Всички обичат Сиатъл: най-подробният портрет на грънджа

Всички обичат Сиатъл, защото ни даде Starbucks, Amazon, Microsoft и една малка, нощна и много дъждовна музика – грънджа. Родена в средата на 80-те със слабо продаваните компилациите на лейбъла C/Z Records (Soundgarden, Green River, Melvins, Malfunkshun), тази музика се постави на картата като някакво странно съчетание от първичен хеви метъл, пънк, меланхоличен блус, неизживяна любов и наркотична психаделия. Няколко години по-късно избухва Smells Like Teen Spirit и тези мелодии стават определение за алтернативна музика и до днес.

Грънджът ни даде последните рок богове. Защото показа, че болката е красива. И може да бъде едновременно нежна и крещяща. Защото беше последната завладяваща проява на рок музиката. Защото прати в забвение лигавия хеър-метъл. Говори Петър Хераков – журналистът и див фен на грънджа, който се нагърбва със самиздата на Всички обичат Сиатъл на Mark Yarm – най-дълбокия портрет на тази изключителна музикална епоха.

Книгата е важна не само заради точната си дисекция на стила, но и защото е написана в изключително непопулярния у нас жанр oral history. В него няма преразказване – публикуват се интервюта на реални хора. Става популярен в Германия и Щатите в годините след Втората световна война, защото има много истории за разказване. Има и български творци в него – Даниела Колева, Христина Попова, Райна Гаврилова, Петър Воденичаров, Анастасия Пашова. Доколкото съм запознат обаче, при тях интервютата не са разделени във времева линия. Във Всички обичат Сиатъл те са разпокъсани, за да се следва хронологията на събитията.

Авторът Mark Yarm говори с над 250 души, за да направи книгата. Направо настръхвам от обема работа, който е свършил. Повечето хора не подозират, че е безумно важно да си добре подготвен за събеседника си, за да се получи добро интервю – да го слушаш, за да усетиш къде можеш да задълбаеш, къде да се отклониш, къде можеш да го хванеш в крачка. Не е просто задаване на въпроси и записване. А и трябва да можеш да намериш подход към всеки. Представи си – 250 напълно различни събеседници. Ад.

От историята на Kevin – братът на Andrew Wood от Mother Love Bone – който след смъртта му кара такси и вози клиенти на гроба, до Courtney Love, която навива Mark Lanegan да влезе в клиника след дълги години на безумни злоупотреби и да спре да друса успешно. Вътре са и членовете на Nirvana, Pearl Jam, Soundgarden, Alice in Chains, Screaming Trees, Melvins, Temple of the Dog, Mad Season. Всичко в Сиатъл е уникална комбинация от случайности, добър мениджмънт и много талант. И късмет. Затова и няма как да се случи на друго място. В книгата е обяснено доста добре – как отдалечеността от цивилизацията прави местната сцена специална, как правилните хора се оказват на точните места, как местните герои се сцепват от секс, наркотици и рокендрол. И много работа, заразителен ентусиазъм. И късмет. Който, очаквано, не е с всички и за всички.

Реално не е пропуснат никой, буквално – от звездите на тази сцена, през всякакви музиканти, продуценти, режисьори, та до бармани, роудита и всякаква паплач, която се е мотала с бандите. Както споделя Chuck Palahniuk, авторът на Боен клуб, Mark Yarm пише Евангелието на гръндж музиката – опресняващ курс за всички, на които онази епоха им остава като мъгла.

Всички обичат Сиатъл (меки корици, Симолини) струва 25 лева онлайн и в по-добрите книжарници.