Още първите секунди в дебютния албум на NAO дават да се разбере, че си имаме работа ако не с друго, то поне с един от най-разпознаваемите гласове в съвременната арендби и соул музика. Последното идва да потвърди, че не можем да говорим просто за типичен албум на артист, който експлоатира така модерния напоследък жанр фючър арендби от своята собствена 90-тарска гледна точка. 90-тарска, защото девойката има дългогодишен опит като беквокалист на артисти като Kwabs и Jarvis Cocker, много преди да спечели трето място в класацията на BBC Sounds of 2016, да се появи в ено от малкото читави парчета в последния албум на Disclosure и въобще да се прокрадне много елегантно и финно в съзнанието на публиката като една от най-емоционалните, искрени и многопластови певици в модерния поп. След близо десетилетие встрани от централното място на сцената и работейки предимно върху усъвършенстването на огромния си талант и запомнящ се глас, For All We Know e от онези албуми, които говорят сами за себе си – епично близо едночасово пътешествие в душата на изпълнител, даващ заявка за нещо много повече от новата голяма надежда на английския поп и арендби и други подобни несигурни обещания.
Като всеки друг албум на артист, минал през музикалното училище и прекарал достатъчно време в наблюдения и мисли как да полира таланта си и накъде да се насочи, For All We Know e едновременно спонтанен и добре премислен автобиографичен албум с много текстура. Както споменахме, още въвеждащото интро, кръстено не без липса на въображение Intro (Like Velvet) разкрива любовта на Nao към вокалните хармонии и госпел стила, наследен от нейната майка и еволюирал до безропотно благоговение пред таланта на соул икони като Donny Hathaway, Angie Stone и Erykah Badu. Тинейджърските години в Източен Лондон пък я сблъскват челно с първата вълна на грайм културата. Добавяме старият соул, фънк и 90-тарското английско арендби от предишните изречения и получаваме емоционален, много любовен и на моменти експериментален (предимно в играта с вокалите) прочит и признание за всичко, което обича. Повечето парчета звучат като студиен джем сешън с неясен край и спорадични гласови бележки от телефона, който впечатлява с учудващото доброто дозиране на електроника и акустични инструменти в монолитни инструментали, които не звучат студено нито за миг и се вият майсторски около гласа на NAO.
Фънк влиянието струи безпощадно от разнообразни парчета като Get To Know Ya, Inhale Exhale, DYWM (съкратено от Do You Want Me) и Happy, но истински вълнуващата красота и възбуда се крият другаде – Adore You е нежен дует с потентен балеарски арендби инструментал, Trophy е още една тежкарска колаборация с A.K Paul, която звучи като нещо от архивите на Prince и Dev Hynes, което няма кой друг да е продуцирал, познатият сингъл Bad Blood е електронно арендби с много душа и меандри. Шедьовърът Girlfriend обаче заслужава отделно внимание – едновременно класическа и напредничава поредица от електронни оргазми и неописуемо болезнена драма (Could you like someone that’s hoping that they crawl out of their own skin for a time? If I was your girlfriend, could you love for two?), изпята с най-нежния и разнообразен глас, който ще чуето през следващите месеци. Единственият недостатък на For All We Know е нерешителността на NAO да се раздели с част от парчетата при редактирането на албума в месеците преди премиерата. 18 е прекалено голям брой за всеки албум и винаги крие опасност от размиване, но предвид гласа на певицата и таланта да продуцира изключително разнообразни инструментали, надскачащи по-голямата част от сериозната конкуренция, можем да и го простим с ръка на сърцето.
For What We Know (Little Tokyo Recordings) е на пазара.
