремето (освен Nas), може да мине при по-нископрофилни и дребнави артисти. Но когато това е един от най-популярните рапъри на всички времена, няма как да не се зачудим дали бягството от уязвимото разкриване в дълбочина и житейски катарзиси по посока хвалба след хвалба ала новия Исус е способно да задържи вниманието за повече от едно: Браво, велик си. Отговорът е по-скоро не. 3,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
FATHER JOHN MISTY – Mahashmashana (Bella Union)
За разлика от своя събрат по дати за издаване на албуми (господинът с автомобила по-горе), инди-рок провокаторът Father John Misty е съвсем друга бира. Шестият албум на отчето не губи никакво време, преди да удари моментално със симфонична грандиозност и сардонично тежкарство още с откриващото едноименно Mahashmashana, а също и в седемминутни ужасно красиви апокалиптични епики (Screamland) и класически Josh Tillman-oви монолози (I Guess Time Just Makes Fools of Us All). Създавайки потентна и съвърешна амалгама от най-силните страни на предишните си пет албума барабар с тяхното остроумие, екзистенциално отчаяние, любов и магичен трубадурлък, Father John Misty вкарва самоуверена танцова стъпка (She Cleans Up), хумор (Josh Tillman and the Accidental Dose) и върховни мелодии (всяка от осемте песни в 50-минутния албум) в своеобразно тематично продължение на Chloë and the Next 20th Century (2022), което надскача всичко от досегашната дискография на отчето със съвършена мелодраматичност, оркестрални сюблимации и лишени от прекалено его песни за вековете. 4,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
TYLER, THE CREATOR – Chromakopia (Columbia)
Tyler, The Creator описва последния си албум като най-личния в досегашната си кариера – онзи, в който е излял цялото си сърце, душа и чувства, барабар с всички преживявания от последните години. Хубавото в случая е, че не става въпрос за обикновен цитат от описанието на албума, а същински факт. Наслоен с много дълбоки нюансирани руминации за отношенията, съзряването, славата, наследстрвото и семейството, Tyler подхожда смело към речитативите за религиозна вина и сексуалност (Take Your Mask Off), случайните забременявания (Hey Jane) и трудната логистика на полигамията (Darling, I) с обезоражаващата откровеност на виртуозен артист. Независимо дали рапира самоуверено (Thought I Was Dead, Sticky) или потъва в пасторалните мелодии и обрати на Judge Judy и други хаотични и бързопроменливи експерименти, г-н Okonma левитира умело над остроумието и арогантността по неимоверно привлекателен начин. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
THE CURE – Songs of a Lost World (Fiction)
Добрите новини в спешен порядък: за последните 16 години The Cure не са станали уморени коне, нито карикатура на самите себе си в преследване на модерността, дори напротив. Легендарната британска група само е задобряла още повече в дестилирането на меланхолични размисли за смъртта и световните проблеми. Първият албум на The Cure oт 2008 насам е събарящ трибют за отминаването на времето, съжаленията, смъртта, скръбта от загубата на най-близките (I Can Never Say Goodbye) и липсата на справедливост, манифестирани още от обложката с гранитната глава на Janez Pirnat oт 1975 и пропити във всяка от осемте песни – показно по неуморна екзистенциална меланхология, започващо с this is the end of every song that we sing… we toast, with bitter dregs, to our emptiness в откриващото Alone и затварящо кръга във финалната Endsong с It’s all gone, it’s all gone, it’s all gone, left alone with nothing, at the end of every song). 5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
SELMA JUDITH – Half Truths From A Broken Heart (Sony)
Пдокато отличният предшественик Getting Angry, Baby (2021) канализира първичните емоции и гняв покрай навигирането на идентичността, турбулентните връзки и екзистенциални проблеми, вторият албум на датската певица Selma Judith е малко по-медитативен (да се чете спокоен) трактат за невъзможната любов. Публикуван на две части в рамките на половин година, Half Truths From A Broken Heart попива умората от борбата с любовта и чувствата, намира изтощението, безсилието и несигурността и ги вкарва в откровени бенгъри (Eat Your Soul, How Come) и по-полегати анализи (Mediocre, Love Bombing), без да завива нито веднъж към баналната мелодрама. Като всеки уверен композитор и текстописец, Judith не бяга от дуалността на писането за любов като безкрайна борба, подгизнала от хаотични мисли. Вторият албум на датчканата блести и в по-откровените си поп каданси, и в експерименталните завои. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
HIGH VIS – Guided Tour (Dais)
Pitchfork върши нашата работа (далеч по-добре), описвайки третия албум на британските хардкор/пънк герои като колекция от обнадеждаващи химни с повече мелодия и характерен Мадчестър. Лондонската петорка насища своите пауър балади със закваската на предходните два албума (постпънк лудориите на дебюта No Sense No Feeling от 2019 и обръгналият бритпоп от последвалия го Blending през 2022), градирайки я на нов глас (или по-скоро крещене, какъвто е случаят с фронтмена Graham Sayle). Бунтувайки се срещу пренебрежението към трудностите в живота на милиони, липсата на обществена подкрепа и отраженията на този феномен върху отношенията с другите и със самите себе си, High Vis почитат работническата класа и невидимите животи с емоционалната интелигентност на хора, способни да опишат потентно чувството на срам от безпаричието в система, нагласена да те провали. И не само. Макар на първо слушане да се усеща като ядосан албум, Guided Tour същност не е тежък, а орисан с братско чувство и немалко катарзиси път към светлината. Чист адреналин, който трябва да бъде преживян наживо. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
DUA SALEH – I Should Call Them (Ghostly International)
Освен с ролята на Cal Bowman в британската комедийна драма Секс образование, Dua Saleh изследва собствената си сексуалност и многопластово отношение към вярата и морала с примамливо мрачни музикални светове. Дебютният албум I Should Call Them е разказ за любов насред апокалипсис, първично привличане и изблици на завидна увереност извън жанровите ограничения. Американката със судански произход обединява арендби, поп, рок, трап, госпел, трип и глич-хоп с ударно басов ритъм, хипнотичен транс, джаз и атмосферични синтезатори. Текстовете лавират между ексцентрична себеувереност, чувствена романтика и експлицитна сексуалност, представени чрез отличителен фалцет и внимателно изградена дистопична атмосфера. Началото е тихо – меки вокали, туптящ бас и металическа електроника хипнотизират в история за неприкрито привличане и бързо ескалиращ екстаз (Chi Girl), преди темпото да се засили с електрически китари и шумни барабани (Want). Силните глич-хоп мотиви в Bo peep контрастират на по-бавното темпо в парчета като Pussy Suicide, надграждащо цялостното внушение с ритуално повтарящ се бийт под разсъжденията на Saleh за трепетите и последствията от очевидно токсична връзка. Serpentwithfeet се включва в провокативната заигравка Unruly преди екстазът да се превърне в изтощение от неустойчива ситуационна връзка (Playing Games). Въпреки огромното количество жанрови експерименти, I Should Call Them не е разпилян, а просто много разнолик. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
VON SPAR – Album I (Bureau B)
Първо малко предистория: вдъхновението зад Album l и Album Il се канализира преди петилетка, когато японската експериментална композиторка Eiko Ishibashi (саундтракът на Карай колата ми) свири на фестивал в Кьолн в компанията на Tatsuhisa Yamamoto и Joe Talia – важни играчи на токийската експериментална сцена. Докато гостува в немския град, Ishibashi се среща с членовете на кьолнско-берлинския колектив Von Spar и станалото е история, пардон, два студийни албума, излезли в един и същи ден. Album I събира сравнително кратки, експериментални пиеси, които пулсират с пълнокръвния меланж от 70-тарски японски поп, електро-джаз, краутрок и фюжън. Вместо да впряга запомнящи се рифове и вокални мелодии, този албум на Von Spar живее от обичайната повтаряема прогресия на интересни инструменти и звукови ефекти, за да надгражда напрежението и емоцията, преди да завие към нещо ново и необичайно. Накратко: моторни песни и космическа красота. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
TWO SHELL – Two Shell (Young)
Квази-анонимното комбо Two Shell пази сравнително ревниво своята самоличност (и идентичност) със спорадични публични изяви, редки интервюта и Milli Vanilli пинизи. Изпипаните фалшиви колаборации с Frank Ocean и Taylor Swift и кратките албуми в Bandcamp вероятно щяха да ги циментират като несериозни шегаджии, ако не се беше появил едноименният дебютен албум – потентна заявка, че лондонското дуо е много повече от закачлив маркетинг. Тринадесетте трака в Two Shell песни са всичко, което знаем за музиката на групата досега и отгоре – предимно дигитален глич и пъргаво бягство от комфорта на танцувалната електроника с абразивни индустриални мотиви, пост-хардкор/пънк и редуващи се шептящи и крещящи вокали. Всичко това се случва на фона на чисти барабани, разтърсващ бас, джънгъл, класическо техно и хиперпоп в нещо средно между гаражна музика и бедрум поп. От илюзорната покана за помирение с реалността (Come to Terms) през постепенния разпад (Rock✧Solid) и крехки изповеди (Be Gentle With Me), Тwo Shell редува екстаз с джънгъл експлозии за мощно пого. Не липсват и тихи интроспекции (Inside), но темпото не забавя прекалено дълго. Two Shell е абстрактен постмодернизъм с игрива танцувалност, който атакува вечните теми за човешка уязвимост и душевни тeрзания насред нощния хедонизъм. 3/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
MICHAEL KIWANUKA – Small Changes (Geffen)
Има някаква успокояваща прегръдка в начина, по който Michael Kiwanuka се справя елегантно с наследника на своя триумфален албум от 2019. Работейки с влиятелните продуценти Danger Mouse и Inflo и уважавани музиканти като Pino Palladino и Jimmy Jam, английският певец и композитор надгражда наслагването на оркестров соул, психеделичен рок и върховни химни от Kiwanuka (2019) с богато нюансиран, спокоен, мек и спотаен звук на спиритуално откривателство, който се къпе в интровертни звукови пейзажи и гази с двата крака във винтидж соула на своите вдъхновители. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
