Малко преди излизането на шестия й самостоятелен албум, същинският творчески ренесанс на Róisín Murphy, започнал с Róisín Machine (2020), е засенчен от обвинения в трансфобия, последвани от призиви за канселиране и отказ на новия й лейбъл Ninja Tune да промотира записа. Независимо от коя страна на спора падате, The Hit Parade е още един безспорен връх в кариерата на ирландката, станала почти известна преди повече от 20 години като лице на дуото Moloko. Новият й албум звучи като компилация от най-добрите хитове на зрял артист, реенергизиран от перфектния колаборатор в лицето на DJ Koze, който продуцира записа. Смахната, лежерна, любовна, мелодична, готова за тъмни клубове и философски беседи – ще намерите всички аспекти, заради които някога сте обичали Murphy, в този гениален, злоучастен запис.
Някак не е изненадващо, че новият, пети поред албум на Altin Gün отново е в топ листа за слушане. По-изненадващото е, че човек с времето обичайно очаква някакво снишаване в нивото или пък наченки на доскучаване, но амстердамската шесторка постига точно обратното. Aşk показва развитие във въображението, с което успява да доближи екзотични за света и близки нам ритми и мелодии до още по-широка публика. За разлика от предходните им два албума, познатите съставки от нови версии на стари анадолски психеделични рок и фолк песни от 70-те, превърнати в сай-фай диско трепачи, с нотки на дийп фънк, синтпоп и космическо реге, тук са записани на живо с ретро оборудване и техника. С резултата Altin Gün не само правят препратка към вече неоспоримата си слава на ударно добра концертна група, разпространяваща по света нова форма на танцова треска, но предизвикват и истинско Aşk, което в превод от турски значи по-дълбоко чувство на любов.
Какво ли прави Lana в момента, къде е, какво си мисли? Има ли шанс да ни донесе кафе? Не е ясно и това е част от очарованието – когато мислите, че сте я разгадали, тя променя курса към нова територия, някъде между условния поп, мистерията и мистификацията, комедията и трагичното, все повече като оживяла героиня на David Lynch, която ще надхитри целия Туин пийкс. С годините тя е и все по-безкомпромисна, изпитваща вниманието и концентрацията – песните тук звучат различно на първо и десето слушане. Did You Know There’s a Tunnel Under Ocean Blvd. излезе през март, в един месец с Memento Mori на Depeche Mode, The Record на boygenius, The Art of Forgetting на Caroline Rose, и е най-малко комерсиално звучащият албум от тях.
Петнадесетият и последен студиен албум на Ryuichi Sakamoto е своеобразен дневник – всяка от мелодиите в 12 е кръстена на деня, в който е записана, а великият пианист и композитор разказва за своето финално пътешествие, за трудностите, осъзнаването и приемането. Alejandro González Iñárritu казва за него – исках да имам някого, който може да разбере тишината, и това е Ryuichi, а слушането на 12 е като преминаването през минималистична инсталация в голямо пространство, която те прекарва през целия емоционален спектър и накрая… накрая оставя слушателя с дълбоко усещане за мир със самия себе си и един малко по-различен поглед към света.
Думи като странна и обезпокоителна могат само бледо да опишат специфичния характер на музиката на Christopher Clark. Дългата му над 20 години музикална биография започва с гличав IDM и абстрактно техно, включва музика за филми, а в последните години преминава в комплексен микс от неокласически и електронни инструментали. Така стигаме до 2023, когато англичанинът издава първия си вокален албум Sus Dog, продуциран от Thom York, който участва и в един от траковете, така че със сигурност вече си представяте вокалния стил. Clark вижда писането и изпълняването на текст като начин да сложи личен, човешки отпечатък върху работата си във време, в което изкуственият интелект може сам да композира горе-долу всичко. Затова и странността е съвсем преднамерен ход, непредсказуемост като основа за истинската оригиналност – поне временно убежище от AI.
Докато много артисти залагат на минамлизма, Caroline Polachek е абсолютен максималист във всеки аспект на четвъртия си (втори с това ѝ име) студиен албум. Напълно приела поп дивата в себе си, нюйоркчанката изплита меко и приятно боцкащо одеяло от арт и алтърнативен поп с нотки на електронна музика, рок, фламенко, трип хоп и арендби, докато подлага гласа си на впечатляващи акробатики и радва с неочаквано соло от гайда (Blood And Butter), детски хор, испански китари и келтски фолк. Въпреки че Desire, I Want To Turn Into You следва ясната концептулана линия на желанието, Polachek дълбае във всеки един аспект от тази така фундаментална човешка емоция. Използвайки лични изживявания и чувства, тя залага на непотисната страст, за да предаде ефимерността и спонтанността на желанието и да понесе болезнените последствия от болката, която носи, но и да окъпе публиката в еуфория.
Британските инди ветерани са оставили отпечатъка си най-вече с музикалния еквивалент на мъглива градска депресия, но времето сякаш продължава да ги изостря и разнообразява. Вокалите на Alasdair MacLean са добре позната прегръдка за нас — останалите мъгливоградски депресари. Тук обаче прегръдката вече не е немощна, а убедителна и окуражаваща. Приглушеното сърцераздирание пък този път се обръща и към трип хоп, ембиънт и същински Debussy арабески, които придават плътност (и габарити) на седмия албум на The Clientele. Без да натежава, I Am Not There Anymore оставя време за съзерцание, за отмиване на горчивината от миналото и за едно по-обнадеждаващо бъдеще.
Стартирал като независим електронен авангардист преди близо десетилетие, YVES TUMOR никога не е крил амбицията да прави безкомпромисни хитове според своите разбирания и желания на бъде просто странен. Когато подобни намерения са съчетани с безподобен талант, постепенната еволюцията в квази-божество на модерния алтернативен рок/поп/пънк/електроника буди възхита. След превъзходния нойз авант-поп на Safe In The Hands Of Love (1018) и сексуалния глем рок на HEAVEN TO A TORTURED MIND (2020), Sean Lee Bowie завършва триумфалния си възход с истински шедьовър. Петият албум на американеца от Тенеси е красив, вълнуващ, криволичещ и зашеметяващ апотеоз на силните страни от предходните му LP-та и таланта на Tumor да създава собствена вселена от режещи стриктни или шугейз китари, постоянно мутиращ глас в диапазона от ревящ секс бог до нежен любовник ала PRINCE и MOSES SUMNEY, тежък ритъм и лирически проникновения за врагове и любовници. От постоянно нарастващото напрежение и агресия на God Is a Circle, през носталгичния 80-арски китарен ню уейв на Lovely Sewer, 90-арския гръндж и шугейз на Meteora Blues и Parody ала Smashing Pumpkins и My Bloody Valentine, сексуален пост-пънк вой на Operator и тихата доминация на моторния химн Echolalia с неговия синтезаторен фънки ритъм, Praise A Lord… е наелектризиращо калейдоскопично чистилище и незаменим, хипнотизиращ урок какво се случва когато талантлив човек е оставен да бъде себе си и да канализира енергията на живите си изпълнения и рок амбиции по брилянтен начин. Петият на Yves Tumor е силен оргазмичен гърч от първата до последната секунда.
Работата по третия албум на прелестната Julie Byrne прекъсва със смрътта на нейния колаборатор, приятел и бивш любим Eric Littmann, месеци след начало на записите. Загубата бележи из основи The Greater Wings, но не го превръща в жалейка. След пауза за лично и творческо рекалибриране, американката започва да пише отново и среща продуцента Alex Somers, за да създаде нещо отвъд почит за отишлия. Byrne се взира в природата (от най-малките й частици, до небесните тела) и в неуловимото отвъд нея, още по-силно се еманципира от класически куплет-припев структури и задълбочава флирта със синтезатори (почнал от работата с Littmann и с Jefre Cantu-Ledesma). Ефирен, поетичен, метафизичен – третият албум на американката възкръсва, сякаш отвъд представите за време, като изключително трогателна елегия за взаимността, интимността и живота.
Шест години след феноменалния си дебют Take Me Apart, KELELA се завръща в коренно различен свят на социални разделения, войни и TikTok, демонстрирайки огромно израстване и способност да манипулира с необикновен меланж от кинетична електроника за танцуване и обладаващ ембиънт. Преодолявайки своя творчески блокаж с мълчание, интроспекция и активна борба с мисогинизма, Кelela създава Raven като еманация на процес от отдръпване, прераждане и душевно пътешествие – внимателно конструиран албум, стъпил комфортно в техното, гериджа, дръм енд бейса, брейкбийта и джънгъла на 90-те с помощта на продуценти като LSDXOXO, Kaytranada, Yo van Lenz, Bambii и Asmara. Макар често да звучи носталгично, Raven всъщност е доста напредничав албум заради ъвършеното преливане между бенгъри и по-бавни тракове в продължителен микс на божествените хармонии и проникновени текстове. Raven е и откровения от спалнята и меланхолична музика за дискотеки, която резонира добре с клубния ренесанс на чернокожите електронни пионери.
