Collapsed in SunbeamsTransgressive

Arlo Parks

30

Нежният и категоричен глас на лондонската поетеса Arlo Parks е движещата сила на чувствените и емпатични думи в Collapsed in Sunbeams. В топлата прегръдката на отварящото Hurt Parks пее I know you can’t let go / Of anything at the moment / Just know it won’t hurt so / Won’t hurt so much forever, с което кани да се настаните уютно в света на нейните приятелски искрени строфи в моментите, в които ни се струва, че светът, какъвто го познаваме, се разпада пред очите ни. И макар дебютният албум на младата продължителка на Corinne Bailey Rae и Lily Allen на моменти да губи своята динамика и посока, потъвайки в примамливото русло на безличния съвременен поп, Arlo Parks успява да говори за сериозните теми на деня открито и без товари. Като изкусен трубадур на поколението Z 20-годишната англичанка пее за депресията, тъгата и болката с отворено сърце, че проблемите са временни, болката отминава и всичко ще бъде наред накрая, защото това е да бъдеш човек.

Getting Angry, BabySony

Selma Judith

29

Вместо да яхне модерното арендби след успеха на първия си сингъл KIND OF LONELY (2018), датската арфистка и певица избира съвсем друга посока за своя дебютен албум. Двугодишните записи на Getting Angry, Baby са предхождани от заличаване на профилите в социалните мрежи, за да може Judith да се потопи изцяло в създаването на безкомпромисен и амбициозен (полу)шедьовър, който е на светлинни години от стандартния скандинавски поп. Дъщерята на Lars von Trier отказва да бъде център на вниманието и показва среден пръст на нарцисизмa (крещящата интерлюдия Of Narcissism) с мултижанрово, болезнено емоционално и ядосано изследване на идентичност, чувства и актуални проблеми. Безкрайните светове от изящни инструментали и проникновени вокали не са трудни за възприемане, напротив – Judith ползва джаз, арендби, фолк, поп, класика, психеделия и ангелски многогласия за категорично звучащ жанров меланж от упойващи поп парчета (Blame It All On YouHeartbeat) и върховни приказки (Some Folklores). Подобна турбулентна емоционалност няма как да не предизвика чувство на песимизъм и екзистенциална умора, но Judith балансира съвършено между по-голямата картинка (с реч на Greta Thunberg в интерлюдията Our House is On Fire) и личните терзания (Blame It All On You и Hollow Grounds). Както баща й изследва крайните дълбини на човешката психика, така и Judith създава емоционални амплитуди с паузи, викове и вокални провокации. Макар дебютният албум на Selma да се разгръща в цели 77 минути, Getting Angry, Baby не се лута нито секунда, а вместо това поглъща все повече и повече със своята красива непредсказуемост и сблъсък на очевидни противоположности.

Talk MemoryXL Recordings

BADBADNOTGOOD

28

Пет години след последния си албум IV и с един основател по-малко, канадската група осезаемо се е разделила с афинитета си към хип-хоп звученето, събирал членовете ѝ в самото начало в колеж в Торонто. В Talk Memory Badbadnotgood правят рязък скок в неизвестното и сякаш разглобяват класически джаз елементи на съставните им части и ги построяват наново, добавяйки свои собствени. За масовия слушател, който продължава да се наслаждава на популярните нови версии на Times Moves Slow от предходния албум, този изглежда по-аутсайдерски, което го прави и доста по-близък и вълнуващ. Отсъствието на синтезаторите на Matthew Tavares не е осезаемо, но пък присъствието на гостите в албума е. Три от темите са с участието на струнния арсенал на известния още от 70-те бразилски композитор Arthur Verocai, който придава филмово усещане в City of Mirrors и с лекота допълва групата в Love Proceeding. Laraaji прави амбиент начало в Unfolding (Momentum 73) със своята електрическа цитра, върху която саксофонистът на BBNG Whitty се развихря. И напук на славата, че обикновено преобръщат традициите, в този албум групата засвидетелства своята признателност и благоговение именно към тях.

LunoPack Records

Blood Cultures

27

Третият албум на анонимната четворка от Ню Джързи е стегнат, експериментален трип през няколко жанра и една смътна история за лично израстване в осем части  – на концептуално ниво всяка песен отговаря на фаза на Луната, подплътено от референции към узряване, смърт, прераждане и цикличността на живота въобще. Предвид заложените цели, крайният резултат е изненадващо непретенциозен и даже лек и приятен за слушане албум. Blood Cultures смилат драмата на дребни хапки и я поднасят повече като комедия и абсурд. Под lo-fi мъглявината и отчаяните лирики, Luno приятно отмерва бийтове, гали струни, вика духа на бохемски велурен рокенрол и безметежно си подсвирква. Историята тръгва от дисфункционални взаимоотношения, за да кулминира в мирно осъзнаване във финалните редове на Beneath The Moon & MeLook where you don’t want to / It’s there that you will find / The answers you don’t want to / But need to change your mind. 

Californian SoilMetal & Dust

London Grammar

26

And all the parties, they fade/And yes, my looks, they’ll go away, проницателнно пее Hannah Reid в America – една от първите записани песни за третия албум на London Grammar. Въпреки че тя е все така красива и ще мине доста време преди хубостта й да избледнее, проникновенията й за шоубизнеса са право в десятката. Представяш си, че успехът ще е нещо невероятно. След това го виждаш отвътре и се питаш – защо нямам контрол над това нещо? Защо не ми е позволено? И това свързано ли е по някакъв начин с факта, че съм жена? Ако да, какво различнно мога да направя? Срещите й с мизогинията, манипулативността и токсичните отношения, са носещите колони на Californian Soil, блестящи най-ярко в гневната Lord It’s A Feeling, хладната и иронична Lose Your Head и назидателната How Does It Feel. Но не всичко е doom & gloom, албумът има своите контрасти и светли моменти – Baby It’s You трогателно описва момента на влюбването, а Call Your Friends разказва за продължението на това влюбване и откриването на себе си в него. И макар в музикално отношение да няма големи изненади и London Grammar да запазват характерното си арт поп звучене, Californian Soil е облагородена и изорана почва, от която ще поникнат още по-добри резултати в бъдеще. 

Day/NightBecause Music

Parcels

25

Големият успех на едноименния дебют на Parcels от 2018, освен световно признание им донесе рядка благословия от Daft Punk и дори възможност за съвместна работа с понастоящем разтуреното дуо. Parcels не падат в честата клопка да оправдават чужди очаквания с втория си албум. Вместо това слънчевата австралийска банда младежи се релокира в Берлин и се отдава на тишина и спокойство, за да създаде полека двойния Day/Night. Доволно дълъг и самоугоднически – в най-добрия смисъл на думата – темата на албума, загатната в заглавието, е противоречието между зората и здрача както навън, така и в нас самите, но онова което прозира най-силно в записа е почти детинското забавление и приключенския дух на бандата. Day/Night обогатява приятното, летливо диско на Parcels с по-импровизиран дух, малко джаз и много бързо развиващия се талант на момчетата като инструменталисти.

The World Within Our BedroomsFiction Records

Drug Store Romeos

24

След многобройните връщания към тенденциите и естетиката на 80-те и 90-те години, добре дошли в инди поп ривайвъла на 2000-те, в който имена като Beach House вече имат своите последователи. Съвсем младите Drug Store Romeos дебютират с лиричен, фокусиран и деликатен едночасов албум, който толкова лесно ви потапя в света си, че ако му се отдадете, няма да ви се иска да го смените с някой хаотичен плейлист. С появата на този дебют се появява и едно ново поколение групи – тези, които започват в несигурен момент, в който моделите са сериозно разбъркани. Хитът не води задължително до албум, албумът не води задължително до турне, турнето не е сигурно, че ще се случи, а моментумът прилича все по-буквално на предсказанието за 15-те секунди слава на Andy Warhol. Започнете от Secret Plan, но имайте предвид, че може да си я пеете с дни.

CavalcadeRough Trade

Black Midi

23

Cavalcade може да се опише само с едно словосъчетание от три запомнящи се думи, синоним на едно от най-хубавите неща в българската концертна, алтернативна и независима сцена – аларма пънк джаз. Вторият албум на лондонската експериментална група усложнява и без това трудните акорди, неочакван ритъм, божествени хармонии и безкомпормисни звукови атаки по ужасно артистичен и крайно енергичен начин, за да еволюира от гаражен авангарден звук до истински музикален сюрреализъм без прекомерни претенции, а само с парчета, които надминават и най-смелите очаквания на слушателите, а дай боже и на зрителите на техните концерти след някой и друг месец. Цялата кавалкада и маниакална, пардон, музикална лудост на BLACK MIDI е далеч от импровизационния характер на дебютния им албум, за да покорява с още по-необикновени аранжименти и чиста енергия. Cavalcade е ужасяващо красив албум, какъвто не сте слушали никога досега.

We Will Always Love YouModular Recordings

The Avalanches

22

Цели 20 години след дебюта си, австралийската инди поп рок банда не разочарова с (едва) третия си албум, а създава 100% The Avalanches преживяване. Едно от вдъхновенията We Will Always Love You е Златната плоча на Voyager – своеобразна капсула на времето, заредена с аудио и видео свидетелства за природата и културата на Земята (сред тях Излел е Делю хайдутин на Валя Балканска), която пътува из космоса в търсене на високоинтелигентен живот. Подобно на Златната плоча, We Will Always Love You e колекция от звуци, гласове, семпли и гостуващи артисти като Neneh Cherry, Blood Orange, Tricky, Leon Bridges, MGMT, Jamie XX, Karen O. Резултатът е звукова одисея без граници, която предлага блажена психеделия като визия за бъдещето. Откриващата Ghost Story е сблъсък със смъртта, от който следва изстреляване в открития космос, за да се стигне до големия вселенски дансинг под бомбастичното диско в Music Makes Me High или с експлозивните моменти в Born to Lose, и да се превърнеш в бинарен код на човешкото ДНК (Weightless), търсещ контакт с други съзнания. 

Dream BabyPaper Bag Records

Gold & Youth

21

Gold & Youth тънат в декадентство – нещо, в което никога не бихте ги заподозрели, водени 0т снимката в страницата на бандата. Отвъд невзрачната повърхност и оскъдно малкото информация за канадския квартет в мрежата, Dream Baby е носталгично-меланхоличен-психеделичен хедонизъм надънен на макс, който се разкрива истински с напредване на траклиста и броя преслушвания. 6-минутният анти-империализъм на Empire State of Mind леко дерайлира началото на записа, който започва сякаш същистински със сладкия ривърб, уверените барабани и големите осемдесетарски вокали на Blush и предложението й за бягство от ежедневното безсмислие в унеса на любовта. Вокалите са най-характерната черта в силно стилизираната музика (дрийм поп, инди, уейв комбо) – гласовете преливат един в друг особено потентно, преминавайки от афектирани низини във високи белтове, докато изпускат страст, сарказъм и думи като солипсистичен в наситената атмосфера, в която се чуват разнородни влияния – Duran Duran, Depeche Mode, Pet Shop Boys, защо не и Sandra, докато фронтменът на групата посочва Leonard Cohen и Brian Eno като вдъхновения. Има и по-модерни нотки (Beach House, Cut Copy) но епохата неизменно е 80-те, опушено е, светлини се въртят, думите търсят отговори. Едва втори албум на група с вече десетгодишна история, Dream Baby е находка от ростъра на супер инди лейбъла Paper Bag Records, която блести в добре позната неонова светлина. Притегля, поглъща и изплюва – по хубав начин. Обложката не лъже – това е най-бомбастичният албум на годината.

30-213