GEORDIE GREEP – The New Sound (Rough Trade)
Black Midi са минало, сигурен е Geordie Greep – бившият фронтмен и китарист на шумната брит арт-рок банда, който продължава напред със самостоятелен дебют. Koлкото и заглавието му да манифестира, The New Sound не е кардинален завой встрани от енергичния и квази-кабаретен джаз-рок, с който предишната му група събаряше Гребната база в Пловдив и други престижни сцени. Още от първите си секунди, новият звук на Geordie Greep гъмжи от потентни алюзии, дяволити тиради и откровени признания от крайно неприятни измислени персонажи върху невъобразимо изобретателни и, разбира се, шумни, инструментали, способни да отлекат вниманието от въпроса дали става дума за сатира, ирония или нещо друго. Без да оставя нито секунда за поемане на въздух, Greep пердаши смело великолепна самба (Terra, The New Sound и още), френетичен джаз (Blues), Steely Dan (Holy, Holy), нлуграс (The Walk Up) и дузина други жанрове, без да губи контрол върху ситуацията – качество, усвоено в годините на съвместен екзорсизъм с предишна му група. Единственият проблем (поне за слушателите) на The New Sound е, че често се усеща като убийствен кросфит. Изискващият характер на неговата енергичност се усеща като кофеин в умерени дози, но и като досадна умора след 62 минути. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
JAMIE XX – In Waves (Young)
Jamie xx умее не само да лавира безпогрешно между клубната култура и съвременния мейнстрийм поп, но и да ги преобръща с главата надолу. Близо десетилетие след самостоятелния си дебютен албум In Colour (2015), британският диджей и продуцент заменя неговите калейдоскопични цветове за енергично сърфиране с хора като Robyn, Panda Bear, колегите от The xx Romy и Oliver Sim, Kelsey Lu и Тhe Avalanches. Описван от своя създател като едновременно забавен, весел и интроспективен, In Waves помпа емоционална наситеност в кинетични клубни бенгъри – идеалният саундтрак за дискотека, която ви поглъща, но и остава в съзнанието доживот. Независимо дали редува чувствени меандри на задоволство, меланхолия, мъка или вглеждане навътре към себе си, вторият албум на Jamie Smith се отдава на дансинга така, сякаш хем няма, хем има утре. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
KATY J PEARSON – Someday, Now (Heavenly)
Katy J Pearson e престъпно очарователна по начина, по който трупа все повече увереност в създаването на откровени наративи в брилянтно мелодични фолк мелодии със запомнящи се рефрени и онзи един-на-милион глас. Записан в Уелс с басиста Joel Burton и колеги от лейбъла Heavenly като Davey Newington (Boy Azooga) и Huw Evans (H Hawkline), третият албум на Pearson съчетава нейния разпознаваем стил с подписа на електронния продуцент Nathan Jenkins (Bullion), работил за Carly Rae Jepsen, Ben Howard и Nilüfer Yanya. Позиционираща се все повече в нишата на перфеткната певица и текстописец за нашето тревожно време, Katy прескача на пръсти между печални коди за разбити сърца, оди за траматични изживявания и барови мелодии за малките часове. Десетте безпогрешни инди поп песни в Someday, Now надграждат и без това перфектния дебют Return (2022) и последвалия го Sound of the Morning (2022) с минималистична продукция, чист звук, 80-тарска естетика и Fleetwood Mac душа. Без да се колебае или обгръща всичко с излишна за случая продукция, Katy J Pearson еволюира към още по-индивидуален, откровен и чувствен стил, способен да създаде (бъдещ) шедьовър. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
HAYDEN THORPE – Ness (Domino)
Не се подвеждайте по скромния брой слушания в Spotify – бившият фронтмен на арт рок квартета Wild Beasts продължава да създава хипнотични музикални пътешествия, подчинени на таланта за върховни балади (Diviner от 2019) и синтетичен космос (Moondust for My Diamond от 2022). Третият албум на Thorpe адаптира едноименния роман на Robert Macfarlane, вдъхновен от място, където британското министерство на отбраната разработва и тества оръжия по време на двете световни и последвала ги студена войни. След като основното му предзназначение отпада и оставен да се рекултивира като природен резерват през 1993, Орфорд Нес и до днес е символ на мистерия и постоянна еволюция. Пресечната точка между мрачните дни на човечеството и устойчивата природа вдъхновяват Thorpe за колаборация с Jack McNeill (Propellor, аранжименти) и композитора Kerry Andrew (хорови хармонии). Всяка песен екранизира отделна глава от романа на Macfarlane, а крайният резултат е трансцендентално преживяване, обгърнато от богата инструменталност, мелодично съвършенство, деликатна поезия и фантастичен глас. Ness e oт албумите, които са повече от музика и поезия в едно – преживяване, заслужаващо цялото внимание на света, за да телепортира всеки на необикновено място. 4,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
LEON BRIDGES – Leon (Columbia)
Четвъртият албум на Leon Bridges прескача между ключови за личността му епизоди от миналото и осъзната закотвеност в настоящето, запазвайки дълбока сантименталност и благодарност във всеки един момент. Leon зрее повече от две десетилетия – работата върху част от тринайсетте парчетата датира още от Gold-Diggers Sound (2021), но спомените и емоциите в сърцето на албума възникват още в детските и юношеските години на вокалиста, за да бъдат обгърнати от деликатен меланж от соул, кънтри, фолк, фънк и поп влияния, изсвирени с наелектризиращи китари, кратки, но приятни сола и разнообразни медени вокали. Тематичното пътуване из живота на Leon Bridges започва с осъзнатост и уязвимост (When A Man Cries) и продължава със смирено и затоплящо експозе на чистото щастие (strawberry, peaches and cream, blackberry soda, cruisin’ in the Bеnz ’round the city) от хубавия живот (That’s What I Love). Не са подминати нито екзистенциално меланхоличните оди за Тексас (Laredo), нито далеч по-неприятните моменти от детството (Panther City) и сблъсък между младежкото презгрижие и видеоигри в знойно време с бащините предупреждения за изпълнени с наркомани и проститутки нощни улици. Leon далеч не е само и единствено носталгия, а химн за благодарността (Ain’t Got Nothing On You, Peaceful Place и Can’t Have It All) и разноликите влюбвания (Ivy, Ghetto Honeybee, Never Satisfied). 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
THE SMILE – Cutouts (XL)
Вторият албум на The Smile за тази година можеше да е просто селекция отпаднали парчета от шедьовърa Wall of Eyes, но не би – бандата на Yorke, Greenwood и Skinner демонстрира още веднъж посовичната си продуктивност с върхновен еклектичен меланж от инди рок, елегични оркестрални балади, щипка фолк, aвангарден гънк, космическа психеделия, афробийт и атмосферичен краутрок, способен да се хареса от воле на всички фенове на Radiohead, Atoms for Peace и останалите помежду им. Песните в The Cutouts не са превъзходна резервна скамейка, а богато нюансирани и ефирно леки звукови пейзажи, разгръщащи богата си многопластовост с всяко следващо слушане. Тhe Smile просто са в безобразно добра форма. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
CHARLI XCX – Brat and It’s Completely Different but Also Still Brat (Atlantic)
Противно на зложелателните очаквания и циничната критичност, почетната brat обиколка на Charli XCX продължава с необикновен ремикс албум. Необикновен, защото може да разчита изцяло на своите дузини звездни гости (сред които Bon Iver, Ariana Grande, Caroline Polachek, Julian Casablancas, Tinashe и кой ли още не) и да не си дава много зор, но не би. Вместо това Charli презаписва своите вокали и подобрява голямата част от летните brat-ски хитачки така, че да играят изцяло в нeйна полза. Brat and It’s Completely Different but Also Still Brat комбинира оригиналното ДНК на бащицата (ментално изтощение и самокритичност) с руминации върху емоциите, породени от неговия успех. Списъкът с гости е главозамайващ – личните фаворити на Charli като Robyn и Ariana Grande се включват респективно във вокалната пинг-понг версия на 360 (с другия култов швед Yung Lean) и Sympathy Is A Knife, новоизгряващата испанска рапърка BB Trickz реди бързо в Club Classics, Troye Sivan преобръща Talk Talk надолу в главата по върховно екстатичен начин, The 1975 и Jon Hopkins смиряват с I Might Say Something Stupid, Lorde (Girl, So Confusing) и Billie Eilish (Guess) вкарват Gen Z сексапил и нехилизъм, а дотук все още сме синтезирали само една третина от цялата сватба. Макар подобна касапница от прочути гости да навежда на мисли за добре калкулиран маркетинг, новият прочит на Brat се възползва чудесно от силните страни на своите контрибутори и демонстрира как Charli няма нужда да избира между славата на комерсиалната сцена и уюта на ъндърграунд рейв културата – девойката може да ги има и двете. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
KELLY LEE OWENS – Dreamstate (dh2)
Решавайки да композира и запише четвъртия си албум с хора като Tom Rowlands (Тhe Chemical Brothers, George Daniel (Тhe 1975) и Andrew Ferguson и Matthew McBriar (Bicep), Kelly Lee Owens нагазва дълбоко в Dreamstate – място, доминирано от силното чувство за свобода и ескапизъм и потентните клубни химни. Заменяйки хипнотичните ембиънт тропи на отличния предшественик LP.8 (2022) с мелодична и крайно повдигаща еуфория, уелската електронна продуцентка канализира емоциите покрай погряващата си роля в последното стадионно турне на Depeche Mode в тракове с мелодичното пеене и семплирани хармонии на титулярката. Dreamstate е амбициозен електронен поп, който работи еднакво добре и у дома, и на задушевния дансинг в два през нощта. Без да завива прекалено (и умишлено) към поп територията на най-успешните електронни артисти, Owens се спасява от баналността с нов поглед към характерните си привички, познати на критиката и публиката още от нейния едноименен дебют преди седем години. Клубната повторяемост на семплирани вокални семпли и постоянното надграждане на акорди и хипнотични пластове се усеща по феноменален начин – Sunshine силно на слушалки и у дома провокира прилив на ендорфини още в първата минута. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
BEN BÖHMER – Bloom (Ninja Tune)
Макар да разпродава много дати от последното си турне и да навърта многомилионни слушания в платформите за стрийминг, Ben Böhmer продължава да се чувства най-добре сам в студиото – неговото сигурно място, позволяващо му да експериментира креативно в обличането на сложни чувства. След като дебютният му диск Breathing (2019) асимилира скръбта, а последвалият го Begin Again (2021) се разправяше с раздялата, първият албум на базирания в Берлин електронен продуцент от три години насам се връща обратно към страстта за импровизации и многопластов мелодичен хаус със сърцераздирателна атмосферичност, контролирана прогресия и хипнотични ескалации. Bloom съчетава живителна емоционалност, меланхолия и носталгия над фино изпипана продукция: Hiding слива брейкбийт и атмосферичен ембинът с нежните вокали на Lykke Li, Best Life съчетава чувствата на примиреност (с настоящето) и вълнение (за бъдещето) с меланхоличния вокал на берлинското дуо Jonah, Memory Cassettes връща назад към миналото с флейти и пулсиращ бийт, а тематичното пътуване продължава с осъзната благодарност (Beautiful с Malou) и мелодичен тек-транс (Evermore с Enfant Sauvage, страничният проект на половинката от The Blaze). Bloom напипва правилния баланс между спонтанната креативност и вниманието към детайла с малко помощ от силни гости. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
CARIBOU – Honey (Merge)
Четири години след последния си албум като Caribou, 45-годишният канадец Dan Snaith бяга от неговата меланхолия и завива отчетливо към по-праволинейните и фестивални корени на другия си проект Daphni. Honey е най-клубно звучащият албум в досегашната дискография на Caribou, пълен с хаус, техно и синтетичен геридж за поколението на Fred again… Най-коментираният му аспект обаче е съвсем друг. Snaith взима противоречивото решение да използва различни софтуер приложения с изкуствен интелект, за да трансформира фалцета си в различни (женски, мъжки, певчески или рапърски) гласове за всяка песен. Професионалните певци и вокалисти със сигурност не са особено очаровани. Голяма част от критиката – също. Guardian поставя въпроса дали подобен похват трябва да се възприема като различен ефект, инструмент или нещо съвсем друго. Иначе Honey е приличен – дотолкова, че да става за танцуване. 3/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
