През 2019 музикалните филми станаха все повече и все по-добри, до голяма степен стимулирани от стрийминг платформите, които зарибят нови потребители с ексклузивни права над работата на любими артисти. Netflix стана платформата на велики филми към новите албуми на Thom Yorke и кънтри вагабонда Sturgill Simpson, а Apple Music пусна стилизирания епос When I Get Home на Solange. Директорската версия вече може да бъде гледана и в Youtube и, както ще се уверите от видеото към Almeda, коментарът на Solange на тема раса, пол, сексуалност, класа, минало и бъдеще е повече е впечатляващ.

Амбициозният клип на Rammstein синтезира по невероятен начин, и с убийствена сценография, цялата история на Германия – от кървавата битка на германските племена с римляните в Тевтобургската гора до съвремието и да, не са спестени и една дузина нацисти, холокост и други жестокости. И преди да почнете да ги обвинявате, гледайте и другия им клип за Ausländer, в който критикуват много тънко западноевропейския империализъм.

Изключително добре посрещнат дебютен албум и гостуване в последния на Mark Ronson, участия в Coachella, SNL и шоуто на Steven Colbert, както и едни от най-отдадените онлайн станове… Пикът в и без това супер силната година за 21-годишната Mikaela Straus обаче несъмнено е великото песен/видео комбо, което е Prophet. Американката допълва страхотната си любовна песен с изключително въздействащ визуален коментар за известността, консуматорството и доверието, в който накрая е изпечена на торта и изядена. Няма да се учудите, че режисира Cody Critcheloe, по-известен като Ssion.

Известният американски филмов режисьор Paul Thomas Anderson e абониран не само за видеоклиповете на Radiohead, но и за тези на коренно-различната щатска банда Haim. Седмата съвместна колаборация на сестринското трио Danielle, Este и Alana с Anderson ги оставя да се разхождат из Лос Анджелис, докато разсъбличат зимния си гардероб парче по парче, за да стигнат до летни шорти и сутиени. Звучи семпло, но всъщност е много елегантна и красива кинематографска почит към особеното слънце и атмосфера на американския мегаполис.

Trend alert: жените в червено са новите мъже в черно. Немалко кармазъни кралици бродиха из природни пейзажи тази година, но новозеландката Aldous Harding помита конкуренцията в лицето на Cate Le Bon и Marina Diamandis с минималстично поразителния видеоклип към Fixture Picture от отличния си трети албум Designer (ревюто на Дима Петева е тук). Въоръжена с китара, дайре, червен гардероб и още няколко иконични шапки (не пропускайте видеата към The Barrel и Zoo Eyes за още уроци по отличителен стил), Harding приковава очи с неортодоксалната си красота, обраните си движения и великолепието на родните й пейзажи.

Да, Канада финансира доста смислен неща в сферата на изкуството. Това е едно от тях. Видеото към опустошително тъжната Some Place Else от силното едноименно EP на MorMor взима темата за бягство от кофти връзка и я третира като трагичното спасение от болката и хаоса на света в хладната прегръдка на смъртта. Блъснат, докато кара колело, раненият дух на младежа наблюдава с безразличие как кръвта изтича от тялото му, което се извозва до болницата в много обраното видео, в което има ужасно много атмосфера и бавни, красиви разкадровки.

Незабаравимият клип на една от последните дивашки песни на Idles (най-добрата пънк-рок група на живо в момента, както сме се разбрали) превръща стегнатата агресивна мелодия на бандата в антиконформистки химн на агресиращия против обикновения офис живот герой на Kris Hitchen (актьорът от Sorry We Missed You на Ken Loach). Eдва ли ще намерим по-добра илюстрация на постоянната екзистенциална безизходица, с която се сблъскваме ежедневно.

Saman Kesh e абсолютен цар на привидно семплите музикални клипове с необикновена концепция. Идеята този път: отегчена двойка се превръща в неволна тонколона на последното парче на Hot Chip, без да може да го спре. Редица сконфузни ситуации и среща с терапевт ги карат да се заслушат в текста, за да осъзнаят, че източника на шумното парче всъщност е тяхната тегава връзка. Затова поемат по живо, по здраво и всичко е наред. Няма щастлив край, но е забавно и страшно приятно за гледане.

Weyes Blood извади едва две видеа от последния си албум – грандиозния, седемдесетарски настроен Titanic Rising, но пък какви. Саморежисираната подводна одисея Movies излиза едни гърди пред забавния ретро хорър на Everyday, заради перфектната, бълбукаща симбиоза между звук и картина, в която Natalie Mering напомня повече от всякога на младата Kate Bush, докато ви съблазнява да се потопите (буквално) в очарователния, приказен свят на големия екран. Защо да правите сторита, като можете да правите филми?

Само един елегантно режещ звук върху огледалната повърхност от тока на изправения крак на FKA twigs е достатъчен да прикове вниманието към тази забележителна амалгама от прочувствен танц на пилон, забележителна ателтичност, CGI фантазия, символизъм, митологични препратки. Първите й думи Didn’t I do it for you?/ Why don’t I do it for you? са метафора за една връзка и първоначален стимул за забележителен танц – последвалото изкачване в небесата и самотно пропадане в калните недра на подземния свят предизвикват едно особено чувство на самота, болка, отчаяние и невъобразима красота под режисурата на редовния колаборатор на Björk, Andrew Thomas Huang. Абсолютен шедьовър.

Много от по-прогресивните (женски) гласове третираха темата за ролята на жените в съвремието, но никой не го направи толкова паметно като Jenny Hval. Режисираното от честия й колаборатор Zia Anger видео допълнително човърка една от централните теми на страхотния й албум The Practice Of Love – изборът да създадеш поколение или не и оттам стойността на жената, отвъд отредената й роля на заложник в продължаването на човешкия вид, и съзидателната сила на изкусвото. Simone de Beauvoir би се гордяла.

DJ Shadow отбелязва 50-тата годишнина от кацането на Луната с подклаждане на най-популярната конспиративна теория за историческото събитие и един здрав пердах между Neil Armstrong и Buzz Aldrin. На снимачната площадка на Stanley Kubrick, разбира се.

В графата супер симпатични хора просто си правят кефят намираме бандата на Jenny Lewis. Американката събира хора като Jeff Goldbloom, Mac DeMarco, St Vincent, David Arquette и Vanessa Beyer за звездно седемдесетарско вариете, на което представя новия си албум и събира пари за лосанжелийски център за жени. Кадрите от събитието, на което се шегуват, забавляват, борят, свирят и правят фокуси, се превръщат във видеото на Red Bull And Hennessey (представете си как Fleetwood Mac да правят сладко кънтри). Очаквано, резултатът е супер симпатичен.

Откриващото парче в последния шедьовър на Angel Olsen (фаворит в Boyscout Топ 50 за 2019) е емоционално пътешествие и пълен катарзис от първата до последната секунда и заслужава подобаващ епично драматичен клип. Ashley Connor оставя изтерзаната от тежка връзка Olsen да се шматка сама в пасторалната идилия на непознати планини, гори, плажове и мокри пътища, за да преодолее огромната болка в целия текст: на хълм по залез или изгрев слънце, в полето, гмуркайки се в дълбинините с бяла (булчинска?!?) рокля, тичайки по самотни пътища, пропадайки в пороен дъжд пред светлините на пикап, за да бъде свободна. И с кончета. Досущ като самата песен, величествен клип от първата до последната секунда.

Robyn е най-тихият агент на феминизма. Тихомълком се бори за правата на зърната, като отбелязва своите с нашевки, пайети или ги загатва под леко прозрачни материи, и еманципира женската сексуалност от подчинението на мъжките фантазии с нефотогенични пози и движения. Във видеото на Ever Again шведката демонстрира засилващата си любов към танца, като изразно средство, и евокира и духа на Prince с дантели, лазене, пъшкане и сексуална освободеност, на която новото поколение поп звезди може само да завижда. Несъмнено, на 40-годишна възраст Robyn познава себе си по-добре отвсякога и качва нови върхове като артист. За нас остава удоволствието да я наблюдаваме.

Sam Bailey намира абсолютно SFW начин да илюстрира почти дословно тематиката в едно от най-силните парчета от последния албум на Marika Hackman. Безсрамната забавна ода за мастурбацията е визуализирана с деликатно прекарване на пръсти през ежедневни предмети и обекти, извадени и подредени като от много специален Instagram профил. Еротичният подход към нещата от ежедневието не е новаторски, но стимулирането с ръка на окото на ураган и цели континенти чисто визуално си е доста яко. Идеална стимулация за солови изпълнения през това и следващото десетилетие.

Трудно е човек да има много доверие на Clare Boucher, откакто влезе в съюз с Elon Musk, но не може да се отрече, че канадката продължава да е в авангарда на (поп) музиката, опипвайки границите на познатото и (трансчовешкото) бъдеще. Във видеото към подривния сингъл Violence, режисирано от брат й Mac, приятелката на шефа на Tesla създава един фантастично футуристичен свят, в който жените – красиви, силни, голи, войнствени или нежни, са новите божества.

Сексапилното видео на Mattiel се заиграва успешно с мъжките клишета и стереотипи за свят, в който господата пият бира, пушат цигара след цигара и наблюдават със злеприкрито отегчение ежедневните занимания на своя харем от жени по бельо. Опитът на изпълнителката в сферата на графичния дизайн определено е помогнал за внимателно курираната естетика, симетрия и цветове във видеото на Jason Travis.

90-тарският високобюджетен Janet Jackson вайб на този експлозивен дует печели симпатии и място в тази селекция заради ужасно добре хореографираните движения на двете диви, потентното сексуално напрежение помежду им и безпардонния начин, по който визуализира интимната химия между Charli XCX и Héloïse Letissier (Christine and the Queens). Постепенното отвързване и приближаване едно до друга няма как да свърши (метафорично казано) по друг начин, освен с огън, дъжд, гръмотевици и танци на покрива на колата.

Израелците от Lola Marsh определено имат отношение към създаването на готини видеоклипове. Бандата на Gil Landau и Yael Cohen подчиняват музиката си на много характерна винтидж естетика (нещо като Lana Del Rey, но заменете хилядите референции и пристрастието на американката към кофти мъже, разводнете остатъка и добавете малко кофеин) и за Echoes я обличат в много прост, но ефектен видеоклип, който майсторски умно си играе с движение и динамика. Последният им клип за Only For A Moment също не отстъпва в тази посока и макар да не са ни любимата банда, фактът, че присъстват тук е свидетелство, че видеата им определено си ги бива.