Майорка гъмжи от туристи, но и от добри възможности да се изгубите сред дива природа на северозапад от Палма. Макар по-голямата част от балеарския остров да е хълмиста равнина, пранинската верига Сиера де Трамонтана доминира крайбрежната линия със стръмни и скалисти брегове около Солер и Дея в допълнение към обширните пясъчни плажове – красиво и вдъхновяващо място, което Kate Bellm нарича свой дом.
Наситената с безгрижна емоция фотография на англичанката отразява именно онзи вълшебен ескапизъм, вдъхновен от различния ритъм на живот и напоителните приключения на този остров. Алтернативният свят на Bellm е роден от постоянното желание не само да заснема, но и да участва в жизнерадостното и често пъти разсъблечено изследване на нови места по крайбрежието и в планините на Майорка.
Заедно със своето доведено семейство от авантюристично настроени приятели, англичанката обикаля всички скрити кътчета на Майорка, за да документира окъпаните в средиземноморско слънце плажове, кактуси, скали, кози и красиви приятелки, които танцуват голи около огньове, карат скейтборд, гмуркат се сред коралови рифове и въобще си живеят живота по най-добрия възможен начин.
Разбира се, макар работата й да е директно продължение на този алтернативен начин на живот. Bellm не губи тотално връзка с цивилизацията, за да работи с корпоративни клиенти и да си поръчва дебели книги. Именно една такава я среща с творческия и арт директор Frank Rocholl – съоснователят на Mirage, който издаваи нейната последна книга. La Isla е носталгично любовно писмо до остров Майорка и смелостта да се вслушаш в повика на природата, за да бъдеш малко по-свободен, игрив, спонтанен и готов да скочиш в дълбокото на пейзаж с психеделични небеса, извънземни пустинни растения и интимни срещи над и под вода.
Как се случи La Isla? Frank Rocholl: Свързах се с Каtе съвсем случайно след като поръча последния Mirage на адрес в Солер. Останах изненадан, защото мислех, че живее в Берлин или Лондон. Ниастина харесвам нейната фотография, особено подводната серия, затова реших да й пиша като имам път към острова. Така и стана – отидох и си уговорихме среща в нейния страхотен планински дом над Солер.
И после? Говорихме много за спокойната и вълшебна страна на Майорка, обменяхме впечатления за любимите си места. Този остров винаги ми действа като страхотна умствена детоксикация, помага да си изчистя съзнанието от цялото дигитално разсейване и информационно претоварване на големия град. Предишната книга на Kate е нещо като компилация на нейните най-добри и по-диви кадри от последните десет години. След като видях и най-новите снимки от Майорка, директно предложих да направим концептуално продължение, вдъхновено от трансцендентния дух на острова.
Как избрахте формата на La Isla? Обичам да създавам малки монотематични неща. Колекционерските coffee table книги съществуват, за да ти позволят да се изгубиш някъде далеч. Kate харесваше досегашните броеве на Mirage заради техния софистициран характер и качество. И двамата усетихме, че ще си паснем добре.
Какво се случи след това? Даде ми огромно количество кадри. Направих една първоначална селекция и много различни предложения за корица с разрични шрифтове, за да уловим по-добре духа на цялото нещо. Но някакси бе прекалено клиширана винтидж естетика ала класическа фотокнига, което си е отделен жанр, така или иначе. Kate е много повлияна от мексиканската иконография, предполагам покрай своя съпруг. Нейната къща и студио са пълни с колоритни илюстрации и картини на змии и скачащи ягуари. Даже бих казал, че островната фотография на Kate сякаш минава през мексиканска гледна точка. Всичките тези палми, кактуси, скали. Затова накрая си стиснахме ръцете за подходяща илюстрация на слънце и два психеделични шрифта.
Как селектирахте кадрите? Отидох до Солер, за да прегледаме грубата селекция. След това разпечатахме всичко и започнахме да селектираме директно на пода в нейното фотостудио – най-бързият и практичен начин да правиш подобно нещо, поне за мен. Така виждаш много бързо накъде отиват нещата и какво е общото усещане за историята. След това започнахме да редим и подменяме многократно различни кадри. На ръв поглед цялата история изглежда като приключение от изгрев до залез слънце, но имаме и цветови центрове: бежово, оранжево, наситено синьо и зелено. La Isla създава усещане за вълшебен и безгрижен гол рай край морето, озарен от средиземноморско слънце. Цивилизацията е далеч, далеч.
А как изглежда самото място, където работихте? Kъщата на Kate е заобиколена от живописна природа и много творци, които живеят наблизо. Имаш чувство, че се намираш в артистична комуна. Няколко пъти видях как Mario Sorrenti разхожда своето куче, облечен като чистокръвен парижанин насред дивата природа – изглеждаше като върховен кадър за снимки. Целият район около Дея предлага безкрайни гледки към морето и най-красивите залези. Работата на тераса с подобна гледка е в абсолютно съзвучие с темата на самата книга.
La Isla (200 страници, твърди корици, Mirage) на Kate Bellm струва 158 лева онлайн тук, тук и тук.
