Всяко лято от края на 70-те до края на 80-те, чилийският фотограф Sergio Purtell си купува евтин двупосочен билет от Ню Йорк до Лондон и Eurail пас, за пътува свободно из Европа.
Хедонистичното скиталчество му е присъщо. Още на 18, Purtell бяга от надвисналия диктаторски режим в родината по посока Съединените щати и се влюбва във фотографията. Курсовете по история на изкуството го убеждават, че трябва да стигне и до Стария континент. Европа му напомня за живота в Чили не само като маниери и обичаи, но и като архитектура, лежерен начин на живот и склонност сутрините да се споделят в кафенета, знойните следобедите да се разхлаждат покрай градските фонтани, а вечерите да продължават с чаша вино в местния бар.
По онова време, Sergio е млад мъж, който търси любовта. Обиколките в Европа му помагат да научи да забравя миналото, да живее в настоящия момент и да оценява цялото пътешествие. Но как можеш всъщност влюбваш? Като живееш тук и сега, което е неизбежно докато снимаш света. Любовта не е сляпа, поне във фотографията, макар и много неща да могат да останат измамно незабелязани: малкият жест, искрящите очи, текстурата на кожата, формата на шията, неволното изчервяване, сведеният поглед, скромната грация.
Purtell намира любовта за връзка с нещо по-голямо от самите нас и проява на истинския ни характер. Но и не отрича нуждата от б безмилостна отдаденост, за да я има. Последната му колекционерска фотокнига Love’s Labour събира именно този младежки поглед към онзи лежерен живот, невинни чувствени жестове, сложни взаимоотношения, знойни летни следобеди, просторни площади, красиви жени по гърди и чернобяла романтика в Мадрид, Лондон, Париж, Берлин и Монако отпреди близо 40 години, документирали срещата на мрамора с кожата и Европа такава, каквато никога повече няма да я видим.
Love’s Labour (твурди корици, 112 страници, Stanley/Barker) на Sergio Purtell струва 90 лева онлайн тук.
