Димитри Стефанов снима любов и природа в Исландия

© Димитри Стефанов

Познавате обръгналото брадато лице и татуирани предмишници на Димитри Стефанов покрай болезнената документална фотография на кланета (на животни), мръсен въздух, хероинови наркомани, погребения и възрастни хора, но и заради читавото заснемане на режисирани градски любовни истории и сватби на красиви хора.

Последният проект на родения в България и учил в Испания симпатичен младеж съчетава суровия реализъм на своята документалистика и детайлен поглед към човешките взаимоотношения от комерсиалната си работа в магичен пътепис за величествена Исландия. Кадрите от серията ВИК (малък залив или изход от пристанище от старонорвежката дума vík и старогерманската wīkō) се случват по време на емоционално пътуване с 2500 километра зад волана и 20 часа сън за пет дни в земята на края на света, където човек се слива с природата, душата намира пристанище и остава безмълвна пред величието на необятното.

Резкият завой от обичайната му чернобяла документална стилистика подчертава и изместването на фокуса към връзката между човек и (живописна и спираща дъха) природа на черна земя, тъмнозелени поля, безброй водопади, облаци, мъгли и сковаващи ледове. Беше някак безцветно – черни облаци, разлети по небето, вятър, който се блъска в скалите толкова силно, сякаш водят битка, дъжд, който се лее с дни и покрита с тежък мъх земя, която жадно го попива.

Според Стефанов, всяко кътче от Исландия във фотографиите от ВИК е история за живот, любов и тъга, за мрак и светлина, за слънце и дъжд, за пътуване и дом. Звучи като идеално място да се целуваш в басейн на фона на суровата природа.

© Димитри Стефанов
© Димитри Стефанов
© Димитри Стефанов
© Димитри Стефанов
© Димитри Стефанов
© Димитри Стефанов
© Димитри Стефанов
© Димитри Стефанов

Изложбата ВИК на Димитри Стефанов е в галерия Синтезис до 31 януари. Срещата с автора е на 16 януари на същото място. Повече информация за събитието има тук.