© Гроздан Михайлов
Християна Вучева е едно от онези момичета, които пътуват непрекъснато, учат и стажуват навън, не се задържат на едно място повече от година и винаги се връщат към парковете и симпатичните събития в нощна София, за да наваксат с изпуснатото. Определя се като пътешественик, идеалист и индивидуалист със свободен дух, който не умее да си прави планове.
Кое място те привлича най-много? Искам да се върна в Щатите, защото американският начин на живот и мислене е страшно различен и имам още много за откриване и опознаване. Ще се върна и в Испания, защото тя ме правеше щастлива. Там се докоснах и до автентичното фламенко, а в Португалия се запознах и с фадо. Плажовете на Хавана с мохито и салса са една от следващите дестинации. Но преди всичко винаги ще се връщам в България, защото я обичам.
Кои са важните хора в живота ти, които те отварят на хубава музика? Нямам ментори. Музиката на 60-те години е първата, която слушах сравнително съзнателно и по собствен избор, затова винаги ще имам сантиментално отношение към нея. Мама имаше стар дървен руски грамофон и доста наивно и безстрашно ми показа как да пускам няколко Балкантонски плочи още на четири. Queen и Elvis Presley не впечатлиха неопитното ми ухо, но двойният Greatest Hits на The Beatles се издраска от слушане за няколко месеца. Все още продължавам да имам специално отношение към тази група.
Къде танцуваш най-често? След няколко коктейла – навсякъде.
На кои фестивали ще ни водиш лятото и кои групи искаш да гледаме? Не знам, винаги решавам в последния момент и цялата процедура с планирането на фестивално посещение с месеци ми е малко трудна и досадна. Но ще се слуша рок!
© Гроздан Михайлов
Разкажи ни повече за твоя Boyscout подкаст. Не можеш да събереш цяло десетилетие в един час, особено що се отнася до зараждането и еволюцията на рок и соул музиката през 60-те години. Отсега признавам – моята селекция не претендира за обобщаване на периода или професионален музикален подход, а е по-скоро една малка дилетантска каша с някои от любимите ми изпълнения от това десетилетие. Започваме с оригиналната инструментална версия на Apache от 1960, който е семплиран от кого ли не: Beastie Boys, MC Hammer, Amy Winehouse, Madonna, Fatboy Slim, Moby. Продължаваме с разбитите сърца на Bobby Vee и Dion и злорадото ми виновно удоволствие да слушам изповеди на уязвими мъже с любовни разочарования, след което минаваме на още сладникав поп и класически обяснения в любов като All I Have To Do Is Dream на The Everly Brothers и Sealed With a Kiss на Brian Hyland – оригиналът на The Four Voices е прекалено потискащ. Абсолютният ми фаворит и вечен химн на еманципираните жени You Don’t Own Me на Lesley Gore присъства в запомнящи се сцени от The First Wives Club и American Horror Story. Иронията е, че песента всъщност е написана от двама мъже. Носталгичното Greenfields ми напомня за детството и дома ми в София, а не за пасторалната идилия от текста на песента. Винаги съм харесвала California Dreamin’, но ми стана още по-специална след като се влюбих от първо ходене в Сан Франциско миналото лято. Знам, че The Mamas & The Papas всъщност пеят за Лос Анжелис. Never Let Me Go и For Your Precious Love са едни от най-красивите любовни песни, които съм чувала. The Temptations и The Marvelettes отдават заслуженото на легендарната детройтска звукозаписна компания Motown и нейната ключова роля за популяризирането на афро-американските изпълнители в популярната музика. Нейни открития са The Supremes, The Jackson 5, Lionel Richie, Marvin Gaye, Stevie Wonder и много други. Be My Baby е един от най-големите хитове на The Ronettes. Малко хора знаят, че тази песен е първата студийна работа на Cher, която се включва като беквокал в записите. A Change Is Gonna Come е едно от най-значимите изпълнения, които критикуват расовата сегрегация в Щатите. Живях близо година в Испания и съм силно привързана към латиноамериканската култура, оттам и разкършването с малко салса и кавъра на Quizas, Quizas, Quizas на Celia Cruz. Не мога да подмина и кръга на безсрамния Serge Gainsbourg. Неговата Les Sucettes се изпълнява от 18-годишната France Gall, която невинно си мисли, че пее за близалки, а не за орална любов. Няма да коментирам фалическите близалки във видеото към песента, трябва да ги видите сами. Сексуалните препратки на чаровния грозник в забранената и цензурирана в много страни Je T’Aime Mai Non Plus са повече от очевидни, а сластният шепот и стенанията на бъдещата му съпруга Jane Birkin изпотяват и до днес. Un Jour Comme Un Autre е нежно меланхолично парче на неповторимата фатална жена Brigitte Bardot – перфектна песен за дъждовен следобед с прекрасен клип, заснет над водите на Сена. Финалът е за три от легендите на това десетилетие: The Beatles с любимите ми Michelle (като малка) и While My Guitar Gently Weeps (като голяма), The Doors с динамичното My Eyes Have Seen You и Janis Joplin с мощното Cry Baby.
Християна Вучева е в Spotify / Hristiyana Vucheva. Берлинските приключения на девойката са тук.
