Помните ли онази мистериозна сцена в Мълхоланд Драйв (2001), в която героините на Naomi Watts и Laura Harring посещават Club Silencio, за да слушат тромпетист, певица и мантри за силата на илюзията? Десетилетие по-късно, американският филмов режисьор David Lynch пренася кадифените завеси от своя психологически трилър в съвсем реален (едноименен) нощен клуб в Париж, домакинстващ музикални, модни и културни събития за своите членове в сюрреалистичен интериор на улица Монмартър.
След като го клонира на остров Ибиза и на другия бряг на Сена в Сен Жермен де Пре, основателят Arnaud Frisch решава да пренесе същата енергия и мистика в Манхатън. Интериорът на нюйоркското Silencio е поверен на Harry Nuriev от Crosby Studios, koйто миксира ключови елементи от сценографията на Туин Пийкс със съвременния самоуверен дух на Голямата ябълка и лек помен за Studio 54.
Mястото е избрано така, че да съседства на културни икони като MoMA, Метрополитън, Линкълн Сентър, Карнеги Хол и Бродуей. Затиснат между пица на парче и легален канабисов диспансер, входът на подземното клубче в Хелс Кичън се спуска към коридор, преди да се озовете в помещение, напоено с знаковото червено кадифе на Lynch, червен неон и минималистична геометрия на издигнати и напълно отделени едно от друго сепарета.
Интимният аквариум на Silencio наистина е тапициран от горе до долу с червено кадифе – без произведения на изкуството, десени или каквито и да било елементи, които да разсейват вниманието от посетителите. Според Nuriev, нощните клубове са създадени за танцуване или съзерцание на онези, които танцуват. Затова и въпросните сепарета са оформени като ниши с канапета от огледален златен винил и театрални червени завеси, които позволяват да се отделите напълно за почивка или да си наблюдавае кротко като воайори.
Килимите спасяват коленете на всеки застарящ патрон, а цялостното усещане е за мрак, еротика и сюрреализъм, каквито са и филмите на самия Lynch. Коктейлното меню (Маре среща Мидтаун Манхатън) е поверено на световноизвестния миксолог Remy Savage, който завърта концепцията на смесените напитки около достъпността на диското и рафинирания характер на френските питиета. Културната програма на нюйоркското Silencio включва не само диджей сетове от местни и международни имена, но и филмови премиери, литературни вечери, музика на живо, изложби, пърформанси, вечери с шеф готвачи и всевъзможни частни партита за бедни и богати.
Технически погледнато, парижкото Silencio да е доста потайно и само за членове. Arnaud Frisch обаче твърди, че всички клубове и ресторантът от веригата са достъпни и за обикновени ценители на музиката и изкуството, каквото и да означава това. Успех с влизането.
