София Филм Фест 2019 успява да надмине всички високи очаквания със смазващо добра програма. Посветеното на 50-тата годишнина от Уудсток 23-то издание на международния филмов фестивал включва над 150 заглавия, Фокус Полша и ретроспектива на специалния гост на феста Krzysztof Zanussi, дузина заглавия за Кристо, най-новите български документални и игрални продукции, три филма в ЛГБТ селекция Кино и пол и още безброй събития, концерти и велико кино. Затова, без повече мотаене, бърза селекция на 16 заглавия, които не бива да изпускате.
Последният брилянтен филм на Paweł Pawlikowski бе пренебрегнат на последните Оскари, но какво от това? Студена война е страстна любовна история за невъзможната връзка между мъж и жена (хипнотичните Tomasz Kot и Joanna Kulig), които се срещат сред руините на следвоенна Полша. Фатално привличане със забележително операторско майсторство, режисура, актьорска игра и перфектна музика, която да споява всичко.
Следващата необикновена любовна история в програмата ни е препоръчана индиректно от прекрасната Aubrey Plaza. Граничната полицайка Tina има изключително силно обоняние, с което успява да надуши вината у всеки, който крие нещо. Съмнителният тип Vore обаче подлага способностите ѝ на изпитание, преди да провокира привличане и специална връзка, разкриваща истината за съществуването и на двамата. Шведско-датскoто фентъзи Граница на иранския режисьор Ali Abbasi изглежда също толкова забележително, колкото й звучи. Тазгодишният Формата на водата или?
Рома проследява бурна година в живота на семейство от средната класа в Мексико Сити през 70-те. Черно-бялата ода за матриархата и вдъхновяващите жени от детството на мексиканския режисьор и сценарист Alfonso Cuarón е реалистичен портрет на домашния конфликт и социалната йерархия по време на политически сътресения. Най-личният проект на Cuarón има само три прожекции на голям екран у нас, иначе трябва да се мъчите с Netflix.
Ето я и вашата фестивална възможност да дадете своите 20 стотинки мнение за Зелената книга – (не)очакваният голям победител на тазгодишните Оскари, вдъхновен от историята за истинско приятелство между силовак от Бронкс (Viggo Mortensen) и световноизвестен чернокож пианист (Mahershala Ali) отвъд расизма и класовото разделение, който потъва в същата тази яма на противоречия в съвременното общество.
Руският режисьор Кирил Серебренников почти сигурно се е вдъхновил от Контрол за своя филм Лято – филм за процъфтяващата ъндърграунд рок сцена от другата страна на Желязната завеса, който проследява опитите на младия Виктор Цой да стане известен в Ленинград от началото на 80-те. Или, казано по друг начин, филм за поколението, което чака на опашка за последните албуми на Stones, Bowie и Brian Eno и възприема рока като религия, а не като удобен клик в Spotify или YouTube.
Мини панорамата на извратени серийни убийци започва с Къщата, която Джак построи – последният противоречив филм на датския провокатор Lars von Trier, определян като садистично плуване из вътрешния монолог на психопат със завои към темата за произхода на изкуството в днешния свят. Ако този 155-минутен портрет на сериен убиец и неговите болни мисли не ви накара да се почувствате зле, значи нещо не е наред.
Номер 2 в горната селекция е Златната ръкавица. Провокативният нов филм на Fatih Akin проследява истинската история на Fritz Honka – физически и психически увреден сериен убиец на жени в Хамбург между 1970 и 1975. Любопитна подробност за убиеца от бар Zum Goldenen Handschuh е, че е живял само само на няколко преки от улицата, на която самият турски режисьор е израснал. Случайно или не, и двата филма на Trier и Akin са с едно и също времетраене от малко повече от два часа и половина.
Barry Jenkins (Лунна светлина) режисира филмовата адаптация на Ако Бийл стрийт можеше да говори по прословутия роман на американския писател James Baldwin за наскоро сгодена жена от Харлем, която се надпреварва с времето, за да докаже невинността на своя любим. Търсенето на справедливост чрез и заради любовта на фона на Американската мечта е разкрита чрез различни периоди от историята на младата двойка, техните семейства и техните животи.
Новият филм на Agnieszka Holland е толкова нов, че още си няма официален трейлър, но пристига на фестивала в София броени дни след премиерата си на Берлинале. Мистър Джоунс е амбициозен млад журналист от Уелс, прочул се като единствения чуждестранен журналист, летял с Hitler. Търсенето на следващата голяма история го отвежда по следите на Съветската утопия и отговора на въпроса как Сталин финансира бързата модернизация на Съветския съюз и каква всъщност е истината.
Друг фаворит на критиката в програмата е японският Джебчии. Носителят на Златната палма от Кан е драматичен и много прочувствен разказ за човечността на бедно семейство, издържащо се чрез дребни кражби на фона на лицемерието на тамошното общество да порицава и наказва телефонните измами и детските кражби и да си затваря очите за далеч по-големи и безскрупулни нарушители.
Годината на маймуната на македонския режисьор Владимир Блажевски е черна комедия са беден пазач в скопския зоопарк и шимпанзето Коко, което успява да избяга и предизвиква медийно вълнение в бедната страна, превръщайки се в символ на съпротивата и либералните движения. Така мисията на неговия гледач да хване беглеца се превръща в предателство.
Машинистът Нурлан кара влака към Баку за последен път, преди да се пенсионира. По пътя през кварталите в града влакът му закача син сутиен от нечий простор. За да избяга от самотното си съществуване, Нурлан тръгва на най-приключенското пътешествие в живота си: да открие неговата собственичка, принуждаващо го да става вре по-изобретателен и непримирим от врата на врата. В Сутиенът на Veit Helmer участват и българските актриси Ирмена Чичикова и Боряна Маноилова.
Новият филм на Eva Ionesco среща млада и влюбена двойка с буржоазно хипи семейство на фона на упадъчната диско епоха в легендарния парижки клуб Le Palace. Не след дълго четиримата вече живеят заедно, обичат се, карат се, друсат се, създават изкуство, правят секс и се женят в една от най-алтернативните сватбени церемонии в историята на киното. След автобиографичния си дебют Моята малка принцеса, Златна младост е още едно изследване на границите между изкуството, силата и сексуалността.
Недоволни от социалната и политическата ситуация в Турция в началото на 60-те, група военни офицери планират преврат, за да свалят правителството в Анкара. Междувременно в Истанбул техните конспиратори са поели важната мисия да превземат Националното радио и да направят официално изявление относно преврата. Нищо обаче не се случва по план. Анонс е продуциран от Чучков Брадърс и сниман от оператора Крум Родригес. Минало настояще време, няма спор.
Документалният филм Да ходиш по вода на Андрей Паунов разказва за Кристо и драматичното реализиране на Плаващите кейове през 2016. Непринуденият поглед към подобна мащабна арт инсталация очарова с отдадеността на Кристо, чувството за хумор и постоянните словесни престрелки с племенника му Владимир Явашев и бруталната дисциплина на режисьора. Паунов прекарва три пълни месеца само в преглед на суровия материал, преди да открие някакви знаци и логика в целия този хаос (екипите снимат без предварителна концепция и основни насоки) и да го монтира в стотина ценни минути.
Има нужда от още обяснения защо Сам на скалата си заслужава да бъде преживян поне веднъж на голям екран?
София Филм Фест продължава до 28 март. Пълна програма, билети и повече информация за всички филми и събития о фестивала има тук.
