Нежният и категоричен глас на лондонската поетеса Arlo Parks е движещата сила на чувствените и емпатични думи в Collapsed in Sunbeams. В топлата прегръдката на отварящото Hurt Parks пее I know you can’t let go / Of anything at the moment / Just know it won’t hurt so / Won’t hurt so much forever, с което кани да се настаните уютно в света на нейните приятелски искрени строфи в моментите, в които ни се струва, че светът, какъвто го познаваме, се разпада пред очите ни. И макар дебютният албум на младата продължителка на Corinne Bailey Rae и Lily Allen на моменти да губи своята динамика и посока, потъвайки в примамливото русло на безличния съвременен поп, Arlo Parks успява да говори за сериозните теми на деня открито и без товари. Като изкусен трубадур на поколението Z 20-годишната англичанка пее за депресията, тъгата и болката с отворено сърце, че проблемите са временни, болката отминава и всичко ще бъде наред накрая, защото това е да бъдеш човек.

Вместо да яхне модерното арендби след успеха на първия си сингъл KIND OF LONELY (2018), датската арфистка и певица избира съвсем друга посока за своя дебютен албум. Двугодишните записи на Getting Angry, Baby са предхождани от заличаване на профилите в социалните мрежи, за да може Judith да се потопи изцяло в създаването на безкомпромисен и амбициозен (полу)шедьовър, който е на светлинни години от стандартния скандинавски поп. Дъщерята на Lars von Trier отказва да бъде център на вниманието и показва среден пръст на нарцисизмa (крещящата интерлюдия Of Narcissism) с мултижанрово, болезнено емоционално и ядосано изследване на идентичност, чувства и актуални проблеми. Безкрайните светове от изящни инструментали и проникновени вокали не са трудни за възприемане, напротив – Judith ползва джаз, арендби, фолк, поп, класика, психеделия и ангелски многогласия за категорично звучащ жанров меланж от упойващи поп парчета (Blame It All On You, Heartbeat) и върховни приказки (Some Folklores). Подобна турбулентна емоционалност няма как да не предизвика чувство на песимизъм и екзистенциална умора, но Judith балансира съвършено между по-голямата картинка (с реч на Greta Thunberg в интерлюдията Our House is On Fire) и личните терзания (Blame It All On You и Hollow Grounds). Както баща й изследва крайните дълбини на човешката психика, така и Judith създава емоционални амплитуди с паузи, викове и вокални провокации. Макар дебютният албум на Selma да се разгръща в цели 77 минути, Getting Angry, Baby не се лута нито секунда, а вместо това поглъща все повече и повече със своята красива непредсказуемост и сблъсък на очевидни противоположности.

Пет години след последния си албум IV и с един основател по-малко, канадската група осезаемо се е разделила с афинитета си към хип-хоп звученето, събирал членовете ѝ в самото начало в колеж в Торонто. В Talk Memory Badbadnotgood правят рязък скок в неизвестното и сякаш разглобяват класически джаз елементи на съставните им части и ги построяват наново, добавяйки свои собствени. За масовия слушател, който продължава да се наслаждава на популярните нови версии на Times Moves Slow от предходния албум, този изглежда по-аутсайдерски, което го прави и доста по-близък и вълнуващ. Отсъствието на синтезаторите на Matthew Tavares не е осезаемо, но пък присъствието на гостите в албума е. Три от темите са с участието на струнния арсенал на известния още от 70-те бразилски композитор Arthur Verocai, който придава филмово усещане в City of Mirrors и с лекота допълва групата в Love Proceeding. Laraaji прави амбиент начало в Unfolding (Momentum 73) със своята електрическа цитра, върху която саксофонистът на BBNG Whitty се развихря. И напук на славата, че обикновено преобръщат традициите, в този албум групата засвидетелства своята признателност и благоговение именно към тях.

Третият албум на анонимната четворка от Ню Джързи е стегнат, експериментален трип през няколко жанра и една смътна история за лично израстване в осем части  – на концептуално ниво всяка песен отговаря на фаза на Луната, подплътено от референции към узряване, смърт, прераждане и цикличността на живота въобще. Предвид заложените цели, крайният резултат е изненадващо непретенциозен и даже лек и приятен за слушане албум. Blood Cultures смилат драмата на дребни хапки и я поднасят повече като комедия и абсурд. Под lo-fi мъглявината и отчаяните лирики, Luno приятно отмерва бийтове, гали струни, вика духа на бохемски велурен рокенрол и безметежно си подсвирква. Историята тръгва от дисфункционални взаимоотношения, за да кулминира в мирно осъзнаване във финалните редове на Beneath The Moon & Me – Look where you don’t want to / It’s there that you will find / The answers you don’t want to / But need to change your mind. 

And all the parties, they fade/And yes, my looks, they’ll go away, проницателнно пее Hannah Reid в America – една от първите записани песни за третия албум на London Grammar. Въпреки че тя е все така красива и ще мине доста време преди хубостта й да избледнее, проникновенията й за шоубизнеса са право в десятката. Представяш си, че успехът ще е нещо невероятно. След това го виждаш отвътре и се питаш – защо нямам контрол над това нещо? Защо не ми е позволено? И това свързано ли е по някакъв начин с факта, че съм жена? Ако да, какво различнно мога да направя? Срещите й с мизогинията, манипулативността и токсичните отношения, са носещите колони на Californian Soil, блестящи най-ярко в гневната Lord It’s A Feeling, хладната и иронична Lose Your Head и назидателната How Does It Feel. Но не всичко е doom & gloom, албумът има своите контрасти и светли моменти – Baby It’s You трогателно описва момента на влюбването, а Call Your Friends разказва за продължението на това влюбване и откриването на себе си в него. И макар в музикално отношение да няма големи изненади и London Grammar да запазват характерното си арт поп звучене, Californian Soil е облагородена и изорана почва, от която ще поникнат още по-добри резултати в бъдеще. 

Големият успех на едноименния дебют на Parcels от 2018, освен световно признание им донесе рядка благословия от Daft Punk и дори възможност за съвместна работа с понастоящем разтуреното дуо. Parcels не падат в честата клопка да оправдават чужди очаквания с втория си албум. Вместо това слънчевата австралийска банда младежи се релокира в Берлин и се отдава на тишина и спокойство, за да създаде полека двойния Day/Night. Доволно дълъг и самоугоднически – в най-добрия смисъл на думата – темата на албума, загатната в заглавието, е противоречието между зората и здрача както навън, така и в нас самите, но онова което прозира най-силно в записа е почти детинското забавление и приключенския дух на бандата. Day/Night обогатява приятното, летливо диско на Parcels с по-импровизиран дух, малко джаз и много бързо развиващия се талант на момчетата като инструменталисти.

След многобройните връщания към тенденциите и естетиката на 80-те и 90-те години, добре дошли в инди поп ривайвъла на 2000-те, в който имена като Beach House вече имат своите последователи. Съвсем младите Drug Store Romeos дебютират с лиричен, фокусиран и деликатен едночасов албум, който толкова лесно ви потапя в света си, че ако му се отдадете, няма да ви се иска да го смените с някой хаотичен плейлист. С появата на този дебют се появява и едно ново поколение групи – тези, които започват в несигурен момент, в който моделите са сериозно разбъркани. Хитът не води задължително до албум, албумът не води задължително до турне, турнето не е сигурно, че ще се случи, а моментумът прилича все по-буквално на предсказанието за 15-те секунди слава на Andy Warhol. Започнете от Secret Plan, но имайте предвид, че може да си я пеете с дни.

Cavalcade може да се опише само с едно словосъчетание от три запомнящи се думи, синоним на едно от най-хубавите неща в българската концертна, алтернативна и независима сцена – аларма пънк джаз. Вторият албум на лондонската експериментална група усложнява и без това трудните акорди, неочакван ритъм, божествени хармонии и безкомпормисни звукови атаки по ужасно артистичен и крайно енергичен начин, за да еволюира от гаражен авангарден звук до истински музикален сюрреализъм без прекомерни претенции, а само с парчета, които надминават и най-смелите очаквания на слушателите, а дай боже и на зрителите на техните концерти след някой и друг месец. Цялата кавалкада и маниакална, пардон, музикална лудост на BLACK MIDI е далеч от импровизационния характер на дебютния им албум, за да покорява с още по-необикновени аранжименти и чиста енергия. Cavalcade е ужасяващо красив албум, какъвто не сте слушали никога досега.

Цели 20 години след дебюта си, австралийската инди поп рок банда не разочарова с (едва) третия си албум, а създава 100% The Avalanches преживяване. Едно от вдъхновенията We Will Always Love You е Златната плоча на Voyager – своеобразна капсула на времето, заредена с аудио и видео свидетелства за природата и културата на Земята (сред тях Излел е Делю хайдутин на Валя Балканска), която пътува из космоса в търсене на високоинтелигентен живот. Подобно на Златната плоча, We Will Always Love You e колекция от звуци, гласове, семпли и гостуващи артисти като Neneh Cherry, Blood Orange, Tricky, Leon Bridges, MGMT, Jamie XX, Karen O. Резултатът е звукова одисея без граници, която предлага блажена психеделия като визия за бъдещето. Откриващата Ghost Story е сблъсък със смъртта, от който следва изстреляване в открития космос, за да се стигне до големия вселенски дансинг под бомбастичното диско в Music Makes Me High или с експлозивните моменти в Born to Lose, и да се превърнеш в бинарен код на човешкото ДНК (Weightless), търсещ контакт с други съзнания. 

Gold & Youth тънат в декадентство – нещо, в което никога не бихте ги заподозрели, водени 0т снимката в страницата на бандата. Отвъд невзрачната повърхност и оскъдно малкото информация за канадския квартет в мрежата, Dream Baby е носталгично-меланхоличен-психеделичен хедонизъм надънен на макс, който се разкрива истински с напредване на траклиста и броя преслушвания. 6-минутният анти-империализъм на Empire State of Mind леко дерайлира началото на записа, който започва сякаш същистински със сладкия ривърб, уверените барабани и големите осемдесетарски вокали на Blush и предложението й за бягство от ежедневното безсмислие в унеса на любовта. Вокалите са най-характерната черта в силно стилизираната музика (дрийм поп, инди, уейв комбо) – гласовете преливат един в друг особено потентно, преминавайки от афектирани низини във високи белтове, докато изпускат страст, сарказъм и думи като солипсистичен в наситената атмосфера, в която се чуват разнородни влияния – Duran Duran, Depeche Mode, Pet Shop Boys, защо не и Sandra, докато фронтменът на групата посочва Leonard Cohen и Brian Eno като вдъхновения. Има и по-модерни нотки (Beach House, Cut Copy) но епохата неизменно е 80-те, опушено е, светлини се въртят, думите търсят отговори. Едва втори албум на група с вече десетгодишна история, Dream Baby е находка от ростъра на супер инди лейбъла Paper Bag Records, която блести в добре позната неонова светлина. Притегля, поглъща и изплюва – по хубав начин. Обложката не лъже – това е най-бомбастичният албум на годината.