JAMES BLAKE, LIL YACHTY – Bad Cameo (Quality Control)
James Blake и Lil Yachty се състезават в отделни дисциплини, но споделят общото свойство да провокират респективните си жанрове. Примерите са повече от един: британският композитор превръща пост-дъб сцената в изповедалня, бичи хитачки и колаборации с рап и арендби звезди (Kendrick Lamar, Beyonce, Frank Ocean, Andre 3000, Travis Scott, Vince Staples и други) и търси по-устойчиви модели за разпространение, а рапърът от Атланта не зачита 90-тарските богове, предпочита авангардния трап и прави каквото си иска, включително да потъва в Pink Floyd-ска психеделия (миналогодишният албум Let’s Start Here). Именно заради това първият им съвместен албум Bad Cameo e любопитно предложение още преди да сме чули и една нота. Заченат в пазвите на множество експериментални ембиънт идеи и пееене във високия регистър и от двамата (малката яхтичка предимно рапира, но и пее), лошото камео избягва откровените бенгъри и набляга най-вече на създаването на настроение от 4-6-минутни мелодични тракове с необикновена структура. Забравете за навика си да изисквате харесваните от вас идеи да бъдат развити по удобен начин, защото Blake и Yachty разливат меандрите на чувствителната си меланхолия до хармоничен ступор и обратно – без излишни провокации, само с лек намек за пълно потапяне от хора, които имат достатъчно хитачки за удобни джобни, за да не се интересуват от създаването на още такива на всяка цена. Не че липсват подобни моменти на сублюмиращ кеф – космосът Midnight, двуличното Twice, дроун вселената на Transport Me и Red Carpet с неговия госпъл. Bad Cameo надгражда с всяко следващо слушане. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
EIKO ISHIBASHI – Evil Does Not Exist (Drag City)
Evil Does Not Exist е не просто саундтрак на едноименния филм на Ryusuke Hamaguchi (Карай колата ми), а причина и импулс за самото му съществуване. След като успяват да изцедят всички сълзи с Kafuku от Оскаровия шедьовър на японския режисьор от 2021, Ishibashi и Hamaguchi изпадат в още по-голяма творческа синергия. Сценарият на филма започва да се оформя в главата на японския режисьор след като чува инструменталните композиции на Ishibashi и започва да мисли как да ги илюстрира визуално за концертни изпълнения. Вдъхновен от природата около студиото на Ishibashi, Ryusuke пише проникновена, странна и меланхолична история за конфликта между човек и природа. Накрая се захваща да заснеме цял филм около сценария за малко извънградско общество, опитващо се да опази реката си от замърсяване и глемпинг предприемачи, а Ishibashi тунингова готовите си инструментали, за да пасват по най-добрия начин. Резултатът е фантастичен. Оригиналната музика на Ishibashi е същиснкото сърце на филм без много движение и натоварен сюжет, което тупти с вариативните трели на природно спокойствие в сблъсък с градската урбанизация. Развивайки мотиви от основната едноименна тема (в няколко версии) и нейната струнна брилянтност, Ishibashi експериментира с различни елементи и теми като подводни течения, за да провокира необикновена чувствителност и въздействие от композиции, които изненадват на всеки ъгъл. Evil Does Not Exist е стряскащо красива музика, която не те оставя да бъдеш спокоен. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
FINE – Rocky Top Ballads (Escho)
Харесвате ML Buch? Влиятелният музикален критик Philip Sherburne препоръчва да се запознаете отблизо и с Fine – базираната в Копенхаген певица и композитор със семпъл прякор, която интерпретира 90-арския алтернативен рок във великолепен и много саундтраков дрийм и алт поп с лек гръндж оттенък. Дебютният албум на Fine е издаден от симпатичния лейбъл Escho, стоящ и зад изданията на Astrid Sonne – партньор на Fine в дуото Coined. Още факти за приятните връзки на главната героиня? Заедно със Smerz и Erika de Casier, Fine пише три песни за кей-поп групата New Jeans, отделно свири и в групата на Clarissa Connelly (Canons) и е била семплирана от Two Shell. Rocky Top Ballads няма нищо общо с комерсиалния поп, а е задължен предимно на отличителния Mazzy Star дух и звук, засилен най-вече към дрийм поп полетата с нежни акустични китари, лоу-фай електроника и дроун завои. Без да забива прекалено много в експерименти, красивият ефирен глас на Fine се извива около страхотни фолк/кънтри (Losing Tennessee)/електронни мелодии (Days Incomplete, A Star, Coasting). Топ баладите на датчанката са едно от най-приятните BOYSCOUT открития за последните месецI. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
HIATUS KAIYOTE – Love Heart Cheat Code (Brainfeeder)
Четвъртият албум на австралийския джаз-фънк квартет (и втори за лейбъла Brainfeeder след Mood Valiant от 2021) загърбва пълната импровизация от своя предшественик, но не жертва магията на колективната енергия и спонтанност. Използвайки добре насложени и приятно изкривени прогресивни мелодии, Love Heart Cheat Code изпъква с ударна раздвиженост и енергичност, интригуващ жанров меланж (нео/фючър соул, джаз-фънк, електроника и психеделия) и ефектни обрати в темпото.
Макар втората половина на албума да е осезаемо по-освободена и смела, най-силните му моменти са още в началото. Замечтаното и плавно въведение Dreamboat се движи върху атмосферични синтезатори и извисени вокали, чиито градиращ интензитет тласка към същинското ДНК-то на албума – Telescope с неговите инструментални и вокални наслагвания, изкривени китари, психеделична електроника и приятно провлачени и рязко прекъсвани мелодии. Инструменталната изпипаност на албума обаче е леко разчупена в Longcat – хипнотична и поглъщаща с абсурдността си песен за сувенир, с който китаристът Paul Bender се сдобива по време на турне в Япония.
Усетените още в How To Meet Yourself първи ноти на по-дръзка експерименталност се засилват в едноименната за албума песен, улавяща Hiatus Kaiyote в стихията си на пълна разкрепостеност и освободено пикиране между жанрове и звуци. Love Heart Cheat Code сграбчва с неподражаем съблазън и запечатва пълното опиянение с неочакван обрат на тежки, разпилени китари и изкривени вокали в самия край. Дори кавърът на Jefferson Airplane-овия White Rabbit е модерен поглед към психеделията с тежък и значително по-накъсан и многопластов звук от обикновено – пълен антипод на познатия минимализъм и обраност на болшинството кавъри на знаковата песен. Без да експериментира радикално, Love Heart Cheat Code е добре премерено, но достатъчно вълнуващо и завладяващо в различността си доказателство как магията на Hiatus Kaiyote все още сработва перфектно. 3/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ХЮГО – Шери (Rumbalyaka Music Studio)
След силното нагазване в 70-тарския фънк,тромпети и прочувствени балади (Симулакрум от 2023) и лекия завой към по-експериментални композиции с циничен екзистенциализъм (Разочарованието на младостта от 2023), Хюго влиза с лека елегантна стъпка в 80-те. Третият албум на актьора Теодор Кисьов за година и половина се върти около постоянния рефрен за танцуването (сам, с нея, без нея, сред хора, само наблюдавайки) като живителен акт, способен да издигне всяка филмова сцена или биографично-имагинерна случка от живота на Хюго. Шери е албум за коктейли, басейни, автомобили и споделено слушане заради начина, по който гребе с пълни шепи от кинаджийската естетика на 80-те (Днес), разлива се воайорско тежкарски в синтезаторен яхт поп-рок (откриващото Танцувай с мен с великия рефрен равнис, всички други да изчезват) и къкри заразно с деликатна романтика за безсмислената вяр (Теб). Решавайки да завърти албума около радиофонични пиано мелодии и доминиращи синтезатори, а не около китари, Хюго балансира отлично по границата между сериозността и лекотата на звука и посланието – откровен, директен и елегантно опияняващ, дори когато забива в конга ритмите на Поети или сваля темпото в Не и тях. Шери е албум за пълното и безпрекословно отдаване, което може и да не се случи, нито пък да е желано, но поставя слушателя едновременно в поза партер или във вихъра на онази лятна авантюра, способна да ни зареди поне за половин година напред. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
KIASMOS – II (Erased Tapes)
Kiasmos е не просто пресечната точка между природа и електроника, а съвършена симбиоза между струнните инструментали и докосващо пиано на Ólafur Arnalds и умело лавиращия между минимъл техно и ембиънт Janus Rasmussen. Вторият албум на дуото след едноименния дебют от 2014 възнася със силно медитативни тракове, странящи от клубната еуфория и бас на Kiasmos I и съсредоточени най-вече върху мелодиите от традиционни балийски перкусии и семпли от естествени природни звуци, докосваща атмосферичност и нежна електорника, кулминираща в нещо, определено от самото дуо като емоционален рейв – онази еуфорична меланхолия, способна да изкара дълбоко спотаените емоции на всеки дансинг.
Преобладаващият минимализъм успокоява и предоставя възможност за задълбочен самоанализ сред поглъщащите звуци или за едночасова почерпка с блажено и безгрижно реене на съзнанието. Grown гали с нежни слънчеви синтезатори, допълнени с шум на горски листа и тънки струнни инструментали, Sworn обгръща с мелодично наслояване и блус китари, Told насочва духовното пътуване към извора на щастието с приповдигнат ритъм, а Bound контрастира умело с горчиво-сладка отвара от отекващ бас, ескалиращ до изпипана оркестрална електроника. II е лишен от резки тонове – ембиънт електрониката и добре премерените ескалации и завои на албума завладяват с доза природно спокойствие като антипод на напрегнатото ежедневие. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
CHANEL BEADS – Your Day Will Come (Jagjaguwar)
Eто какъв опияняващо дрогиран поп искаме да слушаме: според Pitchfork, равни дози Lil Peep и Massive Attack, Prefab Sprout и Yung Lean; въобще алкбум, създаден от хора, които полудяват по обичната си музика, познават всеки дребен детайл от Aja на Steely Dan и нямат нищо против да рапират отгоре. Записаният с вокалистката Maya McGrory и авангардния цигулар и инструменталист Zachary Paul дебютен албум на нюйоркския продуцент Shane Lavers комбинира гореизброените влияния в собствен меланж от фантастични шугейз мелодии с разляти китари (Police Scanner), струнни оркестрации (I Think I Saw) и изключително красив ембиънт (Coffee Culture). След загатват за своя особено замечтан звук със самостоятелните сингли Elf и Truе Altruism от 2022, Chanel Beads сервират Your Day Will Come като леснослушаем, но даряващо богат, многопластов и експериментален звук, създаден с фантастично допълващи се електронни и аналогови инструменти. Разчитайки на проникновена чувствена носталгия, дебютният албум на Lavers и компания навигира умело сред противоречивите предизвикателства на съвременния живот и безкрайния дигитален свят с пост-пънкарски молитви, сантиментални поп мелодии и електронно богатство в интересно структурирани и нерядко сякаш недовършени песни с необикновени кулминации. Страхотен фалшив джаз, няма спор. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
MDOU MOCTAR – Funeral for Justice (Matador)
Три години след отличния Afrique Victime, Mdou Moctar се завръща с най-гръмкото си политическо послание досега. Съпровождан от Mikey Coltun (барабани и перкусии), Souleymane Ibrahim (барабани и перкусии) и Ahmoudou Madassane (ритъм китара), туарегският китарист и фронтмен вкарва ударна доза модерен психеделичен рок в своя пустинен блус. Острите и тежки рифове съпровождат сдържани, но изпълнени с разочарование, недоволство и непримиримост текстове, превръщайки се в химни на борбата за независимост на нигерския народ. Откриващата песен Funeral for Justice поставя темата за неглижирането и грандоманския егоизъм на местната власт, позволяваща експлоатация на нигерските миньори (в страна, богата на уран, но бедна на всичко друго, включително и на енергия).
Освен с бързи, гръмки рифове и внушителни беквокали, Moctar акцентира върху тежката ситуация с изкривени многопластови китари, напомнящи човешки плач. Imouhar се обръща към нигерското общество с остри китари и традиционни местни ударни и струнни инструменти, за да му припомни за неговата богатата култура и традиции. Mdou изтъква и забравата на тамашкия език за сметка на все по-влиятелния френски (Imouhar). Посланието за културна и национална гордост отеква и в приповдигнатата Sosoume Tamcheq, а също и в Tchinta и Oh France – категорично заклеймяване на френския колониализъм. Ако политическите послания и социални коментари в Afrique Victime се прокрадваха изпод хипнотични инструментални коктейли молотв, Funeral For Justice е върхова мелодичност с категорично послание. Mdou Moctar възкръсва от пепелта на националното музикално богатство, за да се превърне в символ на една закъсняла революция. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
CASSANDRA JENKINS – My Light, My Destroyer (Dead Oceans)
Впрягайки своя зареден с новопридобита увереност, спокойствие и спотаено щастие нежен глас, Cassandra Jenkins успя да канализира прясното по онова време изплуване от тежък житейски период в An Overview On Phenomenal Nature (2021) – пълнокръвен разказ за загубата, страданието и дългия път към емоционалното изцеление в правилната комбинация с изящен замечтан фолк, приглушен алт поп и атмосферичен джаз. Третият албум на американската изпълнителка също се върти около тежкото отчаяние и смущаващата самота, но улавя и проблясъците на решителността на Jenkins да усети онова познато щастие.
Clams Casino среща американката със самотата и болезнената мъка от смъртта на нейната баба, илюстрирайки своята емоционалност с дребни, но важни за концептуалната изпипаност на албума детайли – just found a stray hair in the bedding, maybe I’ll drive out to the ocean, I heard someone order the Clams Casino. Aurora, IL пък е ситуирана в хотелска стая насред борбата с изолацията покрай пандемията, а Betelgeuse – интерлюдия за споделен момент между певицата и нейната майка, когато наблюдават и обсъждат ентусиазирано звезди под открито небе. Самотата и разкаянието в Petco изпъкват още по-ясно с 90-арски алт-рок китари и гръндж елементи. До края се срещаме и със софистицирания поп на Only One и болката от провалената любов, преди Hayley да затвори темата за Космоса и самия албум с приятно успокояващи цигулки в завладяваща 90-секундна градация.
My Light, My Destroyer е най-доброто на Jenkins досега – върховно мелодична и композиционно изпипана комбинация от болезнено разбираеми усещания, чувства и мисли. Естественото задълбочено продължение на емоционалното състояние на своя предшественик се разлива елегично между самота и свързаност, отчаяние и надежда, радост и тъга – неразривно вплетени една в друга илюстрации на повтарящия се цикъл от низове, водещ до заслужена (но кратка) увереност. Най-голямата сила на Jenkins е събуждането на емпатия чрез изящно детайлни пейзажи за някои от най-човешките емоции и терзания – създаването и рушенето, болката, загубата, страданието и самотата, но и пречистването след тях. My Light, My Destroyer не само предизвиква силни чувства, но и помага за намирането на спокойствие и сигурност в екзистенциалния ужас. И то с върхов саундтрак за фон. 4,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
DJ BORING – DJ-Kicks (!K7)
DJ-Kicks е огромна чест, но и нелека задача. Как събираш цялата цялата си музикална идентичност в микс, който не отегчава и същевременно звучи плавно и завършено? Вместо да се обяснява, DJ Boring прави показно с един от най-изпипаните и динамични епизоди от прословутата поредица, белязан от високоенергичен поток от интересно техно, чикагски хаус, футуристичен фънк, мелодичен транс и ембиънт. Австралийският диджей и продуцент разгръща пълнокръвния свят на своята музикална култура, започвайки с бавно и тихо лоу-фай транс звучене и плавно пулсиращо техно, игриво смесени с джазирани кътове, гръмки барабани и съвсем фонови вокали (Berlin 1 на Oscar Jerome). Нататък не става скучно, дори напротив – Tristan Hallis засилва неусетно с по-раздвижени и енергични тракове, стигайки до интензивни клубни бенгъри с екстатично темпо в контраст с началното спокойствие и заземеност. Универсалният микс на DJ Boring работи като саундтрак на всеки момент от ежедневието – от тихите и усамотени моменти рано сутрин, през набавянето на енергия за справяне с деня, та чак до вечерите с приятели и ритуалната подготовка за дълга клубна нощ. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
