Още десет от най-добрите албуми на 2012 преди да стигнем до първите двайсет. Първата част от класацията (50-41) е ето тук, а позициите от 40 до 31 са тук.
30. Chromatics – Kill For Love
Препоръчваме: Kill For Love
Вездесъщият майстор на меланхоличния синт поп Johnny Jewel се разписа с няколко проекта през изминалата година, измежду които нереализиран саундтрак за Drive, издаден под името Symmetry, и дългоочаквания нов албум на Chromatics. Двата записа имат немалко сходства – меланхолични, вглъбени, изтъкани от блещукащи синтове и обсесбваща, на моменти клаустофобична атмосфера. Докато първият е завършен саундтрак, Kill For Love доразвива похватите на филмовата музика с по-фокусирани аранжименти, галещи китари и типични за итало естетиката вокали. Jewel всъщност направи много за синт поп и итало музиката, на която доскоро се гледаше с онова леко пренебрежение, запазено за по-малотрайни увлечения. Догодина чакаме нови чудеса от позабавения следващ албум на другия му проект Glass Candy. ПГ
29. Cat Power – Sun
Препоръчваме: 3,6,9
Sun e деветият албум на доста продуктивната 40-годишна Chan Marshall, която вече 20 години прави музика, участва в саундтраци и филми, и дори успява да се снима за колекции на Marc Jacobs, Chanel и Lagerfeld като по-млада. За този период Marshall леко променя звученето си от старата й депресивно бавна и алтернативна фолк и блус музика към малко по-живия инди звук на последния албум.
Текстовете в Sun разказват за съвсем откровена и подранила криза на средната възраст, която в никакъв случай не звучи зряло или мъдро, а по-скоро e измъчена изповед за отговорите, които си научил, без да си задавал въпроси, и за живота, който се оказва не точно както си го искал. И въпреки че Sun създава усещане по-скоро за залез, отколкото за пладне, има приятната лекота на изпятия на един дъх и разтоварващ разказ от много близък приятел, който не създава излишно напрежение, тогава когато слушателят го разбира. АМ
28. Citizens! – Here We Are
Препоръчваме: Know Yourself
Голяма любов между французи и англичани напоследък, да не повярва човек. Lescop записва за лондонски лейбъл, a добре облечените и симпатични младежи oт Citizens! записват за парижаните от Kitsune, не се срамуват от думата поп музика и все пак си остават сериозно свързани с Обединеното кралство – продуцент на дебюта им Here We Are e Alex Kapranos oт Franz Ferdinand. Ако не сте ги слушали досега можете спокойно да ги помислите за момент за Hot Chip заради фалцета на вокалиста, но Citizens! предпочитат да наблягат много много симпатични китарни мелодии, които са диско поп като Franz Ferdinand, инди като Hot Chip и доста заплашителни като текстове – рефренът I’m turning into a reptile oт едноименното Reptile, (I am in love with your) Girlfriend, Monster, въобще чудни. СП
27. Saint Etienne – Words and Music by Saint Etienne
Препоръчваме: Tonight
No Doubt и Garbage, две знакови деветдесетарски групи с харизматични вокалистки, се завърнаха през 2012 с доста прилични албуми. Нито един от тях обаче не успя да намери широка публика. Било то, защото музикалната индустрия днес конкурира бързото хранене и ако оставиш една-две години между албуми, рискуваш да бъдеш забравен, или защото феновете им са пораснали, а младото поколение, което движи класациите, просто не им повярва. Младостта и поп музиката често вървят ръка за ръка и често с годините хората имат навика да я неглижират като незряла музика. Затова и за поп изпълнителните на определена възраст става все по-трудно да останат релевантни.
В този контекст се появи Words and Music by Saint Etienne – албум на друга позабравена деветдесетарска група. Words and Music е нещо като сладко-горчиво любовно писмо към поп музиката с лека носталгия по младостта, с което групата спечели феновете си и критиката (нерядко хора на средна възраст, които отказват да спрат да слушат всякаква музика). Предконцертната еуфория във великолепната Tonight, размисли върху музикални реликви от юношеството (Over The Border), онова чувство, когато знаеш наизуст всички песни на любимата група (I’ve Got Your Music) или когато затвориш очи пред тон колоните в някой клуб и се загубиш в музиката (DJ) – все неща, способни да жегнат истинския любител на музиката без значение от годините му. С две думи интимен и интелигентен албум пълен с романтика и класа, който не само прилягал на група с традициите на Saint Etienne, но добавя към наследството й. ПГ
26. Crystal Castles – (III)
Прeпоръчваме: Affection
Канадците Ethan Kath и Alice Glass надали са предполагали, че само с три албума супер характерният им тежък и мрачен електро звук ще ги направи толкова известни и влиятелни. В третия поред неозаглавен албум (III) музиката на Crystal Castles отново има тежки и шумни инструментали и синтезаторите на Kath продължават да заглушават ту много нежното, ту раздиращо крещящото виене на Glass, които са запазена марка на групата. Гласът й идва все едно от дъното на цялата тази музика и затова рядко сме се заслушвали в текстовете, които пее, но не сме изненадани, че в тях става дума основно за деца в беда, несправедливости, дискриминация, агресия, болка и социалния гняв, породен от злото. Дори и подплатени с особените им аранжименти, които варират в широката гама на електронния ритъм от диско до техно, всички тези теми, със сигурност звучат много по-сериозно, въздействащо и стряскащо, отколкото биха били в която и да е метъл балада. С две думи, Crystal Castles остават едно от живите доказателства, че няма как да останеш незабелязан и недооценен, ако правиш нещо добре и то не прилича на абсолютно нищо друго, правено досега. АМ
25. Sebastien Tellier – My God Is Blue
Препоръчваме: Sedulous
Господин Tellier ни беше уплашил леко с идеята си за нова Синя Коалиция, която ще застане в основата на новия световен ред, изтъкан от хармония, разбирателство, щастие и свободна любов. Звукозаписната му компания го определя като най-дълбокия албум на французина досега, а ние оставяме настрана забавната демагогия и приказки за любов и смиреност, защото My God is Blue е нежно и оптимистично напомняне за страхотния талант на брадатия трубадур Tellier като композитор и пианист на атмосферични/eпични песни (Magical Hurricane и My Poseidon), синтезаторни химни за оргии и пътуване с кола (Cochon Ville), чувствени и подмокрящи песни като наследника на Kilometer (Sedulous) и нежна аха-да-прерасне-в-акустична версия на електроника (Mayday). Подредили сме го веднага до Gainsbourg и Etienne Daho в класацията ни на талантливите френски тежкари, чиито гласове и мелодии се помнят. СП
24. Nina Kraviz – Nina Kraviz
Препоръчваме: Ghetto Kraviz
Да си красива жена в света на хаус музиката е рядка комбинация от благословия и проклятие. Прави те по-лесно забележим в доминиран от мъже жанр с предимно мъжка аудитория, голяма част от които отказва да те вземат насериозно, точно защото си красива жена. Вариантите са да избереш псевдоним и да не се показваш по обложки и клипове или да направиш точно обратното, какъвто е случаят с рускинята Nina Kraviz. След заслужените овации за сингъла I’m Week, Kraviz издаде първия си албум, неизкушена да поеме по лесния път, като повтори печелившата формула или дори да включи знаковата песен в едноименния си дебют.
В албума личи любовта й към танците – вече знаем, че Kraviz умее да създава заразителен ритъм с неочаквани обрати като в Ghetto Kraviz и строен, вокален хаус за танци (Love Or Go). По-любопитно е чувството за празнина и разочарование, което минава като нишка през целия запис и най-вече по-нюансираните песни дълбока, поглъщаща електронна музика за малките часове на уикенда. Или пък Walking In The Rain и Fire, композициите без бийтове, рамкиращите началото и края на албума , които добавят допълнително измерение към музиката на Kraviz и обещават, че има още какво да ни покаже. ПГ
23. Chairlift – Something
Препоръчваме: Amanaemonesia
Първият албум на Chairlift Does You Inspire You ни впечатли с чувствения им, плътен, емоционален и интелигентен инди поп, но вторият Something ни направи верни до гроб, защото богатството на парчета като първия сингъл от албума Amanaemonesia ни дават надежда, че музиката се развива в правилна посока. Въпреки че вече са дуо след оттеглянето на Aaron Pfenning заради любовна драма с вокалистката, Caroline Polachek (която композира, пее и свири на синтезатор и тамбурин) и Patrick Wimberly (който продуцира и се справя с всички останали инструменти) звучат сякаш знаят как се прави електронен поп и имат още много какво да покажат. Освен че правят супер актуална музика, която събира и най-доброто от осемдесетте, двамата ни изненадаха и с едно от първите интерактивни видеа, които са създавани за музикален клип, към сингъла им Меt Before. Something e толкова добър, защото за албума работят и Dan Carey, който продуцира за различни любими музиканти, като започнем от Тоy, M.I.A. и Hot Chip и стигнем до Kylie Minogue и Roisin Murphy, както и по-алтернативния Аlan Moulder, известен с работата си за Depeche Mode, Placebo, The Killers и още много. Та макар и да са част от нещо като мейнстрийм в индито напоследък, наред с други подобни примери като Summer Camp, Class Actress и Beach House, обявяваме Chairlift за една от бандите, които могат да ни накарат да чувстваме и мислим малко повече. АМ
22. Hot Chip – In Our Heads
Препоръчваме: How Do You Do?
Признаваме, че Hot Chip заслужават уважение дори само заради това, че са успели да запишат цял албум с оглед на дузината странични проекти на членовете на групата, хилядите ремикси и желанието им да диджействат поотделно навсякъде, където е възможно. Още по-добре е, че In Our Heads е дяволски добър еуфоричен албум, който те удря в краката още на първото слушане. Диското и фалцета от предишния им албум Оne Life Stand са си все същите, единственото влиянието от клубната култура е все по-осезаемо – In Our Heads е клубен албум със силни влияния от техно, хаус и ту степ жанровете, който изпада в сантименталност само спорадично в песни като Look At Where We Are. Колкото по-клубна, стерилна и изключително добре изсвирена и продуцирана музика правят, толкова по-зрели, хедонистични и позитивни стават Hot Chip. СП
21. Purity Ring – Shrines
Препоръчваме: Lofticries
Purity Ring са още едно канадско дуо от момче и момиче, на които им се получават нещата по специфичен и уникален начин. Megan James (вокал) and Corin Roddick (продуцент) са само на 24 и 21, но с дебюта си дават силна заявка за ново и интересно електронно звучене, което бързо се разпространява и помни, защото е точно на върха на вълната. Вокалите са силно дигитално обработени, а звуците включват микс от всичко най-добро и модерно напоследък – от типични за хип хоп-а и арендби музиката бекграунди и много инди синтове, през дъбстеп звуци и пресечени и счупени електронни бийтове. Като резулат музиката им е супер лесно смилаема и секси. Освен че мискират стилове, Purity Ring са достатъчно смели да мискират и текстове и думи, съдейки по заглавията на повечето от единадесетте парчета в албума: Crawlersout, Fineshrine, Grandloves, Cartographist, Lofticries, Belispeak. Сигурно близо 30-годишните вече сме стари, за да разберем текстовете, но е ясно, че музиката им е важна за времето си. Все пак тази година се забавлявахме с определението попстеп за Aluna George, затова можем да си позволим да определим Purity Ring като арендбистеп или соулстеп например – майсторски измислена и направена музика от и за настоящето, която все пак ще си остане само за ценители. АМ
