8 нови албума, които трябва да слушате, но (все още) не сте

1. GUUD на Ash Koosha

Попаднах на Ash Koosha в Bandcamp без да имам представа кой е и затова го гугълнах. Пише, че е ирански продуцент, базиран в Лондон. Все тая. Момчето върти семпли като дюнери и забърква умозрителни звукови кешкекове, на които трябва да се наслаждаваме бавно и на спокойствие. Не го слушайте, докато се опитвате да правите нещо друго. Отделете му малко време и оставете сръчното ви съзнание да свърши останалата работа. Това, което ще чуете, е странно, но си пада на мястото като нещо, което си пада на мястото.

2. Computer Controlled Acoustic Instruments pt2 на Aphex Twin

След като сеньор Richard D. James вдигна доста медиен шум миналата година със Syro, първият му албум от 14 години насам, гореспоменатото EP мина малко между другото в началото на 2015. За разлика от очакваните лутания между дълбок ембиънт и синкопирани ритмични рецидиви, звукът тук е неочаквано смилаем и на ръба на минималистична джаз импровизация. Композициите са мрачни, сравнително кратки и с малко повторения на повторения на повторения на повторения на повторения на повторения на семплите. Гледали ли сте гениалния клип на Chris Cunningham за Monkey Drummer? Имам тъпото усещане, че онази маймуна е изсвирила този албум.

3. Dumb Flesh на Blanck Mass

Онази тежка дискотека, която звучи в главата, докато отиваме да свършим работата, която никой не иска, но все някой трябва да я свърши. И понеже сме пичове, направо я свършваме. Blanck Mass aka Benjamin John Power aka половината от Fuck Buttons знае какво прави и го прави с прецизността на неврохирург. Нека мозъкът е плоча, а неговият скалпел – иглата. Ако ми плащаха на метафора, щях да получа точно нула лева. Нали не мислите сериозно, че някой ми плаща за това?

4. No Now на Clarence Clarity

Да кажем, че The Weeknd ни е омръзнал (демек не сме от хората, които могат да слушат едни и същи албуми 40 последователни пъти без да правят нищо друго, защото вече не сме на шест) и се чудим дали има нещо интересно на фронта с арендбито – о, да, случва се. Сега нека си представим, че ни удря мълния и започваме да виждаме неонови облаци, които се блъскат и произвеждат фойерверки, които завихрят торнада, които те дърпат надолу и надолу. Добре дошъл в един нов прекрасен свят – светът на Clarence Clarity, известен още като Tumblr. Вместо да ми благодарите, може да хвърлите някой долар на момчето – тия клипове не се снимат сами. Или се?

5. The Early Years на Girl Band

Рокът умря (отново), Linkin Park продължават да издават албуми, Keith Richards е жив, a Ирландия решaва да изплюе най-вълнуващата група на света. Или поне в тази част на спектъра. Girl Band са четирима младежи, които очевидно нямат какво по-добро да правят, защото са от Ирландия, която принципно е преебана, което пък е чудесна почва за велики културни дела. Това не е музиката за вашия махмурлук, това е музиката, която ще го причини. Дебютният албум на групата излиза през септември.

6. Get To Heaven на Everything Everything

Манчестър е известен не само като града, дал на света посредствени групи като The Ting Tings, Take That и Oasis (шегувам се, Take That са супер), но и жанрообръщащите Joy Division и Everything Everything. И макар сравнението между последните две да е необосновано, то за вторите може да се твърди, че от години бавно и усърдно пласират в съвременния поп, който като цяло е повече поп, отколкото съвременен, качествена лирика и мелодии, които не можем да си изкараме от главата по цяла седмица. Фалцетът на Jonathan Higgs изисква период на аклиматизация, но оттам нататък е космос. Третият албум на групата е от онези редки произведения, които обикновено биват откривани години по-късно, но вие имате шанса да го откриете сега.

7. Citizen Zombie на The Pop Group

The Pop Group са пост-пънк група от края на 70-те, когато всички групи са били пост-пънк. Роден съм в средата на 80-те и затова говоря в минало преразказано време. Пост-пънк в случая не означава, че музиката има нещо общо с пънка, а че съвсем буквално идва след него. Тоест – опитва се да го вкара в света на порасналите с малко повече фънк, джаз, поп и други смилаеми съставки. Citizen Zombie излиза 35 години след предния албум на групата, която в момента по-скоро прилича на чичковци, собственици на заложна къща, обаче е толкова чудесен, че трябва да се чуе с двеста. Pitchfork му дават оценка 2.4, което горе-долу ги характеризира като тъпа медия. Пригответе се за неочаквано адекватен прочит на класически жанр, който историята не може да усмири.

8. Abyss на Chelsea Wolfe

Представете си, че PJ Harvey се буди със силен махмурлук на сутринта след поредната пълна зала, спъва се е в арфата си, вади стария iPhone от пълните си с мъртви пеперуди джинси и праща следното съобщение на лейбъла си: Fuck you, guys, I’m going home. След което изравя събраните творби на Достоевски вкъщи и ги изчита за седмица, докато в стария й лампов усилвател дъни Sunn O))). В края на седмицата затваря иначе възможната история с един чисто нов албум. Е, този албум е Abyss, но негов автор всъщност е прекрасната Chelsea Wolfe, която със сигурност ще подгрява следващото турне на Polly Jean. Или на Sunn O))). Сложете си хубави светли дрехи – очаква ви 56-минутен емоционален валяк, а със сигурност не искате калните ви сълзи да оставят петна, които не личат.

Павел Кунчев пише за музика в Boyscout и има жесток Twitter.