Освен да стартира обособена категория с български марки, Fashion Days натиска сериозно и в промотирането на нови и добре познати имена, таланти и платформи, които бутат локалната мода в правилна посока.
Последното специално събитие на модния онлайн търговец е двудневна изложба в рамките на конкурса АртАкция на годината. АвангАрт Showroom събира работата на финалистите в категория дизайн и мода, за да ги представи пред по-широка публика и да стимулира нейния интерес към нетрадиционни имена, артисти, художници и новатори.
В краткия списък на журито Мария Гальова, Николай Пачев и Сандра Клинчева е отличена както концептуална и улична мода, така и модни марки с кауза, бижута и въобще дизайнери, които следим внимателно и които имат шанс да спечелят АртАкция на годината след две седмици. Ето трима от финалистите, с които може да се запознаете този уикенд (10 и 11 юни) в софийската галерия Vivacom Art Hall и в компанията на Мила Роберт (с акустичен концерт) и черната кутия на Фелия Барух:
Единият е влогър, режисьор и интернет разказвач. Другият е актьор и музикант в набиращото скорост дуо Молец. Когато приятелите от гимназията Крис Захариев и Крис Макаров си стискат ръцете за Храбър (стилизирано като храбър*), и двамата не искат поредния стрийт бранд за тениски с щампи, а нещо с мисия и кауза. Макаров и Захариев (апропо, чудно съкращение за гангста рап дуо – бел.ред.) се борят срещу обезлюдяването на българските села и изолацията на техните възрастни жители, които се нуждаят най-вече от приятелство и подкрепа. Идеята е дрехите да бъдат мост, който свързва градските хора със селските каузи – 10% от приходите отиват в помощ на нуждаещи се. За всички селски каузи си партнират с фондация Фабрика за идеи, а за градската си мода разчитат на крепко приятелство, сериозен поглед и нескрит ентусиазъм.
Как се роди идеята за Храбър? Крис Захариев: Случайно. Двамата бяхме в един клас в гимназията и буквално седяхме на един чин години наред. Още тогава се интересувах от социални каузи, а Криската Макаров – от мода. Години по-късно ми хрумна идеята за бранд, който да построи мост към малки селски каузи и нямаше друг човек, с когото бих го започнал. Споделих му, стиснахме си ръцете и запретнахме ръкави.
Градски хора за селски каузи е велико мото. Как успяхте да го преведете на дизайн език за уличната мода и естетиката на Храбър? Крис Макаров: Благодарим! Естетиката все още я градим. Ние сме само на десет месеца, имаме две колекции зад гърба си, сега работим по трета, лятна. Всичко става с много проби и грешки. Преди храбър* не сме се занимавали професионално с мода, та се сблъскваме с всички етапи на създаването на дрехи. Отличителни белези на нашия дизайн са уникалният код на всяка дреха, показващ каузата, която си подкрепил и малката шевица някъде по нея.
Възможно ли е Храбър да съществува и без социална кауза? Крис Захариев: Целта на храбър* преди всичко е да оставяме следа и да изграждаме общност от млади хора, които искат да променят. Това е есенцията на бранда. И никой друг не го прави или поне не знаем за други подобни български брандове, затова сме го прегърнали като мисия. Разбира се, основна цел също е да правим възможно най-яките дрехи, които самите ние бихме си купували и носили. Без каузата те пак биха били яки като силует, но какво градим тогава? С какво допринасяме на сцената?
Какви са ограниченията пред модните марка у нас и как ги преодолявате? Крис Макаров: Освен че стартирахме храбър* с много малък капитал, почнахме с идеята да шием около 90% от артикулите в България. Това сериозно ни връзва ръцете, защото всички цехове ни мотаят с месеци, защото работят с много големи поръчки и ние минаваме някъде назад. Това е най-голямата пречка да пускаме дрехи по-често. Май обаче намерихме решение и то е да работим с шивачките, които и без това ни правят прототипите за фотосесии и реклами. Вече спокойно може да кажем, че всяка наша нова дреха е ръчно ушита тук в столицата.
Какво научихте за себе си покрай Храбър, за което не подозирахте покрай другите си занимания? Крис Захариев: Преди всичко си заздравихме приятелството и се научихме да разчитаме един на друг. Научихме, че макар да започнахме с нула опит, има толкова хора по пътя, които са готови да ти помогнат. И най-вече колко яко чувство е да видиш непознат да носи твоя дреха на улицата.
Модният дизайнер и преподавател Нели Митева е от онези немски възпитаници, на които трябва да им целуват ръка заради непримиримото желание да подкрепят млади таланти и новоизгряващи дизайнери. Като двигател на концептуалната платформа Иван Асен 22, тя е абсолютният матриарх зад десетки ценни събития и проекти с интересни имена, но и безкрайно скромна за собствения си принос. Дали заради безупречното възпитание, дисциплина или ентусиазъм, Нели винаги подчертава приноса на другите и продължава смиреното търсене на свободно време за собствени колекции като Culture Clash – еманация на идеята как във времена на изолация, кризи и напрежение, междукултурният обмен чрез мода приобщава.
Как балансирате собствената модна марка Nelmit с курирането на проекти и събития за Иван Асен 22? Често ми се иска или денят да е по-дълъг от 24 часа (често работя и нощем), или да мога да се разделя на няколко части и всяка от тях да е на различно място по едно и също време. Балансът е труден и нерядко работата по личните колекции остава на заден план, защото отговорността за Иван Асен 22 е на първо място. По своите неща работя в промеждутъците, мъкна платове в куфара, когато летя някъде уж за почивка, опитвам се да намеря пролуки. Времето не стига, но съм си обещала въпреки огромното претоварване никога да не спирам да творя и да правя поне няколко мои неща според капацитета. Планирам да доразвия Culture Clash по посока връхни дрехи. Хубавото е, че не гоня срокове или регулярни темпове на правене на колекции. Понякога една идея или тема ме занимава с години и я следвам стъпка по стъпка във времето. Другият важен фактор е отговорният постоянен екип, който се събра за проектите на платформата. Знам, че винаги мога да разчитам на определени хора да поемат дадена част и да я движат докрай.
Какво е мястото на Culture Clash в естетиката на Nelmit? Работата с толкова много цветове, разнородни мотиви, обръщането към български традиционни тъкани, въобще осъвременяването на етно посоката в тази колекция е предизвикателството към самата мен. Преди това работих в изключително сдържана западна естетика при съчетаването на цветовете, все пак цвето- и светоусещането ми са възпитавани години наред в Германия, където учих, живеех и работих. Винаги някак странях от българския фолклор с мисълта, че дизайнери от други страни вероятно могат да го интерпретират много по-добре от нас заради дистанцията, която имат. За съжаление, ние самите сме отраснали с огромна клишираност в тази посока, липсват истински съвременни интерпретации. И тогава дойде избухването след едно много мечтано пътуване до Южна Африка, където представихме филмите и изложбите от първите ни два големи концептуални проекта. Малко преди обратния полет попаднахме на магазини с платове в техните типични шарки – наивистични десени със смели контрасти, сякаш директно нарисувани от слънцето. Още в самолета се роди идеята да проверя какво би се получило, ако ги съчетая с наследените от баба ръчно тъкани и бродирани престилки, покривки и калъфки за възглавници, които тя цял живот изработваше с голяма любов, а сега отлежаваха в гардероба. Пренасяйки ги в София, съвсем небрежно започнах да нареждам южноафриканските платове до българските тъкани на баба – симбиозата беше невероятна и постигната с лекота. Силуетите пък бяха създадени с разработената вече от години моя собствена бавна и многопластова мулажна техника със сложни нагъвания на платовете около торса. Така преплитането на двете култури показа колко близки сме всъщност, мислейки в цветове. И колко важно е сблъскването на уж различното, чрез което се постигат нови визуални прочити – тема с огромен потенциал, която предполага по-нататъшно развитие.
Най-сложното и най-вълнуващото при комбиниране на автентични мотиви и елементи на облеклото от различни култури? Мотивите сякаш сами поведоха посоката. Някои от южноафриканските десени съдържаха графичност и геометричност, която логично се продължаваше в карираните български престилки. Те пък подадоха възможността за ползването на допълнителни съвременни платове на райета в подобни цветови комбинации. Във втората част от колекцията, съвместно с текстилния дизайнер Динка Касабова разработихме собствени десени за печат върху платове за една част от моделите в колекцията. Направихме съвсем нови хибридни мотиви, преплитащи знаци от елбетица и канатица с по детски наивните южноафрикански мотиви. Флоралните синтезирани геометрично български шевици бяха сблъскани с органичните от Южна Африка, а снимки от пристанището в Кейптаун послужиха като фон за градиращи в размера си или разпадащи се на съставните си части хибридни мотиви. Заданието към текстилния дизайнер съдържаше фрази като хибридното цвете започва като макро мотив и става все по-малко, нагоре се разпада на съставните си части, а тичинките се разлетяват в различни посоки. Сложно и същевременно вълнуващо бе изграждането на модела така, че определени по-едри мотиви да образуват специален акцент в силуета – всеки един е направен от две огромни парчета отпечатан плат с нулев остатък, а цялата повърхност на плата е нагъната около тялото.
Какво е бъдещето на съчетаването и сблъсъка на култури на фона на постоянния вой против апроприацията, cancel културата и други модерни феномени? Според мен приобщаването и приемането на разнообразни култури като възможност за обогатяване, разбиране и сближаване е единствената опция в свят, разкъсан от кризи, сътресения и опасни националистични движения. Връзките, макар и дигитални, като че ли бяха единственото спасение по време на изолацията. Междукултурният обмен е ключ към разбирането на другия, а нашият капацитет като дизайнери е да го постигнем чрез визуалния език на съвременната мода. Той дава шанс за опознаване на собствената ни традиция и култура – част от глобалната и свързана с другите по толкова различни и вълнуващи начини.
Обичате да работите с различни артисти, движите най-добрата платформа за българска концептуална мода и казвате, че чуждият принос обогатява всяка идея. Кои са хората, с които бихте искала да колаборирате? Наистина съм щастлива и се чувствам част от една активна и прогресивна дизайнерска и артистична общност! Преклонявам се пред цялостта на концептуалното мислене на пионера Hussein Chalayan, на мащабния размах, постоянство в преследването на идеи и реализирането им в проекти, обличащи заобикалящата ни среда на Кристо и на телесните скулптури на художници като Rebecca Horn и Franz Erhard Walther. Макар и от дистанция и на духовно ниво, мисля, че вече съм колаборирала с тях. Във всеки случай са ме научили на много!
Пола Попова не се побира в едно единствено определение, а в цяла вселена, която блуждае около рисуването на мудни момичета, сценографията на велики филми и костюмите за специални спектакли без какъвто и да бил намек за комерсиалност. Повечето хора я познават като девойката зад Instagram профила с илюстрации The Fig Girl и мотор на малката галерия Spazio, но Пола всъщност е и бакалавър по мода от Националната художествена академия и магистър по сценография от римския университет Rufa – идеална предпоставка за развитието на замечтана и обагрена в меки тонове кинематографска естетика, която прозира и в костюмите за танцовия театрален спектакъл Последният залез.
Защо избрахте да се занимавате с костюми, а не с моден бизнес? От самото начало за мен модата бе по-скоро експеримент с форми и материали, отколкото бизнес. Затова и естественото продължение беше да запиша магистратура Сценография и костюми. Свободата и неизвестното във всеки следващ проект, възможността да създаваш визия в колектив и в даден момент да се озовеш на регионалното депо за отпадъци в Габрово с 30 секунди време да преоблечеш испанска танцьорка от триизмерен лачен балатум в дистопични разтопени пластмаси и мрежа за опаковане на градини – точно този интензитет и необятност на работата са моите.
Какъв беше процесът по създаване на костюмите за Последният залез? Интензивен и поглъщащ. Предвид танцовото естество и локация на спектакъла, трябваше да се съобразявам с много специфични детайли. Заедно с екипа обсъдихме и изградихме визуалната посока, но финалните визии се родиха изцяло в процеса на работа. Всичко се завъртя около материалите и как те реагират на дадена обработка и комбинация. Другата ми основна посока бяха цветовите кодове за всяка група персонажи, с които да предам социалната им позиция и светоусещане. Обичам всичко да минава през собствените ми ръце, затова един месец се социализирах единствено и само с шевната машина, строителните магазини и някой друг инструмент за горещ въздух.
Какво научихте от сценографката на Antonioni? Най-вече дисциплина, а също и как идеята и безупречната техническа подготовка са в абсолютно равенство. За нея сценографията е цялостна машина. Влизаше в ателието, поглеждаше какво правя и казваше Пола, пак бродираш! Погледни пълната картина и след това се хващай за детайла. Оттогава ми се е запечатало и все се шегувам с това. Обичам детайла и често се фокусирам повече върху него, надявам се и другото да изплува.
Къде се чувствате най-добре: в илюстрацията, в костюмите, в сценографията или някъде по средата? Чувствам се себе си във всички тези парчета от пъзела и съм щастлива, че успявам да ги случвам. Сами се завъртат, всяко по своя си път и със собствено темпо и точно това ми носи гъделичкането и въпросителните, без които не можем.
Освен Luca Guadagnino, кои са другите режисьори и артисти, с които искате да работите? Ах, Luca! Вечният номер едно! И все пак: Jarmusch, Sorrentino, Wes. Tези хора са ударили джакпота на естетиката. Тайничко си мечтая някой ден да обличам Тilda и Blanchett. Също с пълно сърце бих работила по текстове на Яна Борисова. Приятнострашно в Театър 199 ми е вечното бягство, гледала съм го поне седем пъти, бих го гледала още толкова. Рядко се усеща толкова магичен прочит на любовта.
АвангАрт Showroom на Fashion Days е във Vivacom Art Hall (ул. Оборище 5) на 10 и 11 юни след 12:00. Повече информация за изложбата на номинираните в категория дизайн и мода с акустичния концерт на Мила Робeрт и черната кутия на Фелия Барух има тук. Наградите АртАкция на годината са на 22 юни в Топлоцентрала. Публикацията излиза с подкрепата на Fashion Days.
ФОТОГРАФИЯ, РЕТУШ И МОНТАЖ ВАСИЛ ГЕРМАНОВ | МОДЕЛ ЯНА ВЕЛИЧКОВА ЗА IVET FASHION | ГРИМ И КОСА МАРИНА МЛАДЕНОВА | ЛОКАЦИЯ WHITE PLACE STUDIO | ПРОДУКЦИЯ, ТЕКСТ И ИНТЕРВЮТА СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ | САУНДТРАК MONEY TREES НА KENDRICK LAMAR, HOUNDS OF LOVE НА KATE BUSH И ASHES TO ASHES НА DAVID BOWIE | ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ © 2022/BOYSCOUT
