4 албума, които да слушате тази седмица

FLYING LOTUS Flamagra (Warp)

Flying Lotus не е бил лесен за дестилиране, особено след мъртвешкия му шедьовър You’re Dead!, обявен за най-добър албум на 2014 в годишната класация на Boyscout и къде ли още не. Богатата атмосфера и завидно многопластови атмосфери и идеи изискват много последователни преслушвания, за да попият. И дори тогава остават впечатление, че имат още много какво да разкрият, което е и самият чар на величественият американски продуцент. Шестият албум на Steven Ellison не прави изключение. Flamagra обладава с космичен експериментален поглед към джаз-фънк импровизации, които се простират в цели 67 минути и 27 парчета и могат да звучат като тефтерче с идеи, стига да не бяха толкова старателно изпипани с любов и безкрайно любопитство.

Заслугата за това имат и дългогодишните колаборатори на летящия лотус като кийбордистите Brandon Coleman, Dennis Hamm и Taylor Graves, мултиинструменталиста Miguel Atwood-Ferguson и най-вече басиста Stephen Bruner (Thundercat), посочен и като съавтор на по-голямата част от песните в албума. Ослушвайте се и за включванията на олдскуул легенди като Herbie Hancock и George Clinton и новия авангард на Solange, Tierra Whack, Anderson Paak и Ishmael Butler от Shabazz Palaces. Flamagra е от онези мащабни и бавно попиващи албуми, които излизат само от артисти на върха на своя креативен и страшно неуморен талант. 4/5

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

STEVE LACY – Apollo XXI (3qtr/AWAL)

Какво да очаквате от дебютния самостоятелен албум на 21-годишно момче, разписало се като страхотен член на стартъпа за таланти The Internet и партньор в композирането, писането и свиренето с артисти като Kendrick LamarVampire Weekend, SolangeDev HynesKali Uchis и други знаменити артисти? Само хубави неща, как иначе. Apollo XXI (издаден независимо този петък на рождения ден на Lacy) е доволно самоуверен, но непретенциозен калейдоскоп от лосанджелиски нешлифован фънк и арендби джемове, които целуват уважително ръката на Prince (видно дори само по стилизирането на заглавията в траклиста и впрягане на собственото фалцето на Lacy) и я дърпа с усмивка към колажа от стари и модерни влияния – от инди рок до психеделичен соул, рап и пи-фънк. Бесен талант, няма спор. 4/5

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

HAYDEN THORPE – Diviner (Domino)

Енигматичният фронтмен на разпадналите се Wild Beasts продължава уверено напред с елегантен, смирен и (на моменти) магически солов дебют с любовни пиано балади, които стъпват малко встрани от богатия атмосферичен звук на предишната му група като посока. Великолепното фалцето на Thorpe от годините с Wild Beasts е смирен до нежно тананикане, за да се впусне в интроспективно пътешествие и анализ на собственото му съзнание и досегашен живот и кариера. Положението е различни, иновативни, трогателни и многопластови мелодии и интелигентна игра на думи, която ще зарадва феновете на групата, а и отвъд. 3/5

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

COLLARD – Unholy (Universal)

След дългогодишни спорадични включвания с готини парчета, най-разпознаваемият и талантлив член на лондонския хип-хоп и арендби колектив Last Night in Paris изскача с много гъзарски самостоятелен дебютен албум, който легитимира фалцета на Collard и музикалния му стил като приятно изключение сред доминиращите стакато бийтове и речитативи на Stormzy например. 24-годишният музикант пленява с мазно арендби и соул звучене и вълшебен глас, които варира от интимен шепот до брутален фалцет според необходимото (понякога и в пакет като в Murder Murder). Редовният му колаборатор Kojey Radical се включва в Ground Control, a още откриващото Hell Song е достатъчно силна заявка защо трябва да обърнете внимание на Unholy още днес. 3,5/5

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

Ревюираните албуми са независим избор на нашите редактори. Когато поръчате някой от тях през линка към iTunes обаче, Boyscout може да получи малка партньорска комисионна.