Студио Комплект не се отказва да следи отблизо актуалното състояние на съвременния български дизайн. За разлика от всеки друг път, когато Адриана Андреева и Бояна Гяурова селектират собственоръчно най-добрите примери в нарочна изложба от програмата на фестивала Мелба, тазгодишната експозиция е курирана от друг човек.
Родената в Пловдив Марина Драгомирова е познато име на всички, които следят редовните прегледи на българския дизайн през годините. След като придобива бакалавърска степен по графичен, а по-късно и по интериорен дизайн, Марина отива да следва в Кралския колеж по изкуства в Лондон, където се запознава с Iain Howlett.
Двамата сформират Studio Furthermore през 2015 с идея да разработват нови материали, вдъхновени от природните процеси. Студиото създава предмети от стъкло, керамика, метал и други материали, смесвайки различни занаяти и експериментални техники. Нашият дизайн процес често започва много преди формата на предмета. Интересуваме се от проектирането на самия процес на изработка, а понякога дори и от проектирането на самите материали.
Проектите на студиото са част от постоянните колекции на Музея за дизайн Vitra, Музея за приложни изкуства MAK във Виена и CID Grand Hornu в Белгия. За Местна красота Марина селектира девет автори, които работят с регионални материали, ресурси и традиции специално за изложбата. Този своеобразен преглед на различни, автентични за България местности подчертава личния почерк на всеки участник, било то с дълбокия звук на гайда, уловен във формата на бижу или вкус, постигнат чрез стара родопска техника за съхранение на жито. Във всяка от работите откриваме нещо познато, но погледнато и преосмислено през непозната перспектива.
Защо се съгласихте да курирате тазгодишния преглед на българския дизайн? Със Студио Комплект се познаваме от много години, работили сме многократно. За мен е голямо удоволствие за първи път да поема ролята на куратор и се надявам, че това, което ме вдъхнови и впечатли в тазгодишната селекция, се предава и на публиката.
Самата вие участвате в изложбата през 2015. Познавахте ли работата на избраните имена отпреди? Част от участниците да, но имах възможност да се запозная и с нови лица. С Нева Балникова, Рая Стефанова и Яна Юнакова се знаем от години, техните произведения винаги са ме впечатлявали. Познавам добре работата на Люба Асадурова и Николета Носовска, но едва сега имах възможност да ги срещна лично. Ролята на Комплект като пазители и разпространители на българския дизайн е незаменима. Благодарение на тях се запознах с Димитър Станков и Милен Радев, които паснаха много добре в темата за местна красота. В ролята си на куратор исках да разширя разбирането за думата дизайн, което ни свърза с авторите на селекцията от аромати (Дани Йорданова) и храна (Мария Жекова).
Всеки участник работи с регионални материали, ресурси и традиции. Каква беше вашата роля в процеса на създаването на тези предмети? В голямата си част авторите вече работеха или планираха да работят с избраните от тях материали. Моята роля бе да ги насърча.
Част от авторите участват за пореден път в изложбата. Има ли достатъчно нови имена в родния дизайн или интересните неща се случват сред двайсетина души? За мен е естествено в една изложба да има дългогодишни участници и нови имена. Но мисля, че може да се направи много повече, за да се запазят младите дизайнери в България.
Къде се намира съвременният български дизайн в контекста на световните и европейски тенденции? Има много потенциал в България, но условията за развитие не са много лесни, което е причина много от авторите да не се занимават с изкуство и дизайн професионално.
Какъв е най-добрият начин локални автори и дизайнери да стигнат до по-широка международна публика? Има различни пътища, но за мен като автор отговорът е в това да се търси автентичност и да се развиват специфични местни умения и техники.
Вашето студио специализира в разработка на нови материали, вдъхновени от природни процеси. Кои са най-вълнуващите, експериментални и занаятчийски техники, с които сте се сблъсквали? За нас като Furthermore е много интересно когато изкуството се смесва с науката. Предизвикателство е да караме материали да правят това, което не се очаква от тях.
Проектът Moon Rock ще бъде изложен за постоянно на Луната. Как се влиза в сътрудничество с Европейската космическа агенция? Важното в идеята за излагане на изкуство на Луната и голямата част от проекта Мoon Rock е да накараме хората да мечтаят, да погледнат на ежедневието си по друг начин, да направят нещо смело.
Ето кои са участниците в груповата изложба Местна красота, която можете да разгледате до края на седмицата в пространството на КО-ОП:
Като едно от най-разпознаваемите имена в родния керамичен дизайн и изкуство, Яна Юнакова обича да работи с ясна концепция, фин художествен език, прецизност и деликатност към материали и детайли. Идеята за Шепа спомен идва от начина на изплитане и формата на пискюлията – малък накит от дамското, мъжкото и детското празнично облекло, съхранен единствено в българските села Войнягово и Дъбене. Стъклените цветни мъниста са заменени от 196 едноцветни керамични елементи, всеки от които ръчно формуван и привидно еднакъв с останалите. Традиционната българска техника е приложена в съвременен артистичен обект без утилитарна функция.
Родената и израснала във Варна Люба Асадурова напуска България преди да се дипломира, за да започне на чисто в Ню Йорк. Там до неочаквани професии като създател на шапки и специалист в текстилни десени и цветови техники. След като се завръща в България, Люба стартира Nomad.ist – ръчно изработени продукти за дома, вдъхновени от простотата, устойчивостта и копнежа по пътешествия. Пътят е серия килими, наречена Азимут (посока) и вдъхновена от килимарските традиции на Балканите и желанието на Люба да ги интерпретира в контекста на съвременния живот – поглед върху тъкането като непрекъсната нишка от познания и мъдрост, предавана от майка на дъщеря, която ни свързва като семейство, култура и общество. Проектът е обяснение в любов към вълната – едно от първите засукани, изтъкани в тъкани, многократно използваеми, рециклируеми и вероятно най-стари влакна, познати на хората.
Рая Стефанова циркулира между дисциплини, за да създава отговорно и участва в проекти, изследващи съвременния дизайн от различни гледни точки – от обекти и пространства до материали и методологии и от дизайна като форма на организация до образователни и социални инициативи. Нейното предложение за Местна красота е вдъхновено от крайпътните чешми, които срещаме из малките населени места в България. Освен функционални, много често те носят и скрита лична или историческа символика. Проектът съпоставя основни структурни форми в контраст с неочакван и деликатен материал като пчелния восък – устойчив на водата, но не и на времето. Той е добит от местни производители и изцяло биоразградим, без да оставя негативен отпечатък върху околната среда.
След като снима умно за Eva, Едно, Vice и Капитал Light допреди десетилетие, фотографът Милен Радев се връща обратно към корените в Родопите, за да вдъхне нов живот на стара къща. Работата по нейния покрив го среща отблизо с каменните тикли (местните керемиди), които го вдъхновяват за създаването на осветителни тела, вдъхновени от тяхната структура и форма. Милен открива необикновен вид магия в разнообразието на цвета, формата и твърдостта на тази многопластова скала, а вдъхновението за нейното пробиване идва от множество открити от него и надупчени от миньори скали. Повечето рудници отдавна са извън експлоатация и следите от борбата с камъка са превзети от влага и ръжда. TKRR01 и TKWR02 са уникални предмети от естествени материали, добити в българските планини, които синтезират минало, настояще и бъдеще в изключителна форма.
Графичният дизайнер и илюстратор Николета Носовска минава през рекламни агенции и IT компании, преди да се установи трайно на свободна практика с български модни марки и организации като Fine Acts и Sito Studio. Настоящият ѝ проект, част от серията Free-Range Superheroes, е вдъхновен от кукерските традиции и обичаи, донаписани и дорисувани със съвременен визуален език. Помощен сервиз обединява старите бабини чинии с новите супергерои, които се отказват от пластмасата, за да се завърнат към корените на божествените същества и митове.
Дани Йорданова завършва екология и опазване на околната среда, преди да започне да се занимава с ръчно изработени свещи от натурален соев восък под името Glim & Glam. Ароматът на живота е пътуване през различните етапи на човешкия живот. Последният очевидно е доминиран от визуалното, но често ароматите предизвикват по-дълбоки емоции. В концепцията на Дани са вплетени аромати от битието на българите, оставили силен отпечатък върху културата и продължаващи да бъдат част от ежедневието под различни форми.
Тъй като е самоук талант, Нева Балникова заделя много време за анализ и разнищване на технологиите от процеса на работа. Интересът към употреба на локални материали пък я отвежда до местната фабрика за високотехнологични автомобилни осветителни системи Odelo. Именно там дизайнерът на бижута избира да работи с вторичен отпад от разтопена пластмаса, напомнящ на лава или друга сходна природна текстура. Контрастът между органичната форма и синтетичния материал я вдъхновява да пресъздаде характера му като скъпоценен камък или елемент с подобен тип стойност.
След като завършва Националната гимназия по приложни изкуства Свети Лука, Димитър Станков получава бакалавърска степен в специалност Метал от НХА, последвана от бакалавърска и магистърска степен по Дизайн на бижута от Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. Местната красота на Димитър е вдъхновена от звука на българската каба гайда и желанието на автора да визуализира нейния звук, който има силно въздействие върху човешкия ум и тяло и е способен да оставя трайни образи в съзнанието. Така Димитър създава компактни триизмерни обекти, които съхраняват лични звукови спомени за родината, семейството и традиционната българска музика и показват взаимодействието между музиката и човешкото тяло.
Мария Жекова използва голямата награда на MasterChef, за да купи и започне да реставрира старото картофохранилище в родопското село Върбово. Живеейки близо до природата, самоукият кулинар и фотограф консумира каквото отгледа сама, пазарува устойчиво от малки производители и успява да проследи пътя на всичко, което слага в чинията си. Вдъхновението на Мария за изложбата идва, докато се чуди за какво служи едно сито от нейната стара къща. Какъв е този дървен обръч с дъно от кожа, през чийто дупки е минавал ръчно свитият ръжен кускус? Проследяването на пътя назад до обработваемите полета и обратно до юфката, траханата и печените кори за баница разкрива много умни начини за превръщане на зърното в богата храна за зимата.
Местна красота. Преглед на българския дизайн 2022 е в КО-ОП (бул. Янко Сакъзов 17) до 13 ноември с вход свободен. Работата на Марина Драгомирова е тук. Повече информация за експозицията има тук. Пълната програма на фестивала за дизайн Мелба е тук.
