TIRZAH – Тrip9love…??? (Domino)
Появилият се изневиделица трети албум на трижде любимата Tirzah e възхитителен меланж от мантроподобни мелодии, които подлагат основата за истински романтична и изтерзана атмосфера от поеми за истинската и имагинерната любов. Записан в къщите на Tirzah и нейния дългогодишен музикален другар Mica Levi и на различни места в Южен Лондон и Кент, Тrip9love…??? е безподобно откривателско пътешествие към допълнителното рафиниране на емблематичния Tirzah звук, реализирано на фона на изключителна съвместна работа със Speakers Corner Quartet и майчинството (и последвалата го втора бременност) на анлийската изпълнителка.
Изграждайки всяка мелодия от буквално един и същи бийт (с едва забележими вариации в тоналността) и семплирани пиано луупове, Tirzah и Levi оформят своите любовни песни едновременно като интимни проникновения и нещо, способно да събаря или поне вцепенява със стена от звук и глас на концерт. Целият композиторски подход е доволно семпъл, но резултатът е повече от зашеметяващ – богат пъзел от подреденост и експерименталност, от откровение и мистерия, от върховни мелодии и искрени текстове. Издавайки го ненадейно без предварителни сингли и подгряване, Tirzah оставя слушателите да поемат нейния трети албум наведнъж и без заобикалки, за да изберат любими любовни коди и да потънат в богатото разнообразие на неговата монотонна поетичност. Не се сещаме за друга по същество аскетична романтика, която да удря толкова силно в сърцето със своите абразивни завои. Индустриално забавено арендби с извисена клаустрофобичност под формата на една дълга и проникновена поема? Дайте още. 5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ЖЛЪЧ, ГРИГОВОР, ГЕНА – Втори живот (So Called Crew)
Краткото ревю на новия ЖГГ би звучало така: Жлъч, Григовор и Гена продължават бурната серия от прогресивно надграждащ се материал, разчупвайки метафоричните си черупки, за да започнат нов живот. Втори Живот всъщност е концептуален албум с равни дози личностно разголване и доминиращ експериментализъм, който разнищва темите за житейската преходност и устойчивостта на хората, надскачайки своя предшественик Прилив (2018). Макар тематичният преден план в тези близо петдесет минути да е зает от упорито игнорирани социални проблеми и абсурдност, Жлъч и Григовор ги контрират умело с позитивно отношение и надежда, прокрадващи се в пълния хаос и упадък на днешния свят и съвременния човек (Студен душ с тематичен семпъл от интервю на Шамара).
Как се случва всичко това? Откриващото Всичко е наред подмамва с тънко ироничен припев, преди да посече безмилостно всички удобно конструирани модели за самозаблуда. Първото парче във Втори живот пренася през абсурдността на модерното ежедневие със сравнително нежно и меко звучене – един от малцината наистина лирични (ала So Called Crew) моменти в албум, който атакува постоянно от всеки свой обръгнал ъгъл с всевъзможни юмруци. Още втората песен в албума (Еврика) въвежда един от основните елементи в звуковата палитра на Втори живот, а именно резките металически китари и индъстриъл/рок мотиви – нищо революционно за хип-хопа и рапа от Yeezus насам, но и абсолютно в тон с космическите и течни търсения на Гена (Насаме), реализирани убедително в соловия му албум Вакуум (2021).
Споменатите сурови елементи кулминират най-осезаемо в колаборацията с пловдивската група ТДК (Искам Да Се Прееба), предизвикваща настръхване и сърцебиене не само със своя инструментал, но и с емоционално съкрушителен текст. Последното се засилва в на моменти смразяващите и често цинично вулгарни признания на Григовор в речиатитивите на 10000 крачки и закриващото Втори живот. Като единствения откровен радио бенгър в албума. Посолство разчита на разпалената самоувереност на титулярните нападатели, подкована от хитър детски речитатив и напиращи социални бележки. Втори живот обаче не е жанров меланж с агресивни тонове и рими, подчертаващи отрицанието на това, в което сме се превърнали, нито пък само тягостна меланхолия. Има и немалко директни намеци, че именно сега е перфектният момент да заживеем нов живот с нотка надежда и неилюзорно щастие (Много зад нас).
Сниманата от Михаил Георгиев дърворезба на амонит на обложката е двуяк символ, който маркира не само изплуването на повърхността, но и потъването в дълбините като своеобразен щит срещу външния свят. Името на новия ЖГГ също не крие своята явна метафорична символика и търси отговор на въпроса може ли да се роди втори живот от спасителните черупки, които ни изолират от света. Извън екзистенциалните терзания и въпиющ нихилизъм (Нещо свое и Искам да се прееба), Жлъч, Григовор и Гена успяват да намерят хумора в драмата напук на лъжовните заблуди и механизми за справяне с лудостта. Нова група или не, Прилив 2 или независим Втори Живот, Жлъч, Григовор и Гена са честни, цинични и абсолютно директни. Втори Живот е всичко, което обичаме в ЖГГ и много повече. 5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
RÓISÍN MURPHY – Hit Parade (Ninja Tune)
Apple Music го казва най-кратко и ясно: Róisín x DJ Koze = магия. Лошите новини за ирландската певица обаче започват няколко седмици преди излизането на Hit Parade, когато я хващат в противоречиви онлайн коментари за транс деца, застрелвайки от упор шансовете на вероятно най-добрия си солов албум да бъде приет единствено в контекста на музикален шедьовър (какъвто е). Ninja Tune спират да го промотират, BBC тихичко канселират Murphy, а всички ревюта минават под дебелата сянка на въпросната драма. ИмАло е да става, но какво всъщност изпускаме? Продуциран, създаден и завършен още преди две години като гестация на шестгодишната колаборация от разстояние с електронния виртуоз DJ Koze, Hit Parade е перфектна симбиоза на двама артисти, които разменят идеи и мелодии онлайн, за да ги редактират и променят до неузнаваемост, работейки комфортно и свободно в уединение, без да си пречат или смущават взаимно – той в Хамбург, тя предимно в Лондон.
Вместо просто да надградят добрите диско впечатления от отличния Róisín Machine (2020), Murphy и Stefan Kozallа убиват с калейдоскопичен микс от дълбоко мелодично техно, хип-хоп, палава психеделия и елегантен слънчев соул – идеална основа за разгръщането на темите за несподелена любов, приемствеността, тленността, загубата, съдбата и ултимативно удоволствие. Магията на този албум е в това как двамата не разчитат на праволинеен стилов асемблаж, а на страшно много шеговити, иновативни и абсолютно неочаквани завои, мета коментари, хумор и други пинизи, за да демонстрират богатството на всичките му детайли. Хит парадът на Murphy и Kozalla предлага всичко красиво в съвременния алтернативен поп: от деликатен и нежно елегантен соул (CooCool), хаус еуфория (Free Will) и идиосинкратични балади (The Universe) до тектонично клубно техно и дийп хаус (Can’t Replicate). Макар вече да се е превърнал в косвена жертва на своя създател, Hit Parade e най-добрият албум в досегашната солова кариера на Róisín Murphy – помрачен триумф, който се разкрива все повече с всяко следващо слушане. 5/5 – СП
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
KOFI FLEXXX – Flowers in the Dark (Native Rebel)
Кметът на Нови Лондон се е зарекъл да остави своя саксофон в края на годината, но очевидно няма намерение да се отказва от силните колаборации и развитието на лейбъла Native Rebel. Последният проект на Shabaka Hutchings (Sons of Kemet, The Comet is Coming, Shabaka and The Ancestors) не излиза като негов собствен албум или алтерего, а е умишлено описан с определението творчески принцип под името Kofi Flexxx. Какво се получава, когато съберем продуцент като Shabaka с поетa Anthony Johnson, пианистa Alex Hawkins, флейтистa Ross Harriss, рапърa Billy Woods, барабанистa Jas Kayser и басиста Daisy George на едно място със задача да импровизират свободно? Смирено калейдоскопичен и дяволски изобретателен джаз-хоп, който надскача всички очаквания с пълни шепи интимност, мащаб и изненадващи обрати. 4/5 – СП
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ROMY – Mid Air (Young)
Последният член на The xx със самостоятелен албум загатва за неговата посока още преди три години с Lifetime – еуфорични и сладкогорчиви денс парчета с откровени текстове, които почитат европейското хаус и транс наследство на 90-те и следващото десетилетие със семпли, но мигновено запомнящи се и танцувални мелодии. Работейки изкъсо с правилни за подобно нещо продуценти като Fred Again.. (мега звездата на последната година), Jamie xx (колагата от The xx) и Stuart Price (Madonna, Zoot Woman), , Romy Madley Croft си спомня за сълзите и еуфорията от лондонските клубни вечери от своята младост, за да изобрети не просто танцувален, но, но много чувствен и пропит от носталгия албум – от онези парчета на ръба на между транс и еуфоричен катарзис, които целят баланса едновременно да те разчувстват до сълзи и да те накарат да танцуваш като откачен. Добавяме искрени и многопластови текстове и получаваме албум за претъпкан дансинг и приповдигнат път към следващия клуб. 3,5/5 – СП
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
JAMES BLAKE – Playing Robots Into Heaven (Republic)
След няколко по-радиофонични и поп албуми, James Blake се връща към експерименталните си корени, за да покаже как денс музиката не е само за движение, а и за разнищване на темите за себесъзерцание, любов, скръб и душевни катаклизми. Playing Robots Into Heaven разрешава да приемем емоционалността в основата на човешката ни същност под звуците на напредничева експерименталност. Още от самото начало Blake скача в дълбокото на прогресивно поглъщащото, меко и успокояващо интро (Asking To Break), въртящо се около неоспоримата истина как любовта може да те пречупи, но и да те направи истински цял. В първите няколко минути на албума абстрактните смени на темпо, ритъм и настроение са едва загатнати, преди да се разгърнат широко в оставащите десетина песни. Разнообразните жанрови и стилистични завои в инструменталите и манипулирането на вокалите са абсолютно задължителни за ефекта, който Blake цели и успява да постигне – пълна отдаденост и дълбокo проникновение не само от слушателя, но и от самия него.
Loading е пулсиращ екстаз с искрена емоционалност от приятно мрачни семплирани барабани и орган. Tell Me пък ексалира постепенно, за да кулминира в експлозивни и абсолютно грандиозни синтезатори и екзистенциални въпроси (Tell me if it’s worth waking up for/ when there are so many reasons to lie). Наситената с глич He’s Been Wonderful очарова с госпъл елементи, а Big Hammer е 8-битов бийт, мутиращ неочаквано в дъбстеп реге със семпъл от Ragga Twins. Абстракцията се засилва в своеобразния антракт Night Sky, преди да стигнем до закриващата тройка – лишена от еуфоричен екстаз, но оголваща самоанализиращата и откровена страна на своя автор. Fire The Editor преодолява страха от провал и посреща челно истината за личностното и емоционално порастване (I’ve already failed so many times/ No, I’m not afraid/I’m counting myself). If You Can Hear Me, вероятно най-емоционалната песен на Blake въобще, използва меланхолично и прочувствено пиано като фон на сантиментално и докосващо признание от сина към своя баща.
Без да подминаваме великолепния кавър по Beautiful на Snoop Dogg и Pharrell (I Want You To Know), обръщаме внимание и на закриващия деликатен и меланхоличен ембиънт инструментал с пиукащи Brian-Eno-звуци, който успокоява и остава време за завръщане към себе си. James Blake излива душата си и позволява да се изкъпем в собствените му терзания, въпроси и наблюдения с открито лице, напомняййки за интимния характер от началото на главозамайващата си кариера. 4/5 – ВГ
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
JALEN NGONDA – Come Around And Love Me (Daptone)
Базираният във Великобритания американец Jalen Ngonda разполага с трите най-силни оръжия за комфортно нахлуване в нишата на Leon Bridges и другите модерни соул носталгици – сериозен вкус, огромен талант и убийствен глас. Така де, ако не беше усета му за мелодии и неговия едновременно суров, елегантен, уверен и очарователно чувствителен тембър, едва ли щяха да го вземат в институцията Daptone, нито да запише своя дебютен албум в Бруклин с помощта на продуцентите и аранжорите Mike Buckley и Vincent Chiarito (членове на Charles Bradley & His Extraordinaires) и други артисти на легендарния лейбъл. Come Around And Love Me е вълшебно мек дестилат от мотаун, соул и арендби, който се възвисява на крилете на могъщ, свеж и добре трениран глас с впечатляващ диапазон. Най-хубавото е, че в нито една от своите трийсет и три минути Ngonda не потъва в клишета. Уважителната към миналото основа е поставена, бъдещето е изцяло в негови ръце. Come Around And Love Me e албум за дома, за любов, за костюми, за барове и всичко между тях. 4/5 – СП
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
CLEO SOL – Heaven (Forever Living Originals)
Освен за единайсетте албума на своята мистериозна група Sault с продуцента Inflo, Cleopatra Zvezdana Nikolic има достатъчно време и за самостоятелна кариера. Появилият се по традиция без предупреждение трети албум на Cleo Sol е успокояващ даунтемпо опус, който медитира зряло върху темите за любовта и личностното изразстване с помощта на талантливо джазиран соул. Деликатният и ненатрапчив тон на албума се засилва към поп териториите само веднъж с ритмичното темпо на Miss Romantic, но през останалото време вие пълноводни меандри около интимни и винаги спокойни мантри върху минималистичен пиано джаз с достатъчно въздух за дишане и мисъл. Cleo Sol е най-близкото до ангел, което може да слушате тези дни. 4/5 – СП
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
MITSKI – The Land Is Inhospitable and So Are We (Dead Oceans)
За предходния си албум ot 2022, Mitski газеше наред със страхотен синтпоп, но звучеше обречено и изтормозено като човек, който наистина иска да се откаже от музиката. За щастие, японо-американската изпълнителка си дава достатъчно време, за да разбере, че правенето на музика си заслужава преглъщането на всички гадории и сяда да напише The Land Is Inhospitable and So Are We – албум с неразбираем шрифт на обложката, който започва с госпъл медитация за алкохолизма (Bug Like an Angel) и продължава с богато оркестрирани и нерядко епични фолк балади за радикална любов и лекуване на открити рани. Седмият на Mitski съчетава споменатите от самата нея влияния от бомбастичните спагети уестърн саундтраци на Ennio Morricone, оригиналната тундра епика на Carter Burwell за Фарго, интимността на Arthur Russell, живеца на Scott Walker (When Memories Snow) и Igor Stravinsky и страстта на Caetano Veloso в експанзивна и елегична Американа – изключително добре композирана, изсвирена и изпята мелодична вселена, в която има място дори за шугейз (I Love Me After You). 5/5 – СП
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
NATION OF LANGUAGE – Strange Disciple (PIAS)
Nation of Language е добър пример за Ковид-резистентна група. Вместо да угасне в разгара на пандемията, създаденото през 2016 бруклинско синтпоп трио на Ian Richard Devaney Aidan Noell и Alex MacKay издава два последователни албума (Introduction, Presence от 2020 и A Way Forward от 2021), подгрява правилните хора и успява в бърз порядък да издаде и своя трети албум Strange Disciple. Без да предлагат още едно от същото, Nation of Language се извисяват интелигентно над досегашните сравнения с New Order, Kraftwerk, Orchestral Manoeuvres In The Dark и Human League с музика за любовта и още нещо. Оркестър без име настрана, Strange Disciple разказва своите истории за обсебване, несподелени чувства, безумни влюбвания, агония и приемственост с великолепни синтетични аранжименти, които не му позволяват да звучи скучно или праволинейно по посока синтпоп или пост-пънк. Дори когато задават тежки екзистенциални въпроси като All for what? от дискотечното Too Much, Enough, Nation of Language звучат не просто потънали в носталгия, а ритмично и пъргаво препускащи към светлото бъдеще. 4/5 – СП
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
DOJA CAT – Scarlet (Kemosabe/RCA)
Doja Cat обича да предизвиква скандали и сякаш живее, за да трови и отблъсква своите най-верни фенове и кого ли още не. Подобно искрено или добре манифактурирано поведение на антизвезда може сериозно да разсее от нейните най-запомнящи се моменти като артист през годините. Така де, закорявалата фенщина през последното десетилетие придобива чудовищни измерения, но ние обръщане внимание предимно на самата музика. Четвъртият албум на Doja Cat се отклонява от характерния поп характер на своя предшественик Planet Her, за да завие по-първосигнално към каноните на типичния ядосан хип-хоп (Demons, Fuck The Girls) с ясно доловим полъх от Източното и Западното крайбрежие на Атлантика. Редувайки парчета с предимно едно и също темпо, Doja Cat хвани фенове и непознати и се саморазправя с всички неверници, но очевидното желание да се докаже като рапър я кара да се повтаря. Основният недостатък на Scarlet се предусеща още преди да сте чули и една секунда от него в Spotify – със своите 57 минути и 17 парчета, новият албум на Doja Cat е поредният посегнал към стрийминг мангизи в нужда от сериозна редакция, за да не е толкова предсказуем. Липсата на голямата секира си личи най-вече във втората половина на Scarlet – след като е наредила повечето сингли като блокбъстъра Paint The Town Red и жестокi арендби (Can’t Wait) и буум бап (Fuck The Girls) тракове, котката приплъзгва и абсолютно излишни микстейп двуминутки като Ouchies и Gun. Scarlet е хубав албум за уверения непукизъм, но дори и той има нужда от редакция и повече оригинални идеи, за да остане в съзнанието като нещо повече от компилация на силни сингли. 3,5/5 – СП
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
YЕULE – Softscars (Ninja Tune)
Nat Ćmiel наказват нашето досегашно неадекватно безразличие, заменяйки характерния експериементален хиперпоп на миналогодишния Glitch Princess с крещящ и много потентен 90-тарски алт рок и шигейз ала извънбрачното дете на Courtney Love и Grimes. Работейки с шумно абразивни, но и много по-мелодични текстури и аранжименти отпреди, Yeule вият своите ангелогласни вокали около темите за скритите рани и дългогодишни белези, любовта и телесната дисморфия. Широко споменаваната и коментирана концепция в основата на Softscars като изкуствен интелект, който търси своя човешки образ (If only I could be/Real enough to love в Ghosts), е гарнирана с философска зрялост, телесна чувствителност и тактилност във всяка секунда от този красив албум – започващ с крясъци (x w x), завършващ с акустична китара и бомбастичен шугейз (Aphex Twin Flame), но нито за секунда губещ своята силно притегателна сила. Даваме много пари, за да видим Yeule на една сцена с Yves Tumor. 4,5/5 – СП
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
CORINNE BAILEY RAE – Black Rainbows (самиздат/Thirty Tigers)
Минута и половина след началото на Black Rаinbows е напълно възможно да отворите Spotify, за да се уверите дали наистина слушате четвъртия албум на Corinne Bailey Rae. Необикновеният нов звук на англичанката е не просто завой или преоткриване, а абсолютен (плoитически) ренесанс (по Pitchfork), който препуска самоуверено и отладяно през гръндж, алтернативен рок, нюйоркски пънк, джаз и афрофутуризъм с неочаквано безподобен размах. Катарзисните моменти в най-добрия албум на Rae досега са озвучени от нейния изкривен, но моментално разпознаваем глас, ексалиращ до вик. Подобен стилов меланж често пъти е труден за събиране в едно хомогенно цяло, но Rae канализира цялата му експериментална енергия и вдъхновение от посещение на чикагския архив Stony Island Arts Bank в огромно личностно и творческо израстване. 5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
THE CHEMICAL BROTHERS – For That Beautiful Feeling (EMI)
Триумфалният десети албум на The Chemical Brothers гъмжи от психеделичен денс звук, потапящ в интригуваща вселена от утопични пейзажи и настроения. Още в едноминутното интро с минат през металически филтър вокален семпъл става ясно, че For That Beautiful Feeling няма да се бави особено, преди да атакува опияняващо с туптящи биг бийт мелодии и френетичен ритъм. Завладяващата еуфория е ясно доловима още във второто парче Live Again с основния колаборатор в албума, а именно френската поп експериментаторка Halo Maud, чиито изтънчени вокали звучат като идеален балансьор на повдигащите синтезатори. Бурното желание за безпаметни танци и насочване към най-близкото рейв парти провокира изпадане в транс, разкриващ ярки пейзажи от чуждоземни светове и (на моменти) зловещи мисли (We have no reason to live/when will they kill us all в No Reason).
За своите четиридесет и седем минути, For That Beautiful Feeling успява да постигне и демонстрира наистина много – от жестоки клубни бенгъри (Feels Like I’m Dreaming) до халюциногенни (Magic Wand) жанрови смески. Характерното ДНК на The Chemical Brothers е кръстосано с тънки нотки соул и фънк (No Reason), свирепа и неземна разчупеност (Fountains), тежък органичен бас (The Weight) и съвременен, ритмично спокоен инди рок (Skipping Like A Stone с Beck). Междузвездното пътуване на дуото приключва с още едно включване на Halo Maud в хипнотичната и стоплеща душата финална кода, служеща за приземяване обратно в истинския свят. Ed Simons и Tom Rowlands не просто не остаряват, а неуморно бутат електронната музика към нови, неизследвани територии. 5/5 – ВГ
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
THE NATIONAL – Laugh Track (4AD)
Вторият албум на The National за 2023, или следващите две страници от Франкенщайн, ако перефразираме заглавието на албума им от пролетта, не е пълнеж за стрийминг кинти с по-слаби парчета от сесиите за предшественика, а приятно попълнение в канона на братската група. Както самите членове го описват, ако … Frankenstein символизира възстановяването на доверието между тези приятели от десетилетия, то далеч по-жизненият и експериментален Laugh Track е резулат от новопридобиратата вяра. Полирайки по-голямата част от материала в този албум на концертите от последната година, господата успяват да овладеят енергията им и в студийни сесии, за да очароват със спонтанния си поглед към постоянните екзистенциални терзания – разкрити зряло и с един особено романтичен и позитивен (ако може да съществува подобно нещо) нихилизъм. Има и още една колаборация с Phoebe Bridgers, така че всичко е точно. 3,5/5 – СП
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
