Българският визуален архив е ужасен, ама наистина ужасен. Не за друго, а защото безжалостно обсебва съзнанието и го въвлича в увлекателна, често пъти многочасова и болезнено носталгична разходка из непознато минало.
Новата онлайн платформа е създадена, за да разказва за България от XX век чрез изцяло намерени и дарени фотографии, или както я определят създателите на БВА – фотография от хората за хората. Мисията на виновниците е да изгради, съхрани и разпространи независим обществен визуален архив от фотографски и видео материали, които помагат за по-доброто изследване на миналото не само от историци, изследовател и артисти, но и от обикновени аматьори и фенове на сериали в епоха като нас.
Стимулирането на колективната памет и въображението се случва с обединяване на частни архиви, държавни структури и други организации, а създатели на цялата платформа са обичайните заподозрени за намерена и добра фотография – Тихомир Стоянов от прелестния Imaginary Archive и ПУК! и фотографката Йохана Траянова. За подкарването на сайта и датирането и описването на хилядите фотографии за старта на БВА им помагат уеб дизайнера Даниел Маджаров и доброволците от Timeheroes.
Всички кадри в дигиталния архив за достъпни не само за свободно разглеждане, но и за безплатно сваляне с уредени авторски права под лиценза на Creative Commons 4. Казано по друг начин, можете да ги ползвате както за лични, така и за комерсиални цели. Очаквано, стихийното развитие и попълване на архива зависи най-вече от дарителите (на фотографии) и публиката, която може да се ентусиазира да разглежда и коментира България през XX век и нейните обичаи, традиции, спомени, архитектура, мода, история и хора. И преди да продължим дългата разходка в БВА с догадки и композирането на въображаеми сценарии, говорим със Стоянов за някои от първите дарители на архива:
Камен Карковски ме още на изложбата за Семейство Стоянови в галерия Синтезис. Страхотен човек, корабен инженер, които покрай работата си е обикалял света надлъж и шир. Попита дали имам желание да ми дари собствения си архив. Бях изненадан, не знаех какво точно да отговоря. Разменихме телефони и след няколко дни се видяхме.
Милена Николова е дъщеря на фотографа Панайот Бърнев. Дамата се свърза с мен, довери ми се и ми предостави огромния труд на баща си. Ще направя всичко възможно да оправдая доверието и да съхраня и разпространя работата му подобаващо.
Антон Донев се появи след стартирането на проекта Български визуален архив. Захапа много здраво идеята и ни подкрепи със страшно много снимки. Отделно въвлече още един, а след това и още един дарител – адски му се радвам на желанието и разбирането на каузата и целите на архива.
Български визуален архив е онлайн тук. Представянето на платформата е днес, 13 ноември в Zoom – повече информация за срещата има тук.
