Вече сте чели, чули и обяснявали как The Last of Us: Последните оцелели е най-добрата адаптация по видеоигра в историята на телевизията. Проронили сте не една и две сълзи на любовната гей драма в широко коментирания трети епизод, преоктирли сте зомби жанра и нямате никакво търпение за втори сезон, за да го сравните още веднъж с драматичното въздействие на едноименната игра. Уви, ще трябва да почакате до 2025, но няма проблеми: вероятно най-коментираният сериал на изминалата година надскача изходния материал с доброто писане и дирекция от специалиста по апокалиптични наративи Craig Mazin (Чернобил), подкрепата на сценариста и творчески директор на играта Neil Druckmann, изпълнената с хуманизъм и циничен хумор пълнокръвна игра на Pedro Pascal (Мандалорецът) и Bella Ramsey (Игра на тронове) и добрия баланс между драма и зомби екшън. Постапокалиптичната HBO драма за самотната борба за оцеляване на Joel и Еllie в зомбирана Америка е спектакълът, които всички фенове очакваха.

Съмнително проклятие смущава живота на младоженците Whitney (Emma Stone) и Asher Siegel (Nathan Fielder), докато се опитват да заченат дете, водят собствено реалити шоу за домашни ремонти и се опитват не много успешно да прокарат своята идея за екосъобразно жилищно строителство в малкото градче Еспаньола, Ню Мексико. И докато историята им е експлоатирана безскрупулно от ексцентричния ТВ продуцент Dougie (Benny Safdie), Whitney и Аsher се оплитат все повече в мрежа от етични и морални сиви зони, застрашавайки собствената си връзка. Ако не сте изтръпнали, най-вероятно обясняваме некадърно сюжета или не внимавате за имената в скоби – Emma Stone снима само откачени работи, А24 продуцира, а създателите на този сериал Nathan Fielder и Benny Safdie са не просто визионери, а вероятно най-странно откачената креативна двойка в съвременното кино и телевизия.

Сюжетът на този неочакван бисер започва с яростен гняв зад волана и продължава с експлозивно напрегната история за отмъщение между напълно непознати. Случайната среща между фрустрирания неудачник Danny (Steven Yeun) и неудовлетворената предприемачка Amy (Ali Wong) изкарва наяве най-мрачните им пориви в черна комедия за тормоз, способен да унищожи целия им живот. Продуцираният от А24 хит на корейския режисьор Sung-Jin Lee е повторно негово събиране с Yeun и Wong след работата им по анимацията Тука и Бърти на Lisa Hanawalt. Вражда е истински забавна и много остра черна комедия, която редува гнева на своите протагонисти с екзистенциалното им отчаяние и изобретателни самосаботажи така, че да се чудиш дали да ги ненавиждаш или да им съчувстваш. Добре замаскирана социална сатира за  азиатския живот в Америка? Аха, но същевременно и много повече.

Настоящият световен шампион по криминални мистерии Rian Johnson (Вади ножовете) ангажира Natasha Lyonne (Матрьошка) за нов прочит на Коломбо под формата на седмичен сериал, разплитащ несвързани помежду си мистерии всеки следващ епизод. Charlie (Lyonne) има свръхестествената способност да разбира винаги когато някой я лъже. Всяка спирка от пътешествието с нейния Plymouth Barracuda я сблъсква с нови герои и престъпления, които няма как да не разреши. 70-тарската естетика на Rian Johnson-овата кримка е не просто вдъхновен реверанс към споменатата по-горе американска легенда, но и енергично успокояващо редене на пъзел върху талантлия гръб на Lyonne – олдскуул телевизия на нов глас и то какъв.

Не пропускайте един от двата най-силни полицейски сериала на 2023 (другият е финалният трети сезон на Щастливата долина, но това се подразбира – бел.ред.). Свръзвайки се тематично повече с цинични сериали като The Responder, отколкото с блокбъстъра Служебен дълг, Сини светлини е изключително сполучлив опит за ченгеджийска драма без клишета, която започва без много шум и фанфари и постепенно израства до заплетена кримка за новобранци от полицейско управление в Белфаст, които трябва да се измъкнат от изпитателния срок, навигирайки между капаните на ежедневната работа и една дългогодишна интрига с бивши терористи, тайни служби и така нататък. Ненатрапчиво, но с чувство.

Само една Rachel Weisz не ни стига, затова получаваме две в модерен ТВ римейк на David Cronenberg-ската Смъртоносна връзка (Dead Ringers) от 1988. Историята накратко: близначките-гинеколожки Elliot и Beverly Mantle (Rachel Weisz и Rachel Weisz) споделят всичко (включително наркотици, любовници, секс и други) и са твърдо решени да вървят по ръба на медицинската етика, за да изкарат женското здраве на преден план. Смъртоносна връзка е мрачно забавен психологически трилър, който не спира да провокира и да очарова със съвършенно смешен сценарий (дело на Alice Birch), страхотна кинематография и още по-добри поддържащи роли (Jennifer Ehle). Колкото до двойнственото превъплъщение на Weisz, говорим за майсторски клас без аналог последните години.

Странната комбина на Damon Lindelof (Изгубени, Пазителите) и Tara Hernandez (Младият Шелдън, Теория за Големия взрив) стои зад любопитната идиосинкратична история на сестра Simone (Betty Gilpin), решена да унищожи най-мощния изкуствен интелект в света (Мисис Дейвис). Критиката го описва като постоянно изненадващ жанров меланж, повлиян от разнородни заглавия като Звукът на музиката и Истински романс. Освен Gilpin, в сериала се включва и тежката артилерия на Ben Chaplin, Margo Martindale, David Arquette и Tom Wlaschiha.

Балансирайки елегантно между напрегнатия екшън на Вътрешна сигурност и политическите интриги на Западното крило, сценаристката и на двата сериала Debora Cahn измъква Keri Russell (АМЕРИКАНЦИТЕ) от борбата с кокаинови мечки, за да я хвърли дълбоко в световната геополитика на Дипломатката – Netflix-овият хит за новата американска посланичка във Великобритания, която трябва да жонглира между разрешаването на експлозивна политическа криза, новото си назначение и своя турбулентен брак с харизматичния дипломат от кариерата Hal Wyler (Rufus Sewell). Вместо да залага на екшън, Дипломатката печели най-вече с напрегнати пинг-понг диалози, неоспорима химия между основните герои и чиста проба (интелигентно) забавление без прекомерна сериозност, въпреки тематиката.

Златото влиза в списъка за задължително гледане още от първата секунда на своя трейлър, който играе по сантименталната ни струна с Joy Division. Историята: на 26 ноември 1983, шестима въобръжеми мъже нахлуват в охранявания склад на компанията Brink’s-Mat близо до летище Хийтроу с намерение да откраднат три милиона паунда. Там обаче се натъкват на близо три тона злато на стойност около 26 милиона паунда, а замисленият като обикновен пладнешки обир се превръща във важно събитие в историята на британскката криминалистика – паметно не само заради размера и стойността на плячката, но и заради последвалите го събития. Пулсиращата ТВ драматизация на това съвсем истинско преступение е базирана на дълбоко проучване и интервюта с много от замесените в свят на бързи пари, евтин морал и предателства.

Има голяма вероятност въобще да не сте чули за последната италианска екранизация по Elena Ferrante, но това е положението – Netflix има странна (да се чете вяла) рекламна политика за много от своите сериали. Измамният живот на възрастните е драма за порастването от Неапол през 90-те, която се върти около тихия разпад на едно работническо семество. Един ден Giovanna (Giordana Marengo) чува как обичния й баща (Alessandro Preziosi) я сравнява със своята отчуждена сестра Vittoria (Valeria Golino), която мрази. Случката подтиква младото момиче да се срещне със своята леля и да опознае нейния пламемен характер, който помага на Giovanna да развие по-малко интелектуален и по-емоционален мироглед към света. Разбира се, в същото време лелята успява да я изманипулира да се оттърси от буржоазно-социалистическото съществуване на своето семейство. Измамният живот е напоително заснет и добре изигран очерк на юношеските усилия да оформиш своя собствена идентичност. Сравненията с Гениалната приятелка са неизбежни.

Американците са царе на сполучливи хибриди между реалити телевизия и фалшиви документалки като Съдебни заседатели (Jury Duty) – продуцирана от Amazon поредица, която стартира без много шум в безплатната стрийминг платформа на компанията (Freevee), за да надмине органично по коментари безспорните Netflix хитове на април Вражда и Дипломатката. Идеята е гениално проста: 30-годишният Ronald Gladden се записва да участва в уж документален филм за работата на съдебните заседатели без да подозира, че процесът е тотална инсценировка, а всички съдебни заседатели и участници в него актьори, наети от продуцентите на Bad Тrip и Офисът. Целта на целия експеримент е да следят реакциите на Gladden в поредица от безумни ситуации като опитите на комика Mekki Leeper да се измъкне с признанието, че е расист, или постоянното киселеене на акьора James Marsden (игран от самия Marsden), опитващ се да докаже като знаменитост пред всички останали.

Имате нужда от още една силна ресторантска драма като МЕЧКАТА? BBC се обръща към инди хита на режисьора Philip Barantini от 2021 и го развива като сериал. Историята в Точка на кипене започва осем месеца, след като менторът на главния готвач Carly (Vinette Robinson) e поучил инфакт. Andy Jones (великолепен Stephen Graham) пази креслото и мрънка с бира в ръка, докато Carly се опитва да наложи името на новия лондонски ресторант Point North с помощта на старите си колеги и въпреки особеностите на натоварените им лични животи и постоянно прииждащите неприятни клиенти. Подобно на оригиналния филм, и тук действието се развива в една-единствена вечер. Ще боли и Мечката в едно? Май да.

Противречивият сценарист и режисьор Boots Riley (Извинете за безпокойството) развинтва въображението си за своя първи ТВ сериал – налудничава история за 4-метров чернокож младеж (Jharrel Jerome) от Калифорния, отраснал доскоро скрит, но вече готов да се сблъска за първи път с приключенията, красотата и противоречията на заобикалящия го свят. Създаването на приятелства, първите любовни трепети и навигирането на неловки ситуации не е лесно, особено след като среща своя идол – супергерой на име The Hero. Още един среден пръст за капитализма, но в многомилиардната платформа на Amazon и от ръцете на самопровъзгласил се анархо-комунист? Трудно е да се каже. Тази амбициозна черна комедия с абсурдистки наченки и политически полутонове обаче си струва гледането.