A Touch of the Beat Gets You Up on Your Feet Gets You Out and Then Into the SunAly & AJ Music

Aly & AJ

20

Най-добрият поп албум на годината залага на китари и е резултат на бавната, но сигурна еволюция на американските сестри Alyson и Amanda Mychalka. Тв и поп деца звезди от каталога на Disney, Aly & AJ загърбват месомелачката след третия си албум и прекарват следващите 14 години в незначими екранни участия, търсене на себе си и правене на музика с променлив успех. Афектираният фолк от периода, в който се прекръстват на 78violet, се лъкатуши несигурно между Lana Del Rey и The Pierces. След това обаче, отново като Aly & AJ, започват да експериментират с голям синтезаторен поп (Take Me Out и Joan of Arc on the Dancefloor). Появата на ужасно нежната балада Slow Dancing в последните дни на 2020 e повратен момент – двете са вече на ръба на 30-те, романтиката е вън от града, смисълът и щастието са в малките неща, тъгата и самотата са разминаване с другия, музиката е интимност и отдушник. Следва разнообразие от супер сингли – Listen!!! е китарен ретрофутуризъм, Pretty Places се развива до един от най-въздействащите рефрени на годината, Symptom of Your Touch електризира с изстрелващи струни и онова вокално вълшебство, което сте чували от други сестри като Wilson Phillips, Haim или гореспоменатите сестри Pierce, Don’t Need Nothing, чийто текст ражда и въздългото заглавие на албума, е като създадена за припяване и приплясване. Записан по време на пандемията с продуцента Yves Rothman и двайсетина музиканти, издаден от самите тях, A Touch of the Beat излиза през май, което облича темите му за търсеща любов и надвиснало отчуждение в допълнително носталгичен контекст. Aly & AJ не загърбват изцяло 80-арската естетика и големите рифове от предишната си инкарнация, но поглеждат още по-далеч назад към 60-те и 70-те, за да създадат ултимативен калифорнийски китарен поп, който плаче за дълъг слънчев път, коси във вятъра и добра компания.

PromisesLuaka Bop

Floating Points, London Symphony Orchestra, Pharoah Sanders

19

Британецът Sam Shepherd, познат на всеки любопитен за електронна музика като Floating Points, е на 34. Farrell Sanders aka Pharoah Sanders, култовият арканзаски джаз саксофонист с кариера от над половин век, е на 81 и прави музика отпреди първият да се роди. И все пак, когато американецът чува албума Elaenia на Floating Points от 2015, намира начин двамата да се запознаят и предлага на младежа да запишат албум заедно. Превъртате няколко години напред и откривате епично произведение от малко над 40 минути, разделено на девет действия, под името Promises. Floating Points композира музиката и свири на пиано, синтезатор и клавесин, но освен това включва в изпълнението и струнни инструменти от Лондонския симфоничен оркестър. Sanders, разбира се, е на саксофон, а резултатът е разговор между двама музиканти от две различни епохи. Eскaпизъм от времето, саундтрак на разиграли се далеч от тук и сега събития, нямащи нищо общо с ежедневните проблеми, с пандемията или, казано без излишен драматизъм, с големия разпад, който се случва по света. Всеки артист иска да създаде нещо непреходно. Promises отговаря точно на това описание. 

Sometimes I Might Be IntrovertAge 101

Little Simz

18

Четвъртият албум на Simbiatu Ajikawo е фантастичен финал на пътя от недооценен, но огромен (и нескромен талант), през хитова роля в продължението на сериала Top Boy, та чак до следващото аха-аха да стане британско национално съкровище от величината на STORMZYSometimes I Might Be Introvert започва с войнишки барабани, удря с юмрук по масата и моментално влиза подкожно със забележителното продуциране на приятеля от детинство Inflo (Sault), повсеместните беквокали на другата аверка Cleo Sol и задъхващото умение на самата Little Simz да реди потентни автобиографични рими за порастване, мотивация (Standing Ovation), липсващи бащи и тейхните дъщери (I Love You, I Hate You), болка, съмнения, слава и институционализирано потисничество. Дори напълно излишните симфонични интерлюдии с екзистенциални съвети (с гласа) на Emma Corrin (принцеса Diana в четвъртия сезон на Короната) не могат да развалят впечатленията от този ужасно богат и изпипан албум, който не се влачи по гръб нито за секунда. Интровертният албум на Little Simz експериментира смело с жанровете и културното наследство на Ajikawo и заслужава само добри думи за смелото решение да не се пуска по комерсиалната лента с радиофонични и достъпни сингли, а да се разгръща в различни жанрове по вълнуващ начин (джазирано арендби в Two Worlds Apart, грайм в Rollin Stone, синтрок в Protect My Energy¸ афробийт в брилянтното Point and Kill с Obongjayar) и да се себеизразява умно, нюансирано и с много любов.

Blue WeekendDirty Hit

Wolf Alice

17

Умората от дългото турне след лауреат на наградата Mercury (Visions of Life от 2017) провокира WOLF ALICE да се преоткрият като приятели и група и да запишат феноменален диск с филмова музика: не просто обикновен саундтрак, а жесток дестилат от независимото им ДНК, потопено в разнообразни емоции, настроения и постоянни жанрови експерименти в правилната посока. Отчетливите китарни мелодии на Ellie Rowsell и компания вият вълшебни фестивални химни с шугейз, фолк и инди поп закваска под вещото ухо на продуцента Markus Dravs (ARCADE FIRECOLDPLAYBJÖRKFLORENCE + THE MACHINE). Макар на първо слушане да звучи еклектично, Blue Weekend e хомогенен албум, посветен на връзките с партньори, приятели и самия себе си. Положението е Don’t Delete the Kisses на пета скорост, а общото усещане е за наистина изпипан албум, който живее добре не само от сцената на френетични концерти, но и в интимната атмосфера на слушалки по всяко време.

Far In4AD

Helado Negro

16

Новият двоен албум на Roberto Carlos Lange, или Helado Negro, показва ефекта от това след близо 15 години в Бруклин да се премести нейде в Северна Каролина, където явно приоритетите му са различни и започват с това просто да се събуди утре, ако съдим по името на встъпителния трак (Wake Up Tomorrow). Ако досега в музиката на Lange човек се е чувствал все едно се разхожда из психиката му, този път е по-скоро гост на следобеден пикник в задния му двор. Времето не бърза за никъде, има приятна атмосферна и човешка топлина, телескопи, астрология (Gemini and Leo), нежна любов, леки танци и цветовете идват като през призма (Purple Tones, Brown Fluorescence). Ритъмът е благ, а с барабаните на Jason Trammell, както и на други гостуващи барабанисти, дори диско парчета като Outside the Outside галят деликатно слуха и сърцебиенето, носейки усещане за надигащо се някъде под краката парти. Целият Far In звучи като сполучлив опит за бягство от стрес и тревоги – нещо като музикален аналог на това да прекарате 68 минути пред огромен аквариум или в съзерцание на полета на хвърчило. Движението сменя ритъма си, цветни детайли отнасят вниманието надалеч, за да ви върнат на земята по-окрилени.

SurrenderRose Avenue/Reprise

Rüfüs Du Sol

15

Три години след чудесния Solace, Rüfüs Du Sol продължават да са в авангарда на електронните изпълнители, разчитащи на музикални инструмени за обличането на идеите си в звук редом до формации като Apparat и Bob Moses, които правят забележителни живи изпълнения с класически барабани, китари и синтезатори. Това ни най-малко не прави звука им архаичен, a превръща живите им изпълнения в достоен EDM аналог на рок концерт. Триото от Сидни вече 11 години поддържа тази музикална линия и последното попълнение в каталога им е образцово показно за майсторски изработени стадионни химни – достатъчно сложни да предизвикат размисли за кризата на човешкото съществуване, и достатъчно хипнотизиращи да спрат контрола на мозъка над крайниците. С този брилянтно балансиран микс от надежда и меланхолия, напрежение и безтегловност Rüfüs Du Sol запазват възходящата градация и напълно заслужено добавят в каталога си втора Грами номинация за най-добър електронен запис.

Busy GuySpeedy Wunderground

Stephen Fretwell

14

Stephen Fretwell има два добре приети, сравнително успешни албума от 2004 и 2007, а когато не е поет с китара, е басист в The Last Shadow Puppets, съвместната група на Alex Turner от Arctic Monkeys и Miles Kane. Постепенно изявите му намаляват, нова музика не излиза, a следите му напълно се губят около 2011. В живота извън сцената става баща на две деца и решава да се отдаде на родителството, работи в бар, последно е студент по право. Отново Alex Turner го изкарва обратно пред публиката. През 2018 на една от лекциите по право Fretwell дочува как колеги слушат кавър на негова песен, която Arctic Monkeys правят за Spotify – докато той е до тях, те се чудят кой е този никому известен певец. Моментът, когато Fretwell решава отново да извади китарата, съвпада с развода му. Никой около него не вярва, че това завръщане има смисъл – Busy Guy е първият му албум от цели 14 години, но Fretwell става може би най-радикалният пример за поколението изпълнители, които бяха изплюти от музикалната индустрия, мълчаха с години и накрая от нищото отново застават там, където им е мястото. Почти седемминутната Almond е кулминацията тук и, ако беше на Leonard Cohen или Bob Dylan, щеше да е класика. За резултата има принос и продуцентът Dan Carey, който е в серия от силни проекти с артисти като Fontaines D.C., Goat Girl и Black Midi. Заглавието идва от шега, която се появява в разговорите им – дори и да нямаш какво да правиш и да си сам в бара, вестник и тефтер на масата са достатъчни, за да ще изглеждаш като busy guy.

Long LostRepublic Records

Lord Huron

13

Lord Huron пътуват назад във времето сред духове и полузабравени спомени във великолепния си, жизнеутвърждаващ четвърти дългосвирещ запис. Long Lost е концептуален албум в най-непретенциозния смисъл думата – цялостната арката никога не натежава, а минава като нишка през тематичните истории за изгубени хора, моменти и чувства, които уж звучат от микрофона на прашна радио станция. Водената от Ben Schneider мичиганска четворка създава величествени инструментали около семпли китрани рефрени, които потъва в наситена романтична носталгия, малко фолк, малко рокабили и добър, стар кънтри туанг. Love Me Like You Used To има много уестърн и много сърце, Not Dead Yet е като среща на Elvis Presley с The Beach Boys, I Lied е нежна балада в дует с прекрасната Allison Ponthier, а дори Fleet Foxes биха завидели на експанзивните, пасторални музикални пейзажи и напеви на заглавната песен. Long Lost се разгръща замечтано с много апломб, щедро рамкиран от кратки интерлюдии и закриващ 15-минутен инструментал. Разказва за нещата, които търсим, и нещата, които неизменно губим, за да обитаят спомените като призраци, тънещи в притихваща светлина и топъл китарен ривърб.

Space 1.8Warp

Nala Sinephro

12

Има дебюти, които с излизането си създават трепетни очаквания за следващата стъпка на даден артист. Такъв е случаят със Space 1.8, стилово лъкатушещият се между амбиент и джаз първи албум на Nala Sinephro, който базираната в Лондон млада жена от карибско и белгийско потекло композира, записва, продуцира, изпълнява, записва и мискира на 22-годишна възраст. Човечеството е засилвало не едно и две парчета в космоса, но Space 1.8 звучи сякаш е извървял обратния път, сякаш някой е дошъл, за да разкаже колко приятно е животът на Земята чрез звуците на арфа, валдхорна и модуларен синтезатор. Причината за този силен позитивизъм е тежката болест, която Nala успява да преодолее, преди да запише своя първи албум. Sinephro залага на игра с честоти и геометрични форми, но най-вече използва силата на мелодията, за да покаже, че винаги може да се намери причина да спрем и просто да се насладим на момента.

QalaqConstellation

Jerusalem In My Heart

11

I worry that the idea of family is changing. From communal sound chambers to unhoused echoes… A barrel full of particles, pulling each other deeper into the void of isolation.” (Moor Mother, Qalaq 3). В последната си книга Adrift: How Our World Lost Its Way, френският писател от ливански произход Amin Maalouf излага тезата, че дългогодишният разпад и поляризация на обществата на много страни от Леванта не е в резултат на регионална социо-политическа специфика. За него тези общества са нулевия пациент, издъхващ от същите симптоми постепенно разкъсващи обществата на бившите колониални господари, както и на огромна част от останалия свят. От тази гледна точка, роденият и израснал в Бейрут Radwan Ghazi Moumneh (основател, продуцент, вокалист и инструменталист на мултимедийния проект Jerusalem In My Heart) има уникалната перспектива на съвременник на тези процеси на фрагментация. След като попада в Монреал в началото на 90-те и преминава през ред местни пънк групи, става съосновател на студиото Hotel2Tango, заедно с членове на групата Godspeed! You Black Emperor, а през 2005 поставя началото на Jerusalem In My Heart.  От най-ранни дни концепцепцията, музиката и визията на проекта са пропити с културната памет на изоставената родина, личната политика на изкоренения човек и най-вече идеята за деколонизация на идентичността. Създава близкоизточна музика, отхвърлила бремето на екзотизма, тегнещо над работата на артисти отвъд географските и музикални рамки на западната култура. Музика освободена от нуждата да представя изкривени отражения на същата тази култура, или да бъде асимилирана в нея. Новият албум на групата Qalaq (от арабската дума за тревога) се отличава с дългия списък гостуващи творци, сред които са авант-електронни индивидуалисти като Tim Hecker, Moor Mother и Lucrecia Dalt, пост рок ансамбъла Oiseaux-Tempête и активистката Alanis Obomsawin. От инфарктния барабанен аваланш на откриващото Abyad Barraq, с участието на барабаниста Greg Fox (Liturgy), през glitch инструментала Istashraqtaq, с групата Beirut, до Qalaq 9, в което участват ливанските визуални артисти и понастоящем емигранти Mazen Kerbaj и Raed Yassin – музикалната палитра е широка и безкомпромисна, обединена от абразивната дигитална текстура на продукцията. В настоящата епоха на нарастваща несигурност Qalaq е извисилият се предупредителен вик от окото на бурята, чиито черни облаци постепенно затъмняват ясните небеса над Олимпа на първия свят.

20-114