Призрачност и дисонанс царят в проектите на Laurel Halo, независимо дали става въпрос за техно, ембиънт или обширни, оркестрирани композиции като тазгодишния Atlas. По-мрачна и импозантна от всякога, американката намира ред и красота дори в най-страховитите, хаотични звукови палитри. Скрежни, взискателни текстури се разстилат, но претърпяват достатъчно мутации, за да задържат вниманието и ангажираността от начало до край. Предизвикателно слушане, възнаграждаващо
слушане, паметно слушане.
Звездната симфония на Zaho de Sagazan е квинтесенциално френска игра на романтика с тревожност, на модерна модулна композиция с класически шансон, на ударни синтезаторни експлозии (Tristesse) и вглъбени имплозии на голо пиано (Dis-moi que tu m’aimes). Музиката тегли младата надежда още от тийнейджър – вдъхновява се от краутрок, синтуейв и легендарния Jacques Brel, записва кавъри и оригинални композиции за Instagram, за да стигне стъпка по стъпка до страхотния дебют от тази пролет. La Symphonie Des Éclairs изстрелва de Sagazan на сцени из цяла франкофонска Европа, нарежда я плътно до най-добрите имена от френската сцена напоследък като Pomme, Lescop и Bertrand Belin и я вади от дългата сянка на баща й – експерименталният художник и склуптор Olivier de Sagazan.
В дебютния си албум With a Hammer, Kathy Yaeji Lee изследва теми като идентичност, гняв и трансформация по изключително емоционален начин и в широк музикален диапазон, в който личат електронни, джаз, и класически влияния. Изпълнен с песни, колкото танцувални, толкова и интроспективни, със силни и изразителни вокали на корейски и английски, в дебютния си албум американката работи заедно със съвременници като Loraine James по 1 thing to smash и с Nourished by time по Happy. Безспорно свидетелство за таланта и музикалната всестранност на Yaeji, With A Hammer е задължителен артефакт на съвременната електронна музика.
Дългата пауза между Music From Before the Storm и Stereo Mind Game прекъсна възходящата линия при Daughter. Безкомпромисната им меланхолия тъкмо започваше да става широко разпознаваема и споделена. Известно време не беше и ясно каква ще е следващата стъпка на Elena Tonra, гласът и вечно разбитото сърце на триото, след страхотния ѝ соло дебют като Ex:Re. Новият албум на Daughter рядко излиза извън вече утъпканите пътеки, но като че ли в звука им още повече пространство, в думите и текстовете още повече дълбочина и искреност. А заедно с това се връща и позабравеното усещане за албума като цялостна творба, вместо просто сбор от песни. Stereo Mind Game се слуша отначало докрай, препоръчително повече от един път.
Навън става все по-студено, но това трудно може да ви впечатли, ако от саунд системата звучи новата 12-инчова серия на лейбъла Touching Bass, с фокус върху танцинга… опс — дансинга. Всички шест парчета пулсират с енергията и многообразния ритъм на мегаполиса от двете страни на Темза, а медените вокали на Achanté в Babylon Shuffle и In da morning/Shaka ще ви размечтаят за онази прекрасна нощ в тъмната стая с ярките светлини. От Лондон до Женева, от спокоен джаз блясък и лек дъб до енергичен клубен танц, от искам да го споделя с теб до предпочитам да си го изживея сам, този мини албум дава всичко нужно на ухото, душата и тялото.
Четвъртият албум на едва 24-годишната Isabella Sophie Tweddle от Yorkshire предлага още 13 инди фолк композиции, оцветени в младежка поетичност, природни пейзажи и минорни тонове. Под псевдонима Billie Marten, британката с ужасно бистрия, нежен глас и китара, намерила публика от съвсем невръстна възраст в Youtube – продължава да шлайфа талант и звучене в най-добрите традиции на британската фолк музика. След завоя към по-модерни бийтове и алтернативните щрихи от предходния албум, Marten се рефокусира в изчистени, акустични хоризонти, които плачат на камина, бархет и бавен живот.
Десет години след дебютния си албум, KING KRULE е все така пълен с житейски съмнения, постоянен в емоционалното и самоуверено смесване на джаз, индипоп, арендби, електроника и опушен абразивен рок и изобретателен в поднасянето на темите, които го вълнуват. Заченатият между 2020 и 2022 в постоянни пътувания между Лондон и Ливърпул Space Heavy се вие със собствено темпо и динамика по безподобен начин така, че да предизвика онова зряло и меланхолично чувство на откривателство на нещо познато, но обръгнато по нов начин. Четвъртият албум на Archy е пътешествие в междинното пространство, напоено с мечти и видения за любов и погубени връзки, хора и ситуации – емоционален калейдоскоп от младежко новаторство, зрели експерименти, примитивен рокендрол и оголена чувствителност.
Новата кралица на афро-поп-а се казва Amaarae. Американо-ганийката се бетонира на трона, след като избухна на сцената преди две години с ремикса на Sad Girlz Luv Money в компанията на Kali Uchis и Moliy. Във Fountain Baby Amaarae омайва със сладостен висок регистър, динамични перкусии, богатство от африкански музикални влияния и хитро поставени милениълски страсти по теми от автентичност до астрология. Макар немалко от песните да остават под три минутния праг в помощ на издъхващия капацитет за внимание на младите, композициите са добре развити, бъкани с енергия и няма да откриете нито един гост вокалист или рапър – истинско изключение за съвременен арендби албум и свидетелство за самоувереността на Amaarae.
Да наречеш този албум дебютен е малко като да му дадеш нисък старт. И все пак това действително е първият дългосвирещ запис, в който един от най-добрите мултиинструменталисти и особено барабанисти на нашето време Yussef Dayes поема самостоятелно управлението в пилотската кабина, за разлика от досегашните му проекти с Kamaal Williams или Tom Misch например. Разбира се, разчита на изключително ценен и трениран екипаж. В основата му, освен множество гости, са Charlie Stacey (кийборд), Venna (саксофон) и перкусионистът Alexander Bourt, които се противопоставят на гравитацията на солидните ритми на Dayes и вибриращи бас линии на Rocco Palladino. А може би е обратното? 19-те теми в 74 минути са амбициозно, но и щедро гмуркане в историята на съвременната лондонска джаз сцена. Dayes умишлено избягва да нарече в прав текст жанра и още със заглавието Black Classical Music заявява, че това е неговият жив, много нежен и личен разказ за влиянията, местата, хората и всичко довело до тук.
Nat Ćmiel заменят експериементалния хиперпоп на миналогодишния Glitch Princess с крещящ 90-тарски алт рок и шугейз. Работейки с абразивни, но и по-мелодични текстури и аранжименти отпреди, Yeule вият своите ангелогласни вокали около темите за скритите рани и стари белези, любовта и телесната дисморфия. Тематичната концепция на Softscars (изкуствен интелект в търсене на своя човешки образ) е гарнирана с философска зрялост, телесна чувствителност и тактилност във всяка една секунда – албум, който започва с крясъци (x w x), завършва с акустична китара и бомбастичен шугейз (Aphex Twin Flame), но нито веднъж губи своята сила.
