Вече няколко години Яна Янчева (Yana) и Цветелина Лазова (Leena) се промъкват деликатно в малката БГ ниша на независимия алтернативен поп и арендби. Познавате Leena покрай няколкото сингъла и EP-та, които предшестват нейния дебютен албум Labyrinth Of The Subconscious (2022) с десет песни нефилтрирана откровеност и автоанализ на дълбоко спотаени фантазии, желания и чувства. Yana пък приема своя първи дългосвирещ проект Under My Skin (2023) като силна терапия, облечена в ритмично арендби, фънк и соул.
Двете стават близки приятелки по паралелите между лейбъла Stereofox и колектива Sо Called Crew – включват се в концертите на последните и записват сингли поотделно за албума Вакуум (2021) на Гена и в EP-то на японското електронно дуо Snowk отпреди седмица. Последният проект на Yana и Leena обаче е едновременно предсказуем да се случи и стихиен по начина, по който се материализира в рамките на половин година и в компанията на продуцента Kamen.
Насън e стегнато съвместно EP с шест песни, които са вдъхновени от напояващата женска енергия, белязала всичко, създадено от двете заедно и поотделно. Хармонията помежду им си личи и от начина, по който се допълват, докато седим на земята и разговаряме на чаша чай – ройбос за нас, жасминов за Leena и Магическа Луна за Яна, за да не отпуска прекалено в уютната обстановка на Veda House, но и да не се разсейва от разпаления разговор на италиански в съседство.
Още първите им думи обаче показват, че и двете се намират на различно място в собствения си живот. Leena e в щастлив и спокоен период – прясно напуснала работа, освободена психически и нетърпелива за вълнуващите неща в близко бъдеще. За Yana пък е точно обратното, защото Продължава да се бори с хаоса и невъзможността да смогне с всичко и да бъде на три места едновременно, маркирано категорично в текста на последната песен от EP-то Lalala.
Yana: Дойде точно от това, че и двете бяхме тотално изпушили. Все още ми е пълна лудница, но също силно се вълнувам за предстоящото в музикален план. А и за това, което се случва в момента. Вчера имахме жесток лайв в Ж, който ни зареди и двете.
Leena очевидно е преодоляла колебанието дали да се задържи за повече време в България, което помним от първия ни разговори преди две години. Една от причините вероятно са новите лица, които вижда на всеки следващ концерт. Разбира се, жаждата за пътуване си остава константна. Почти година след излизането на Under My Skin, Yana пък се чувства изключително променена, по-зряла и по-смела, като да е израснала уроците от албума. Всъщност писането му май ме освободи от всичко, за което се говори в него.
Оказва се, че сладко-горчивото експозе на тягостност, вътрешна борба и личностно преоткриване е нужният тласък за Yana да се научи да обича себе си повече и да спре да се пренебрегва заради комфорта на другите. И докато Under My Skin очевидно си е свършил добре работата в истинския живот, дуетното EP с Leena изкарва на пръв план осъзнаването на неконтролируемата забързаност на живота, която връхлита внезапно без предупреждение или симптоми.
Именно принудата да живеят с нея е в основата на Насън, записан в домашното студио на продуцента и бийтмейкър Камен Колев. Именно той ги подтиква да се съберат помежду си и да го запишат на български. Камен е и човекът, който им дава пълна свобода да бъдат безпощадно креативни и да гонят единствено резултат, от който да са истински доволни и да го усещат като правилен.
Тримата си стискат ръцете и умовете около шест коренно различни песни, които преливат една в друга като цялостен разказ за добре познато състояние на духа. Едноименната отваряща песен е екстатичен реверанс към силните години на Антибиотика, закриващото Lalala пък целува ръка на Timbaland отпреди петнайсетина години. Има и самостоятелни тракове като носталгичния Спомен на Leena, който пулсира в добрите гени на 702 и Сантра и засилва цялостното впечатление от EP-то като вдъхновено от силните години на БГ попа отпреди близо две десетилетия – епоха, която са били твърде малки да преживеят, но могат да интерпретират смело от гледната точка на собствената си представа за това време.
Мотивът за спомена присъства и в следващото парче от траклиста В Мен – соловият трак на Yana, която се впуска в освобождаващ диалог със самата себе си от друго време. Оставили са място и за гост в лицето на C-МО (Симеон Желязков), който подпира Пак като самоуверен, но винаги възпитан тежкар и прелъстител. Освен неочаквано различен от досегашните им солови албуми, Leena и Yana определят Насън като катарзис от съвсем пресни усещания и уроци, усетени след първоначалните разговори за съвместен проект миналото лято, докато тримата с Kamen гостуват на врачанския фестивал Vola Open Air.
Leena: Говорихмe си как би било яко да изпеем някоя песен на български точно на този фестивал. Обаче нямаме достатъмно такива песни, съвместни хич.
Същият разговор се повтаря и докато пътуват с турнето на So Called Crew за Втори Живот (2023). Малко по-късно Камен директно ги подканва да запишат поне една песен на български. Едната става шест, събиранките с цел музика зачестяват и тримата нахвърлят интензивно идеи през миналия ноември и декември, преди да запишат цялото EP за по-малко от месец и половина. Бързината на цялата случка се дължи на пряма комуникация, ясни идеи и посока, свобода на приноса и ефективна работа между Leena и Yana, въпреки коренно различния подход на всяка една от двете.
Yana: Преди да започнем да работим заедно двете, аз винаги съм писала сама вкъщи. За Насън се събирахме заедно, Камен питаше какво ни се прави, ние давахме насоки с референции и половин час по-късно имахме нещо, с което да работим.
Leena: Най-якото на работата с Камен е, че имахме огромна свобода и не се ограничавахме да мислим какво е възможно и какво не е – просто опитвахме от всичко.
Yana: Водещата идея е как всичко се движи супер бързо и изведнъж спираш и осъзнаваш какво се е случило.
Процесът учи Yana и Leena да са по-смели и открити, дарявайки EP-то с искреност и черпейки още повече такава в замяна, но без да забравят да не гонят сляпо тенденции, а да следват само това, което им резонира. Един от най-важните уроци на Насън обаче е свързан с писането на песни на български.
Yana: Всъщност нашият език е страшно красив и супер подходящ за писане на песни. Може да се окаже, че досега всъщност сме се крили зад английския. Думите на български имат по-различен и силен заряд и енергия. Пеейки на български се показваш открито и всички разбират какво имаш предвид, което може да е малко страшно.
Leena: Додохме си сметка, че някакси не върви да нямаме песни на родния си език. Да, хората харесват тези на английски, избухват си, но българските ги усещат по друг начин. Думите са много силно нещо. И с тях може да се прави много смислена музика.
От какво се нуждае българската сцена и публика?
Yana: Когато слушам музика, имам нужда от това да се припознавам по един или друг начин в това, което слушам. Мисля, че публиката има нужда и от свобода да намира това, което ѝ трябва в конкретен момент, стига да е достъпно.
Leena: Има нужда да се инвестира и промотират повече независими артисти. Сигурна съм, че масовата българска публика би се изкефила страшно много на неща, които няма възможност да чуе или дори не знае, че съществуват.
Yana: Има нужда и да спрем да гледаме на изкуството като на нещо неналожително. Защото е. Няма човек на тази земя, който може да оцелее без музика. Пробвайте месец да не слушате изобщо и се запитайте как може да стане това и до какво ще доведе.
Хубаво. Какво да чуем, видим и посетим в такъв случай?
Leena: Ж. За първи път бях там вчера и май ми стана от любимите места в София.
Yana: Гледайте Клети Създания, ако още не сте. Въобще цялото творчество на (режисьора Torgos) Lanthimos. Господин Нощ в в Театър 199 – много интимна, емоционална и разчувстваща постановка. Чуйте Хюго. Чуйте и Тахома. Гледайте го на живо, защото енергията му е завладяваща и пресъздава песните си страшно добре. So Called Crew не ги споменавам, защото това вече трябва да ви е ясно.
Насън (Stereofox) е в Spotify и YouTube. Промото на EP-то е на 8 март, петък, в Бар Петък (ул. ген. Гурко 21) от 21:00 срещу 20 лева за билет от BILET.BG и 25 лева в деня на концерта. Там е и премиерата на видеоклипа Насън, който излиза утре на 9 март.
