GEESE – Getting Killed (Partisan)
Усетихте ли как за има-няма петилетка приятелите от ученическите години Geese се превърнаха от симпатична пост-пънк банда в най-коментираното име на съвременното инди? Начело на цялата случка е гласът на харизматичния фронтмен Cameron Winter, чийто солов дебют Heavy Metal (2024) бe плод на нарочни експерименти с богати текстури и емоционална откритост, лавираща между екзистенциален и любовен смут, творчески блокажи и изследване на идентичността и очакванията. Същото това форте бележи и четвъртия дългосвирещ албум на групата му с Max Bassin, Dominic DiGesu и Emily Green. Getting Killed продължава еволюцията на Geese с приятно хаотичен сблъсък между пънк, свободен джаз, шугейз и нойз/инди/хард рок в хипнотичен баланс между ексцентрична самоувереност и пълно отчаяние от абсурда на модерния свят.
Макар и записан едва за десет дни, Getting Killed не страда от явни дефицити. Продуцираният от Kenny Beats албум изненадва с тромбон, хорови напеви и ефектен завой към танцувалния груув. Geese залагат на няколко главни константи – натрапчива повторяемост в рефрени и припеви, екстатична мелодичност, абстрактни, обагрени със символика текстове и инструментални изненади ала мекия и леко приповдигнат рок на Cobra, бавния блус/соул/джаз на Husbands, индустриалния рок на едноименното Getting Killed иаритмията на скокливия бас в Bow Down.
Предимно сдържаните вокали на Winter лавират между чувствена нежност и назрял гняв, понякога едновременно – Trinidad започва с обрани шугейз китари и стига до максимално изкривена какофония от звуци и викове (There’s a bomb in my car!). Слънчевото Cobra всячески се опитва да задържи бавно изплъзващата се любов, изправяйки се срещу самотата, себеомразата и отчаянието. Au Pays du Cocaine и Bow Down се допълват взаимно, обличайки романтиката в желание, страх, притеснение и надежда в различни фасети – триумфални фанфари и категоричното I’m alright в първата и осезаемо напрежение с призрачни вокали във втората.
Едноименната песен Getting Killed и вероятно най-силно парче от този и без това безупречен албум влиза с дивашка танцова стъпка и много груув в темата за излишното усложняване на живота и абсурдните механизми, с които се разсейваме до самия край (I’m getting killed by a pretty good life). Последствията от последните се стоварват паметно в баладата Taxes, преливаща от чувство за вина и мисли как не бива да се изтезаваме толкова много. Четвъртият албум на Geese е новаторски спектакъл отвъд конвенционалния звук на всички набори: гарнирането на велики рок мелодии с абсурдни руминации за данъци и екзистенциални тегоби удря право в сърцето. 5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
CATE LE BON – Michelangelo Dying (Mexican Summer)
След като последната ѝ дълга връзка приключва с тежка раздяла, Cate Le Bon спира да се мъчи с тотално различния тематично свой следващ албум и заменя калифорнийската пустош от последните десетина години с родния пейзаж на Южен Уелс. Именно новоизградената рутина там ѝ помага да запише вероятно най-директния, емоционален и смазващо красив албум в досегашната си дискография. Описван като емоционален екзорсизъм и промиване на рани с цел да заздравеят по-бързо, Michelangelo Dying e албум за най-мрачните дълбини на измамната любов и душевна мъка: от първоначалната замайваща тръпка до ерозията на фантазията отвъд нея. Седмият албум на Le Bon най-вероятно е повлиян и от нейния особен поглед към съвременната рок и поп музика, която я превръща в предпочитан продуцент за напредничави артисти като St. Vincent, Dry Cleaning и Wilco.
Обогатявайки още по-пищно рафинираната пост-пънк стилистика на предходните албуми Reward (2019) и Pompeii (2022), Микеланджело умира сред вълнуваща и много мелодична какафония на филтрирана китара, саксофон, пиано и перкусии, доближавайки се до изящнитете аранжименти и инструментални висоти на артисти като David Bowie и Laurie Anderson. Всяка следваща песен надгражда предходната като част от едно постоянно променящо се, но циклично цяло. Това всъщност е резултат не само от парализиращата болка на прясната емоционална травма, а и от 15-годишната еволюция на звука на Le Bon от особняшки фолк до истински внушителен арт поп ала (нейния редовен колаборатор) John Cale. Независимо дали говорим за Mother of Riches, Heaven is No Feeling, Is It Worth It (Happy Birthday)? или която и да била от останалите песни, Michelangelo Dying e поредното впечатляващо достижение на артист в своя собствена лига. 5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ROCHELLE JORDAN – Through the Wall (Empire)
Решена да не отстъпва пред очакванията за дръзко преоткриване с всеки следващ албум, Rochelle Jordan звучи по-освободено и уверено от всякога. Третият албум на британско-канадската певица е естествено усъвършенстване на унисона от танцувален хаус и чувствено арендби, плъзгайки се безупречно между териториите на електроника, алтернативен денс, фънк, геридж, електропоп, джаз и соул с прецизни фалцети, нежни кукички и заразителни припеви над чисти мелодии с пулсиращ бас. Навлизайки вътре в себе си, за да открие сигурност, уважение и себепризнателност, Jordan се отстоява с прогресивно арендби (Eyes Shut, Words 2 Say, Bite The Bait) и доминиращ клубен ритъм (Doing It Too, Cave, Ladida, Never Enough). Редуването на самодостатъчност с нужда от споделена романтика се случва плавно и напоително. Но макар да изследва зряло страстта, емоционалните желания, любовната игра и пораждащите се от нея конфликти, Through The Wall не минава и без разбити сърца. Без едночасовата му продължителност да се усеща или тежи излишно, третият албум на Rochelle Jordan e концептуално хомогенен и ефективен не само в клуб, но и у дома. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
BIG THIEF – Double Infinity (4AD)
Шестият албум на Big Thief и техен първи като трио след напускането на басиста Max Oleartchik е кохерентният стил на група, която не просто продължава да еволюира, но и не звучи като никой друг от своите съвременници. Adrianne Lenker, Buck Meek и James Krivchenia записват наследника на номинирания за Грами Dragon New Warm Mountain I Believe in You (2022) миналата зима в нюйоркското студио Power Station. В рамките на три седмици, триото разпуска с каране на велосипеди по замръзналите улици на Бруклин и Манхатън и приема постоянно променящ се състав от приятели музиканти (Caleb Michel, Laraaji, Hannah Cohen, Jon Nellen, Joshua Crumbly, June McDoom, Alena Spanger и други), с които да рафинират новите идеи и демо версии от последните си концерти. Резултатът от всекидневните джем сешъни с постоянно експериментиране, импровизирани аранжименти и минимални допълнителни наслагвания е албум с меки, мелодично елегични и нерядко наелектризиращи песни за любовта, секса и коварните истини за съвременния живот, обръгнали в типичната за Big Thief интимност. Безподобната поетичност на Lenker и компания осмисля дълбочина на техния аналогов рокендрол с наистина плътен звук и затрогващ хуманизъм. 5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
SHAME – Cutthroat (Dead Oceans)
Четвъртият албум на Shame събира енергичния пост-пънк звук от ранните им години с електроника, диско, фолк, шугейз и индустриален рок, фокусиран върху повсеместното лицемерие, корупция, морални дилеми, личностни несъвършенства, малодушие и преобърната ценностна система. Cutthroat открива силно с интензивно мелодични и нахъсани песни за страхливците, задниците и лицемерите на модерното време: появили се на сцената в откриващия едноименен сингъл и посочени с пръст в последвалото Cowards Around (People who live in places I’ve never been, news presenters on live TV, people who drink protein shakes, people who make you wait, members of the Parliament). Подплатената с американа и кънтри мелодична ода за себеуважението Spartak е друга директна нападка към онези, каращи различните от тях да се съмняват в способността да намерят своето място под слънцето.
Cutthroat обаче не е имунизиран срещу самокритичност. Nothing Better е привидно комичнa, но прогресиращо стряскаща песен за трансформацията във вечно недоволни, апатични и мрънкащи подобия на хора. Същата тема за вечна недостатъчност засяга и To And Fro, но в циничния свят на модерния британски пънк има и любов – забъркана с постоянна нужда от допамин в After Party или под формата на явно желание за близост и разбиране в баладата Packshot. Shame се борят и с токсичните връзки (Quiet Life), зависимости и самосаботажи (Screwdriver), но не пропускат и да се позабавляват с историята за прочутия бандит Lampião (Virgulino Ferreia da Silva) в успешна среща между спагети уестърн и бразилски фолк. Неопитомените и безпардонни рок химни на Shame препускат с 200 по магистралата на живота, подпалени от първичната енергия на живите им изпълнения. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP/ Гледай Shame на живо в Mixtape 5 на 24 октомври срещу 50 лева за билет от Bilet.bg
BAXTER DURY – Allbarone (Heavenly)
28 юни 2024: Baxter Dury тъкмо е приключил своя неделен гиг на Гластънбъри, когато забелязва познато лице зад сцената. Paul Epworth, изключително успешният музикален продуцент и автор на песни за Adele, Florence & The Machine, Frank Ocean, U2, Glass Animals и кого ли още не, явно е останал очарован от трубадура на Айлсбъри и го кани да намине през лондонското му студио след края на настоящето си турне. Първият ден в The Church през ноември отваря очите на Baxter не само заради луксозния кетъринг от плодове и суши, но и защото се чувство абсолютно комфортно с идеята да изпробва сардоничния си хумор върху диско. Деветте песни в Allbarone елиминират орнаментиката от предишните албуми на Dury и му позволяват да се разгърне върху нов тип футуристична мелодичност. Без да губи и частица от своята мръснишка привлекателност, Dury дестилира съвременната (поп)култура и социални нрави в удоволствие от нещастието на другите (Schadenfreude), обвинения (Kubla Khan), принадлежност (Alpha Dog) и помитане на непоносимите социални индивиди (Return Of The Sharp Heads). Най-големият тежкар раждава чудесни шамари на дансинга и никой не може да му се опре. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
WOLF ALICE – The Clearing (RCA/Columbia)
Още първите секунди на пилотния сингъл Bloom Baby Bloom звучат като извадени от модерно театрално представление на Ах, този джаз – доказателство как Wolf Alice залитат все по-сериозно към бомбастична грандиозност в своя звук под ръководство на продуцента Greg Kurstin (Adele, Kendrick Lamar, Beck). Очаквано, наследникът на блестящия албум Blue Weekend (2021) бележи раздялата на английската рок група с независимия лейбъл Dirty Hit и акостирането в мейджъра RCA. Засмислен в Северен Лондон и записан в Ел Ей, The Clearing загатва своите амбиции и преосмисля замечтаните фолк корени на Wolf Alice с гламурна еволюция на познатия примес от алтернативен инди рок, баладичен шугейз и гръндж към класически поп-рок със 70-тарски Kate Bush-овски уклон, ефимерна психеделия, глем рок, кънтри и камерен поп. От мелодраматичните струнни аранжименти на Thorns и енергичната театралност на Bloom Baby Bloom до джазираната финална кода за раздялата с очакванията в The Sofa, четвъртият албум на Wolf Alice раздира грациозно своята романтика с истинска емоция (Leaning Against The Wall), сантиментални спомени (Passenger Seat), платонична любов (Just Two Girls), безопасност и спокойствие (Safe In The World). Една от по-важните британски рок групи в момента омайва с емоции, която заслужават внимание. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
JAMES K – Friend (AD 93)
Почитатели на Cocteau Twins, My Bloody Valentine, Caroline Polachek и Vegyn вероятно са срещали музиката на James K, сервирана удобно от някой алгоритъм. Но макар да е добре позната като вълнуващ колаборатор последните десетина години (Yves Tumor, Mykki Blanco), нюйоркската музикантка и експериментален продуцент Jamie Krasner хипнотизира най-вече със собствения си атмосферичен меланж от ангелогласни вокали, разлят брейкбийт, интелигентен дрийм поп, референтен дръм енд бейс и много иновативен шугейз. Макар на пръв поглед да звучи като равна амалгама от дрийм поп стандарти, Friend всъщност е богато нюансиран и пълен с изненади опус, в който шавливите бийтове на магични инструментали рядко остават едни и същи повече от десетина секунди. Опасността предимно смирените синтезатори и акустични трели да доскучаят е минимизирана от честите изригвания на лъскав тътен в песни като Doom Bikini, без да нарушават цялостната мелодичност. Третият албум на James K дестилира нейния и без това изумително детайлиран звуков калейдоскоп в ода за меланхоличната самота, разгърната в епизодични лирични винетки. По-критично настроените биха оъбелязали облягането върху три жанра (дръм енд бейс, трип-хоп и шугейз), чието възкресение последните години доминира по-интелигентния поп в класациите и отвъд тях. Friend обаче е добре изпипан, разнообразен, богат и сложен албум на артист, умеещ да създава страхотен мелодичен поп с абразивна рок мая, но решителен в решителността да не изгуби своята енигматичност и кураж за експанзивни текстури и микроменажирани завои. 4,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
WINTER – Adult Romantix (Winspear)
Последният албум на Samira Winter манифестира вярата в живота след обсесивната заблуда на любовта и разбитото сърце. Написан след решението на дрийм поп певицата и текстописец да се премести в Ню Йорк след десетилетие спомени, връзки и музика в Ел Ей, Adult Romantix празнува акта на сбогуването и чистосърдечното скачане в ново начало с обезоръжаващата палитра на романтизма, 90-тарските романтични комедии, френската нова вълна и филмите на Éric Rohmer. Любовното прощаване на Winter с Лос Анджелис катализира вълните от емоции и носталгия по минали концерти в The Echo, шофирането из Южна Калифорния и попиването на жарките лъчи на слънцето така, че да усети надвиснала тревожност. Но вместо, както отбелязва в бележките към албума, да се потопи в екзорсизъм на своите демони, Samira разказва за призраците на сърдечните си спомени със слънчев екзистенциализъм – чувство, белязано по-малко от тежката мелодрама и повече от платоничен копнеж и лека младежка невинност. Приятно мелодичният инди рок на Winter подменя електронните експерименти в ЕP-то от 2024 с влияния от Rather Ripped на Sonic Youth, акустичния рок на Elliott Smith, индитрониката на Dean Blunt и калифорнийския шугейз на Further и Starflyer 59. Макар на моменти да е осезаемо горчиво-сладък, Adult Romantix препуска напред и нагоре с воя китарен вой, тактилен ескапизъм и аналогови мечти. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
OPEN MIKE EAGLE – Neighborhood Gods Unlimited (Auto Reverse)
Базираният в Eл Eй рапър и комик Open Mike Eagle коментира притеснителните дигитални обсесии и социална отчужденост по хитър, концептуален и прогресивно абстрактен начин. Neighborhood Gods Unlimited олицетворява дистопичен ТВ канал (Dark Comedy Television, aла албума на Eagle от 2014), който споделя пълнокръвни, но измислени хорски истории измежду абсурдно забавни реклами за вълшебни наркотици (Mirror pieces in a leather bound briefcase) и модни чудеса (Wide leg michael jordan generation x jeans). Мрачната атмосфера на албума не е лишена от проблясъци надежда. Relentless hands and feet бори апатията с единството, а откриващото Woke up knowing everything прави шеговит обзор на нарастващата мания по конспиративни теории и прехвърлянето на отговорност към ретроградния Меркурий, без да пропусне критиката към корумпираната политическа система, илюзорната свобода и прекомерната арогантност. Дори когато се завърта към хумористичните наративи с красноречиви заглавия (Мe and aquil stealing stuff from work), Eagle вмъква остри нападки към абсурда на изискващата, но нископлатена работа. Наситените с метафори и препратки текстове изпъкват на фона на обрани и монотонни 90-тарски хип-хоп бийтове с лоу фай, джаз и соул мая от продуцентската дружина на Eagle в лицето на Child Actor, Kenny Segal, Nolan и други. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
