Важните архитекти на брутализма в дебел албум от Phaidon

Phaidon има слаб ангел не само за велики художници и готвачи, но и за архитектурните легенди на брутализма. Британското издателство не е единственото, което публикува дебели албуми за историята на суровия бетон и мястото му в съвременната естетика, но го прави по-напоително и целеустремено от всяко друго.

След като вече има един доста популярен едноименен атлас на брутализма с най-емблематичните сгради по страни и континенти, Phaidon изскача с ново задълбочено изследване на повече от 250 имена, отговорни за облика на един от най-противоречивите, почитани и попкултурни архитектурни стилове на ХХ век.   

Азбучният алманах The Brutalists: Brutalism’s Best Architects включва както известни и влиятелни имена, така и много недооценени и пренебрегвани таланти: от Le Courbusier и Peter Smithson до Mayumi Watanabe de Souza Lima и Игор Василевски. Освен повече от двеста иконични сгради по цял свят, включително в Австралия, Багладеш, Бразилия, Канада, Англия, Франция, Япония, Южна Африка,Турция, Украйна, Съединените щати и други, аехитектурният журналист и куратор Owen Hopkins включва и задълбочени профили на техните създадели.

Бруталистките сгради в новата книга на Phaidon датират от 1936 до днес, а уводното есе на Hopkins изследва двойнствения характер на брутализма като мост между локално и глобално и между историческото минало и футуризма. Авторът дори си позволява да постави легитимността на брутализма в съвременната епоха под въпрос, описвайки го като не особено екологична и предимно мъжка архитектурна практика.

Raffaele Contigiani, Hôtel du Lac, Тунис, Тунис, 1973 © Philip Quick

Читателите обаче трябва сами да решат дали брутализмът е реликва, призвана да остане в миналото или бунтарско вдъхновение за едно неясно бъдеще. Подобно на други образователни томчета на Phaidon, The Brutalists съдържа и много интересни факти за личния живот на архитектите, който често се преплита с професионалната им практика.

Именно така разбираме за Charlotte Perriand, която работи с Le Corbusier в продължение на десетилетие и проектира няколко радикални жилищни интериора, заслугата за които обаче е приписвана на швейцарско-френската легенда. Или пък за бунтовника на модернизма Ernő Goldfinger, който заплашва писателя Ian Fleming със съд заради решението на последния да кръсти един от най-прословутите си Bond злодеи  на фамилното име на унгарския архитект.

Нямаме нищо против да се запознаем и с иновативните идеи на Peter Ahrends, Richard Burton и Paul Koralek и тяхното разширение на лондонската национална галерия, което продължава да е чудовищен трън в очите на тогава все още само принц, но днес вече крал Charles III.

George Chakhava, Министерство на магистралното строителство, Тбилиси, Грузия, 1974
Egon Eiermann., Мемориалната църква Kaiser Wilhelm, Берлин, Германия, 1963 © Dieter Janssen, 2009
Fernando Menis, църквата Светият изкупител, Тенерифе, Канарските острови, Испания, 2008 © Hisao Suzuki
Francisco Javier Sáenz de Oiza, жилищната сграда Torres Blancas, Мадрид, Испания, 1969 © Javier Sáenz Guerra
Moshe Safdie, жилищният комплекс Habitat ’67, Монреал, Квебек, Канада, 1967 © Pinkcandy/ Shutterstock
Studio Celli Tognon, жилищният комплекс Rozzol Melara, Триест, Фриули-Венеция Джулия, Италия, 1982 © Roberto Conte
Decio Tozzi. Ilha Musical, паркът Villa-Lobos, Сао Пауло, Бразилия, 1989 © Leonardo Finotti
Игор A. Василевски, санаториумът Дружба, Карпати, Ялта, Украйна, 1985 © Frederic Chaubin
Warren & Mahoney, центърът за изпълнителски изкуства в Крайстчърч, Кентърбъри, Нова Зеландия, 1972 © Warren & Mahoney Architects

The Brutalists (твърди корици, 268 страници, 350 снимки, Phaidon) на Owen Hopkins струва 120 лева онлайн от Phaidon и Book Depository.