Обитателите на тясна еднопосочна уличка в най-богатия квартал на Париж са свикнали с постоянната върволица от непознати, които спират за цигара, мълчаливо съзерцание или снимки пред плътно изрисуваната с графити фасада на Rue de Verneuil номер пет. Отскоро същите тези привилигировани парижани трябва да свикват и с дългите опашки пред последния дом на френската легенда Serge Gainsbourg, който отваря врати за посетители за пръв път след смъртта му преди повече от трийсет години.
Парижкият Maison Gainsbourg всъщност се афишира като културен институт, посветен на наследството на музикалния гений – певец, композитор, поет, бохем, верижен пушач и харизматичен провокатор, който доминира попкултурния дискурс на френското общество в продължение на десетилетия. Французите го боготворят на ежедневна база и до днес, критиците му пък предпочитат да го описват с омерзение като вулгарен пияница и открит женомразец.
Причините са противоречивото отношение към Gainsbourg са лесно обясними – все пак говорим за гениален музикант с поне дузина отлични (някои от които мултиплатинени) албуми, описан като нашият Baudelaire, нашият Apollinaire от френския президент François Mitterrand в дните след смъртта на Serge. По-паметливите скептици обаче не могат да простят и пиянските му изпълнения като това да нарича френската певица Catherine Ringer уличница и курва наживо в популярно токшоу през 1986.
ТВ изстъпленията на Gainsbourg включват и вулгарно предложение на английски към Whitney Houston, а дори незапознати с неговата персона са слушали най-известната му песен – скандалният дует Je T’aime … Moi Non Plus с Jane Birkin, продал повече от милион копия и забранен в много страни. А да, Serge е човекът, записал песен на име Lemon Incest с по онова време 12-годишната си дъщеря Charlotte.
Когато умира внезапно от сърдечен удар в съня си на 62 (вероятно предизвикан от декадентския му начин на живот с цигари, запои и партита до сутринта), Serge се намира именно в своя парижки дом, където живее повече от две десетилетия от 1969 до смъртта си на 2 март 1991. Голямата му дъщеря Charlotte Gainsbourg решава да го остави непокътнат с все фасовете Gitanes по пепелниците и дълго време обмисля как да го превърне в място за наследството на своя баща.
Самият Gainsbourg неведнъж е цитиран да споделя как не знае дали живее в дом, музей, звукозаписно студио или бардак. Освен да домакинства на прословутите си приятели и случайни полиции и таксиджии, къщата на 5 bis Rue de Verneuil е важна и за музикалното наследство на легендата и неговия семеен живот първо с Jane Birkin до 1980, а след това и с последната му партньорка Bambou.
Макар фасадата да изглежда масивна отвън, двуетажната къща на Gainsbourg всъщност се простира на едва 130 квадратни метра. Посетителите влизат по двойки със слушалки, за да бъдат навигирани в апартамента от гласа на дъщеря му Charlotte и звуковия пейзаж на Soundwalk Collective, които наслагват нейните интимни истории и анекдоти с архивни звуци от живота на Gainsbourg.
Снимките и видеозаснемането са изрично забранени, за да се подсигурят пълно аудио-визуално потапяне в различните стаи в продължение на трийсет минути – от известната всекидневна на приземния етаж с пиано Steinway и стени и тавани с черен филц до личния му кабинет, миниатюрната кухня, детската стая и спалня с английски прозорци и бял мраморен под с черни кабошони.
Въпросният културен институт всъщност се помещава на две различни локации на една и съща улица – домът на Serge е на номер пет, а малко по-нагоре на отсрещния тротоар е и хибридно пространство с нов музей, книжарница/магазин за сувенири и кафе/пиано бар с великото име Gainsbarre – алтер егото на изпълнителя от последните му пиянски години.
Галерийната част на Maison Gainsbourg помещава дузина стъклени витрини за постоянна експозиция на 450 от близо 25-те хиляди оригинални предмети в архива: над три хиляди ръкописa и документи, произведения на изкуството като скултурата L’Homme à Tête de Chou на Claude Lalanne, оригиналният ръкопис на Марсилезата на Claude Joseph Rouget de Lisle и La Chasse aux Papillons на Salvador Dali, дрехи и бижута, принадлежали на Gainsbourg, преса и фотографски архив от диапозитиви и оригинални снимки.
Между стъклените витрини с постоянната колекция са разположени осем екрана, които показват избрани редки телевизионни, фотографски, кинематографични и радио архиви от цялата кариера на Gainsbourg. Приземният етаж на музея пък е предвиден за временни тематични изложби, изследващи важни моменти от живота и кариерата на изпълнителя като песента Je t’aime… moi non plus.
Посетителите не могат да подминат и дневното кафе/нощен пиано бар Gainsbarre, който намига към ранните години на Gainsbourg като пианист в парижките барове и кабарета. Интериорът взаимства атмосферата и отделни елементи от последния дом на Serge като покритите с черен филц стени, килимите с шарки на мак и водна лилия, белите каси на вратите, английските прозорци, тапицираните кресла и лакирани паравани.
Приглушеният амбианс на Le Gainsbarre го превръща в уютен коктейл бар всяка вечер, когато огромната огледална стена срещу бара е озарена от светлина, за да разкрие най-ценните ръкописи от колекцията на Maison Gainsbourg. Обедното меню е вдъхновено от румсървис-а на петзвездни хотели и британските салони за чаи: ролца от омари, Крок Мосю с трюфел, хрупаки зеленчуци, хайвер, Фоа гра, стриди, сьомга и различни сандвичи. Нощем е време за класически коктейли като любимите на легендата Gibson, Terrible и 102 и класически, джаз и блус стандарти от трима пианисти.
В замислената като концептуален магазин книжарница има внимателно подбрани предмети и сувенири като винилови плочи, снимки, биографични книги, картички, произведения от любимите автори в библиотеката на Gainsbourg, очила, деним, ризи и дори емблематичното му раирано белйзър сако от Portobello, възпроизведено в лимитирано количество от Saint Laurent.
Maison Gainsbourg е в Париж на 5 bis Rue de Verneuil. Повече информация за културния институт на Serge има тук. Билети се продават само онлайн. Kомбинираната обиколка на къщата и музея e запълнена до края на 2023, нови свободни дати за 2024 ще се появят онлайн през ноември. Билети само за музея има и сега.
