От векове женските гърди хипнотизират обществото и всевъзможни художници и артисти от старите майстори и Marcel Duchamp до Allen Jones и Cindy Sherman. Обикновено тази фиксация се изрaзява в различни жанрове като живопис, фотография, скулптура и видео, а основната им цел (поне на читавите) е не да обективират, а по-скоро да изследват сексуалността, майчинството, нравите, расата, класата и идентичността по задълбочен начин.
Дори и изкарани извън всякакъв контекст, женските гърди винаги са нещо прекрасно, семпло и неимоверно красиво. И макар заглавието-примамка на този материал да е леко преувеличено, зад него се крие съвсем реална изложба от тазгодишното биенале във Венеция. Груповата експозиция Breasts се пита защо и как общо трийсетина познати или млади артисти са фиксирани върху женските гърди във всичките им форми.
Кураторката Carolina Pasti тълкува тяхната сложна, противоречива, цензурирана и славна история в изкуството и културата през вековете през работата на предимно следвоенни и съвременни артисти със специфичен подход към теми като феминизма, рака на гърдата, кърменето, идеалите за красота, сексизма и социалните промени през годините. Така, Pasti се опитва едновременно да синтезира най-важното от тяхната иконография и да повиши осведомеността за рака на гърдата.
Подредена в пет зали, изложбата прави преглед на гърдите през изкуството на хора като Salvador Dalí, Anna Weyant, Chloe Wise и Lakin Ogunbanwo, започвайки от старите майстори (включително Кърмещата мадона, вдъхновила артисти като Cindy Sherman, Teniqua Clementine Crawford и Sherrie Levine и продължавайки с творби на Marcel Duchamp и Claude Lalanne.
Основната идея зад подредбата е творбите да са в диалог помежду си и със самите зрители (както класическата Мадона с малденеца и творбата на Cindy Sherman). BOYSCOUT фаворитите сa в третата залам поредставяща едновременно сюрреалистичния и много естествен поглед към темата на фотографите Irving Penn и Rober Mapplethorpe.
Четвъртата зала пък събира артисти, които деконструират гърдите: като Louise Bourgeois и нейното чувство за хумор или пък Allen Jones и неговите манекени. Петата зала е за филма на Laure Prouvost Four For See Beauties. Входът към цялата експозиция е през тематичен и потапящ тунел на Studio Buchanan.
Какво се случва у нас? Чакаме някой куратор да се вдъхнови от идеята и да събере примери от българското изкуство и колекции в страната и чужбина (има материал, виждали сме) за подобна експозиция с благоторителна цел и повод. Дотогава се наслаждаваме на греха на Franz von Stuck в Квадрат 500 и разглеждаме останалите творби в Breasts от разстояние:
Breasts е във венецианското Palazzo Franchetti до 24 ноември. Повече информация за изложбата има тук.
