След близо две десетилетия турнета и записи, Oliver Ackermann изглежда максимално ентусиазиран: групата му A Place to Bury Strangers започва годината с турне в Щатите и поредица от видеоклипове към новия албум See Through You, създадени от хорър режисьори, преди да прескочи от другата страна на Атлантика за концерти в Европа.
APTBS са сред първите, осмелили се да отпътуват веднага след падането на повечето здравни органичения в Европа, но и рискуващи да поемат на Изток в компанията на берлинската банда Plattenbau и нейния чисто нов втори албум на име Shape/Shifting, представен наскоро с благотворителен концерт за пострадалите от войната в Украйна.
Само няколко дни преди третото гостуване на APTBS в София (след 2013 и 2015, отново по поканата на Indioteque), Oliver Ackermann споделя няколко думи за последния албум на бандата, нейния нов състав (John Fedowitz на бас и Sandra Fedowitz на барабани) и своята собствена марка за музикална техника Death by Audio и лейбъл Dedstrange (част от който са и Plattenbau):
Новият албум See Through You излиза само година след EP-то Hologram. Как записахте тези два проекта – един след друг, наведнъж или как точно? Всъщност See Through You е записан преди Hologram. Въпреки че са разменени във времето, See Through You е албумът, който се получи веднага след като предишната версия на групата приключи. Песните в него до голяма степен са провокирани от момент, в който някои от най-близките ми приятели ми обърнаха гръб по време на наистина труден период в личен план. От друга страна, мисля, че в албума си личи и надеждата за по-добро бъдеще. Hologram е за живота след този епизод. И двата албума са записани по време на тези много странни и луди времена в Ню Йорк, когато нищо не се случваше, всеки си стоеше вкъщи и имах чувството, че съм на село, а не в огромен град. Беше много сюрреалистично, но също така това ни накара да работим без рамки, да стоим до късно в студиото и да експериментираме идейно с каквото ни дойде на ум.
Историята на A Place to Bury Strangers често е свързвана с музикалната сцена в Ню Йорк, която през последните години премина през затваряния на ключови клубове и музикални магазини (документалният филм Goodnight Brooklyn от 2016 проследява как групата и други музиканти около тях губят студиото си, след като Vice купуват пространството и нарочно или не го наводняват – бел.авт.). Все още ли имате чувство, че принадлежите на определена сцена или днес по-скоро всеки е сам за себе си? Не съм сигурен дали някога всъщност съм усещал чувство на принадлежност, но от друга страна обичам всичко тук. Винаги има луди и мистериозни неща, които се случват и когато мислиш, че няма какво да те изненада, нещо се появява зад ъгъла. Да, действително я има тази атмосфера, че всичко хубаво си отива и няма да се върне. Но трябва просто да излезеш, да се срещнеш с правилните хора, да отидеш на правилните места и потъваш в нова изумителна вселена. Винаги има нови и нови страхотни нови групи, които правят концерти.
Какво може да очакваме в близко бъдеще от лейбъла Dedstrange? Когато започнах да работя по новата музика на APТBS и да организираме издаването, с моите добри приятели Steven Matrick и Mitchell O’ Sullivan решихме да разширим плановете си и да работим с повече млади групи, с които усещаме артистична близост. Помагаме както можем. Имаме страхотни запланувани заглавия, но ако четете това и сте в готина група, ще се радвам да ви чуя. Може да ми изпращате музика на info@dedstrange.com.
Пристигате в София с Plattenbau от Берлин, също част от Dedstrange. Какво трябва да притежава една група, за да ви впечатли? Един приятел каза, че са страхотни, чух ги и това беше. Напомниха ми на неща, които съм слушал преди и които са ми повлияли много. Миналата година имахме сцена, изцяло запазена за артистите от Dedstrange на фестивала Synästhesie в Берлин, на който те свириха и абсолютно ме отнесоха. Енергия, пот, любов – тотално се раздават. Нямам търпение да свирим заедно. Има много свежест в голяма част от съвременната музика и съм много увлечен от това, което се случва в ъндърграунда сега. Отново сме в този момент, в който групите са гневни от настоящето, в което се намират и застават срещу него чрез музиката си. Като че ли не осъзнавахме колко добре живеехме преди, така че в момента не взимаме нищо за даденост.
Първо беше винилът, после касетите, има някои прогнози, че компактдискът може да се завърне покрай все по-трудното производство на плочи. Като група, оценявана и заради всичко, което влагате в оформлението и звука на албумите си, какво е вашето отношение към бъдещето на физическите носители? Всичко се насочва към дигиталните платформи. За мен дисковете не са от никакво значение, но с плочите и касетите слушателят действително е провокиран да седне и да усети един албум отначало докрай. Звукът е малко по-суров и жив, и това също допринася за преживяването. Малките недостатъци вкарват живот в машиналността на музиката. Напомня ми на това да отидеш на концерт: има ухание, има светлина, има докосване, моментът се споделя, излизаш от кожата си. С APTBS свирим, за да постигнем и донесем именно този свръхестествен ефект.
A Place to Bury Strangers и Plattenbau са в Mixtape 5 (B-Side) този четвъртък, 17 март, след 20:00. Билетите струват 25 лева в Bilet.bg.
