Златимир Араклиев режисира рядко, но винаги запомнящо се. Ембиънт парчето на Trohi (Йоана Робова и Петър Пармаков) е разиграно минорно като малък тропически остров от пластмасови растения, който започва да се топи малко по малко, в буквален смисъл.
Абстрактната трактовка на Plastic Jungle и нейната нискобюджетна научнопопулярна естетика може да се възприема като мета коментар върху климатичните промени, но по-добре преценете сами:
