LEGACY! LEGACY!Jagjaguwar

Jamila Woods

10

First date questions: what’s your ideologies? Do you love yourself? Are you healing your trauma? What’s your concept of wealth? Do you check on yo mama? Въпросите са важни колкото отговорите. Гласът на Jamila Woods е гласът на пробуждането. И то не защото и текстовете, и убежденията, и музиката й могат да изкарат шестица на всеки woke тест. Нео соул певица, поет и активист, запалена по темите за наследството, феминизма и идентичността в традиционната афроамериканска култура и в съвремието, Woods посвещава всяка песен на знакова фигура в собственото, но и социалното узряване на общността й. Betty (Davis), (James) Balwdin и (Jean-Michel) Basquiat са само част от хората, на които кръщава, докато цитира темата на (един от най-прогресивните сериали на хилядолетието) Трева, навява паралели с Erykah Badu и хвърля малко чикагски хаус в микса със закриващия ремикс на Betty. Защото е от Чикаго и защото тези неща имат значение. Защото във време, в което мисълта за пълен погром и унищожение се намеква ежедневно в новините, един въпрос става все по-належащ: какво ще бъде наследството ни като хора, а и като вид, ако утре ни няма?

Igor е албум за раздялата.

IgorColumbia

Tyler, The Creator

9

Плътната стена от синтезатори в първите секунди от петия албум на Tyler, The Creator навява мигновени мисли дали един от най-иновативните артисти в съвременната рап и хип-хоп не е записал своя Yeezus. За радост, не. Еволюцията от инструментални и вокални истерии към по-богати аранжименти, мелодии и теми продължава с характерен вкус към нетипични структури, невъобразими стилови и стилистични завои и богати звукови текстури, за които дори Flying Lotus би завидял. Igor е сравнително бавен и задушевен албум, който не страда от липсата на оглушителни бийтове и зловещи вокални речитативи (обещанието на Tyler да рапира малко и да пее повече е спазено съвсем дословно), а вместо това залага на велики соул семпли и по-малко агресия. Макар и записан със силно лоби от колаборатори (Kanye WestFrank Ocean, Pharrell, Playboi Carti, Lil Uzi Vert, Blood Orange, Charlie Wilson), нито едно от споменатите имена не се натрапва или откроява излишно, дори напротив – потъва идеално в целия любовен лабиринт на своя създател. Любовен, защото Igor е албум за раздялата, който прекарва елегантно през целия емоционален спектър на чувството за отчаяние, разбито сърце и липса на финал.

Inside The RoseInfectious Records

These New Puritans

8

These New Puritans, една от най-интересните формации, пръквали се на Острова през последните 15 години, се връща след шестгодишна пауза с четвърти албум и двама човека по-малко. Започнат в Есекс и завършен в старо съветско радиостудио в предградията на Берлин, Inside The Rose предлага затрогваща амалгама от странни семпли като трошене на стъкло и разсипване на мъниста, смесени с дръм машини, орган, духови инструменти и каквото още има в една средностатистическа филхармония. Заигравките на братя Barnett с оркестрациите и извращаването им в неокласически експериментален дарк уейв винаги са били интересни и с всеки следващ албум този фундамент става все по-стабилен, а групата – все по-осъзната, по-зряла, по-фокусирана. Ако сте мислили, че предишният им албум Field of Reeds е крайната точка, до която могат да стигнат, то границите се променят. Албум за красота, трансцендентно желание, забвение, екстаз и очи, Inside The Rose залива с усещане за сакралност и нещо по-голямо от човека, нещо първично, древно и могъщо.

Miss UniverseMerlin

Nilüfer Yanya

7

Младата лондончанка от турско-ирландско-барбадоски произход е типична представителка на родния си град – притежава неподправени стил и звучене, неповторима смес от соул, джаз, поп и рок, преобразувани в нещо напълно ново и хомогенно. Харизмата и е невероятна –  цялото и същество излъчва осъзнатост, автеничност и неочаквана креативна зрялост. Въпреки че Miss Universe е първият дългосвирещ албум за Nilufer, той разкрива дълги години търсене и усъвършенстване, силно желание за себеизразяване и пълна липса на суета. Темата за суетата като отражение на несигурността, обаче, е засегната в концепцията на албума – въображаемата уелнес компания WWAY HEALTH TM бива представена чрез тематични интерлюдии. Те са отговорни за малко по-дългия списък от тракове в албума, но са необходима част от историята и още едно средство за израз на богатия свят на г-ца Yanya. А колкото повече показва от него – толкова по-добре. Забележителен първи албум и сериозна заявка за запомнящо се дългосрочно присъствие. 

Yorke прави албум, който е напълно равностоен на най-доброто от Radiohead.

AnimaXL Recordings

Thom Yorke

6

Соло кариерата на Thom Yorke като че ли винаги е запълвала перфектно паузите между албумите на Radiohead – дава достатъчно, без да разваля очакването на голямото събитие. Но тук Yorke прави албум, който е напълно равностоен на най-доброто от неговата група. Подобно на I Am Easy To Find на The NationalAnima печели заслужено внимание покрай великия дистопичен филм към него, режисиран от все по-често намиращия пристан в музиката Paul Thomas Anderson. Още по-завладяваща обаче е привидната лекота, с която 51-годишният англичанин преодолява едно от най-трудните предизвикателства: да създадеш монолитно звучене и в същото време да предложиш разнообразие. Traffic и Dawn Chorus са пример за двете крайности, между които варира музиката тук и между които светът на албума намира своята гравитация.

Titanic RisingSub Pop

Weyes Blood

5

Ако може да представите новия албум на Weyes Blood с някакво неуместно сравнение в наш контекст, то той звучи сякаш Ваня Костова среща Михаил Шишков. Предупредихме, че ще е неуместно. Wise Blood (Мъдра кръв) е роман от американската писателка Flannery O’Connor, издаден на български през 1986. Кратката му реклама, когато излиза през 1952 е: търсещ роман за греха и изкуплението, с което спираме с препратките. Дами и господа, госпожица Natalie Mering – 31-годишна ваклоо́ка милениълка, която със самоуката си китара разсъждаваше още в тийнейджърката си спалня. Тезата на певицата в Titanic Rising е свързана с иронията и абсурда на трагедията с кораба, резултат на човешкото високомерие и липсата на господство над природата, показани символично. Та така до наши дни, нарамила глобалното затопляне, апокалипсиса, потъването, дениалистите, Mering изразява тъгата си по конструктивен начин. Имаме по-добро име за албума: Titanic Shrugged.

GhosteenGhosteen Ltd

Nick Cave and the Bad Seeds

4

Своеобразният край на трилогията с доближаващи се звуци и оркестрации от Push The Sky Away (2013) и Skeleton Tree (2016) не подлежи на описание и трябва да бъде усетен на слушалки късно вечер. Написаният изцяло след нелепата смърт на невръстния син на Nick Cave през 2015, Ghosteen e колекция от ужасно красиви и ужасно потискащи метафизични видения, които се опитват да намерят някакъв смисъл в загубата и начин за преодоляване на скръбта. Видения, защото песните в този албум не следват обичайната структура. Разстилащата се минорна електроника и беквокалите на Warren Ellis се извисяват до най-тъмните кътчета на изтерзаната душа. Минималистичният и свръхестествен албум се лута между фантазия и реалност с безсилие и увереност – чувство, което всеки е усещал. Душевният ескапизъм на Nick Cave в Ghosteen пронизва с болезнената красота на музиката и поезията на мъж, способен да представи брутална кода за скръбта такава, каквато всеки може да усети, но малко хора могат да разкрият. Или да преживеят подобен катарзис.

The Practice of Love е религиозно упражнение, без съмнение.

The Practice of LoveSacred Bones Records

Jenny Hval

3

Първичната сила на The Practice of Love зашеметява. Седмият албум на Jenny Hval е екзистенциален трип из вечните противоречия – конфликт и покой, тяло и душа, живот и смърт. Докато думите връщат в кожата, синтезаторите се целят отвъд атмосферата. Напевите са почти църковни, бийтовете са 90-тарски. Нишката, която норвежката прекарва с кални ръце през този гигантски спектър, е природата и ролята, отредена ни от нея. Светът й е твоят свят: Once she was a mystery of life/ Now she is skyping with her friend или She found stretch mark cream in an Airbnb bathroom. Говори за него – за същността ни, за интимността, за трудната любов, за бездетието, за бездната – с откритост, която причинява неудобство във времена на повърхностно общуване. В Ashes to Ashes пепелта от цирагата й е същата, в която ще се превърне и тя. Тезата, че човешкият живот е безстрастен произвол, не е нова, но побива тръпки с радикалното си, същевременно очевидно звучене в контекста на Accident. Помагат й още три жени – Vivian Wang от сайк рок групата The Observatory записва своите вокали след мозъчна операция в Сингапур, австралийската певица Laura Jean дава глас от Сидни, вътре е и френската експериментална музикантка, а отскоро и майка Félicia Atkinson. Докато гласовете на четирите жени плетат ярки истории за избора да нямаш дете, за сънувана близост с Georgia O’Keeffe или мястото на съвременния западняк в кръговрата на живота, музиката деконструктивно препраща към транс и рейв звука на едно забравено време. The Practice of Love е религиозно упражнение, без съмнение. И диша във врата на времето.

Purple MountainsDrag City

Purple Mountains

2

Когато лейбълът Drag City потвърди слуховете за завръщането на David Berman след емоционалния край на Silver Jews, мнозина приеха новината като положителен знак, че вероятно най-уважаваният инди поет на последните 30 години най-накрая е преборил призраците на семейното си минало. Заглавията на парчетата от издадения през юли Purple Mountains (като All My Happiness is Gone, Darkness and Cold, Nights That Won’t Happen или Maybe I’m the Only One For Me) потвърждават, че средната възраст и годините далеч от сцената не са внесли повече равновесие в живота му. На 7 август, по-малко от месец след премиерата на албума, тялото на Berman е открито да виси безжизнено в бруклински апартамент. Purple Mountains завинаги ще бъде разглеждан през фаталистична призма – обяснимо когато Berman го открива с немалка доза черен хумор и цитата I spent a decade playing chicken with oblivion, a към края му споделя The dead know what they’re doing, when they leave this world behind. За съжаление, подобен подход пренебрегва огромната доза човещина, топлина, хумор и съпричастност, която изпълва албума, и най-вече множеството неповторими Berman-изми, които, духовити и неочаквани, криещи в себе си ужасно много грация и отчаяние, се вгнездяват в подсънанието. Преди повече от 20 години в песента си Random Rules американецът нескромно споделя In 1984 I was hospitalized for approaching perfection. Трийсет и пет години след тази дата отново постига лирично съвършенство, макар и за последно.

Абсолютен шедьовър.

All MirrorsJagjaguwar

Angel Olsen

1

Aмериканско инди чудо с могъщ глас извървява трудния път до своя абсолютен шедьовър с постоянството на лоу-фай фолк артист, успял да еволюира неусетно дo безстрашен експериментиращ новатор с авантюристичен нюх за креативен сблъсък и трансформация на различни стилове. Величието на All Mirrors се дължи именно на решителността на Angel Olsen да преоткрие тотално и на нов глас акустичната основа на албума с продуцента John Congleton. Резултатът: удивително красиви, богати, пищни и притеснително добре текстурирани оркестрации, които удрят право в гърдите и спират дъха със зашеметяващи драматични арки и непрекъснато напрежение изпод пръстите на жена с огромен композиторски талант. Обречената любов в Angel-ските песни се къпе и преоткрива сърцераздирателно минута след минута, а All Mirrors е албум, заимстващ и почитащ стиловете по начин, който ги преобръща из основи и натоварва с нова естетика и значение. Наистина изключително постижение, което не оставя никакво съмнение в артистичното величие на Angel Olsen.

10-15