Макар да е нарочена за събаряне още през 2012, автогарата в Престън е спасена за нов живот и дори получава наградата за модернизъм на World Monuments Fund и Knoll за 2021.
Една от най-известните емблеми на британския следвоенен брутализъм е проектирана през 1968 от архитектите Keith Ingham и Charles Wilson с идеята да се превърне в основен транспортен възел и общински транспортен център на графство Ланкашир. Когато е открита в края на 1969, автогарата в Престън е най-голямата в цяла Европа. Масивните и извити плочи от суров бетон на паркинга не позволяват на превозните средства да се блъскат в стената и приютяват интегриран терминал за междуградски пътувания и паркинг за автомобили, автобуси и таксита.
Разпознаваемият силует бързо превръща автогарата в Престън от обикновен инфраструктурен проект в местна забележителност и паметник на транспортните иновации. По подобие на други застрашени или вече разрушени бруталистки сгради във Великобритания (като библиотеката в Бирминган) обаче, и тя има започва да се занемарява и да има неясна съдба в продължение на поне десетилетие.
След широкоотразена публична кампания, подписки и ожесточена борба на активисти и местни жители, транспортният терминал успява да се размине окончателно с булдозерите и мултимилионните планове на жадни инвеститори и меки общинари през 2013, когато получава защитен статут от организацията Historic England. Необходими са още няколко години на разруха, нови собственици и конкурс за реновация, спечелен от John Puttick Associates, за да го видим в настоящия му фантастичен и леко подобрен вид.
Ориентирайки се изцяло към пешеходците и внимателното консервиране и обновление по щадящ и уважителен начин, базираното в Лондон архитектурно студио преосмисля просторното вътрешно пространство на автогарата и възстановява нейните отличителни гумени подови настилки, пейки от твърда дървесина и табели с шрифта Helvetica.
Тегавите предизвикателства да консервираш и обновиш огромен транспортен обект с десет хиляди автобусни отпътувания всяка седмица така, че да отговаря на съвременните изисквания, но без да пипаш прекалено оригиналните материали и качеството на оригинала са отиграни по брутално, така де, елегантен начин. Освен да подобри свързаността между автогарата и останалия град чрез по-добри излази за пешеходците и да преориентира чакалните с гледка към новия площад, John Puttick Associates запазва цветовата схема на интериорите и гръбнака от обслужващи офиси и гишета, разположени в средата на самата сграда.
Гордостта на местните е спасена и обновена по страхотен начин, а наградата за модернизъм на World Monuments Fund и Knoll е присъдена именно заради начина, по който архитектурното студио се справя устойчиво с адаптирането на обществена сграда към модерните изисквания на обществото. Както се вижда от самите снимки, консервирането може да изглежда красиво и полезно за жителите и околната среда, стига да е в ръцете на умни хора. Ние кога така?
