Michel Piccoli + Romy Schneider = велика френска (ноар) кримка

© Rialto Pictures/ Studio Canal

Киномания представя хит след хит, а ние намираме време и за рядка прожекция на голям екран на една по-непознати и недооценена крими ноар класика на покойната френска легенда Michele Piccoli.

Година след огромния международен успех на предишния си филм Нещата от живота от 1970, Claude Sautet решава да изцеди oше веднъж и още малко от неустоимата химия между Piccoli и Romy Schneider в умна кримка за ченгета, обирджии и фатални жени. Макар да не е сред най-познатите френски класики в жанра (като Червеният кръг и Самураят на Jean-Pierre Meville от 1968 и 1970), Мислех, че го познавам (свободен превод на оригиналното заглавие Макс и скрападжиите) си заслужава всяка секунда заради умния начин, по който развива своята стандартна полицейска история чрез тънка психологична драма и неочаквани обрати в иначе смъртоносна игра на котка и мишка с изненадващ финал.

© Rialto Pictures/ Studio Canal

Бившият съдия и изискан самотник Max (Piccoli) се е преквалифицирал в парижки полицейски инспектор, обсеBен от идеята да залавя обирджии на местопрестъплението, за да компенсира старата си работа и дни, когато престъпниците се измъкват от закона поради липса на доказателства. Една случайна среща със стария му приятел Abel (Bernard Fresson) обаче му отваря възможност да заложи безпощаден капан на банда скрападжии, които планират да оберат банка.

© Rialto Pictures/ Studio Canal

Тънката подробност обаче е, че бандата всъщност въобще не възнамерява да направи такъв удар, а Max просто е ужасно двуличен тип, който ги вижда като потенциални сериозни бандити и иска да ги изкуши нарочно, след като вече е успял да убеди педантичните си колеги без доказателства. Втората част от залагането на капана се състои в изкусната измамна примка около врата и лачения черен PVC шлифер на ужасно красивата проститутка Lily (Schenider) – приятелката на един бандитите, която се оказва малко неволен съучастник на Max в залагането на капана.

© Rialto Pictures/ Studio Canal

Подобна история няма как да не завърши с падения на голяма част от героите и именно в това се крие чарът на късния жесток филм на режисьора Sautet – да създава многопластови и манипулативни герои, които се терзаят между съвестта и лошите си привички с възникналите чувства. Мах e едновременно мистериозен, изпълнен с противоречия и болезнено чувствителен – един от онези индивиди, които в крайна сметка свеждат глава пред съдбата. Lily пък е елитната проститутка, която го провокира да излезе от меланхолията и затъването в мрачни мисли, но и красивата, много класна и неприкрито амбициозна кралица на бандитите, която прилича и излъчва Lauren Bacall от най-силните й години.

© Rialto Pictures/ Studio Canal

Слагаме и елегантно загатнатите класови борби и изкривена представа за престъпление и наказание и получаваме една наистина елегантна, ужасно силна и софистицирана криминална драма с диаболични връзки. Най-мрачният филм на Sautet, апропо, екранизация по новела на Claude Néron, се разминава майсториски с изпадането в неловка мелодрама, за да се разкрие като проникновен трилър с белезите на завладяваща трагедия.

Мислех, че го познавам е в Одеон на 16 април от 18:15 и във Френски институт на 21 април от 19:00