Просто искахме да популяризираме музиката, която според нас заслужава по-голяма публика, споделя небрежно Steven Appleyard, човекът, който отговоря за бизнес развитието на Boiler Room, докато разговарям с него и Tom Elton от Ballantine’s в лондонския Ace Hotel. Двамата са поканили няколко десетки бранд мениджъри на алкохолния гигант Pernod Ricard, журналисти и диджеи от цяла Европа и по-далечни точки като Тунис, Щатите и Южна Африка, за да представят новия етап в своето дългогодишно партньорство под името True Music. А именно – следващите три години Boiler Room и Ballantine’s планират да посетят 12 от най-вълнуващите музикални сцени и общности по света, започвайки с Русия, Полша, Южна Африка и Испания, за да се запознаят с проблемите им на място и да помогнат в търсенето на решения – нещо, в което и двете компании имат опит.
Boiler Room стартира през 2010 с парти в изоставено котлено помещение, а камерата, чрез която осъществяват живото излъчване на събитието за всеки с интернет връзка и отношение към добрата електронна музика, е залепена с тиксо за стената. Още същата година обаче хора като Theo Parrish и Jamie xx вече пускат музика пред иконичното черно-бяло лого. Гост диджеите, локациите и техниката еволюират, но първоначалната идея се запазва – най-вълнуващите имена в електронната музика, заобиколени от танцуващи хора и камери, за да остане нищо скрито (с цената на много миймове и пародийни клипчета, ако трябва да бъдем честни – бел. ред.).
Девет години по-късно, Boiler Room е сред най-авторитетните и влиятелни играчи на световната парти сцена с многомилионна аудитория и не демонстрира признаци да забавя темпото. Напротив, музикалната платформа продължава да търси нови територии, таланти и фенове, отваря се към още стилове и създава допълнителни формати.
Какъвто е и True Music, съвместната инициатива с един от най-популярните скочове в световен мащаб Ballantine’s. Новата фаза в партньорството между компанията и Boiler Room има амбицията да промотира, развива и защитава музикалните общности по света. Тя е и причината да съм част от сериозната групичка, която се събира в Ace Hotel в хипстърския квартал Шордич, чието гъмжащото от бради и Mac-ове лоби спокойно може да бъде объркано за споделено работно пространство.
Още по време на обяда в подземната зала на близкия Pizza East, Tom Elton споделя намеренията Stay True да подкрепи алтернативните сцени в различни градове. Основните проблеми? Липса на условия за създаване, разпространение и популяризиране на стойностна музика, жанрови войни, миграцията на готините млади хора от по-малки градове към мегаполиси като Берлин и Лондон и повсеместно затваряне на значими за ъндърграунд културата локали. Случайно или не, час по-късно продавачът в близкия до хотела магазин за плочи Sister Ray Ace ми казва, че закриват в края на месеца.
Домакините представят рекламния клип на новата кампания на нарочна скоч дегустация. Режисираното от Rollo Jackson (Jamie xx, Stormzy) видео следва неизчерпаемата линия за музиката като страст и е представено от самия него със спомени от младежки рейвове и професионалния съвет да не се разсейваме излишно от това, което правят другите. Следва бърза дегустация на четири вида Ballantine’s – Finest, Barrell Smooth, 12 и 17-годишни блендове и разпознаване на сляпо, докато слушаме различни песни с шумоизолиращи слушалки. Спойлър алърт: музиката може да промени вкуса на напитката, както успяваме да се убедим.
Същинската част на еднодневното събитие е малко по-късно в Corsica Studios – малък клуб в югоизточен Лондон, който залага на скромен интериор и мощен звук от 2005 насам. Ильдар Зайнетдинов, по-известен като low808 и човекът зад руския лейбъл Гост Звук, полският дидждей и резидент на Unsound Festival Olivia, южноафриканският диджей и продуцент Kid Fonque и журналистката Bwalya Newton, любител диджей и автор на краткия филм за Москва, първа спирка на True Music, задават тона на предстоящата кампания.
На фокус са регионалните предизвикателства и четиримата като че ли стигат до извода, че трябва да се инвестира най-вече в изграждане на общности и популяризиране на жизненоважната роля на алтернативната сцена. Руският диджей Павел Миляков (Buttechno) закрива вечерта със стегнат сет, докато гостите пият Ballantine’s коктейли със сода/кафе/Kahlua и хапват mac and cheese и бургери от импровизирания грил в задния двор. Добре, че малко по-рано съм разпитал Steven и Tom за новия проект, еволюцията на клубната сцена и, най-важното, кога ще дойдат в София.
Boiler Room стартира преди по-малко от 10 години, за да се превърне в това, което е сега. Каква е тайната? Steven: Принципите ни не са се променили – и тогава, и днес просто искаме да популяризираме най-жизнените музикални сцени в света и да сме там, където се случват нещата. Това е философията на всичко, което правим. Ако говорим за тайна на успеха, можем да я потърсим в това, че винаги сме първите, които знаят какво ще се случва благодарение на мрежата, която сме изградили по места. Навсякъде имаме хора, които ни казват какво ще е новото нещо. Изграждането на тази мрежа изисква време, усилия и познанства, но тя е супер ценна. Същевременно продължаваме да развиваме нови формати, нови видове предавания, работим с поджанрове. В Boiler Room Sub Heat пък даваме трибуна на тепърва набиращи скорост млади таланти в ситуация, в която има много по-малко напрежение.
Какви са плановете на Boiler Room за годината? Steven: Както вече разбра, започваме ново тригодишно партньорство с Ballantine’s, в рамките на което тази година ще опитаме да подкрепим ъндърграунд сцените в Русия, Полша, Испания и Южна Африка, а след това и в други осем града. Иначе ще пътуваме до нови места за още партита по целия свят, ще опитаме да се върнем отново в Китай и Щатите. Като цяло се вълнувам за True Music.
Къде e пресечната точка между Boiler Room и Ballantine’s?Tom: Възхищаваме им се, защото са експерти на тема музика, но може би най-важната причина да работим с Boiler Room е откритостта в подхода – слагат камери, отварят цялото пространство около диджея за публиката и така всеки може да види, че всичко се прави на живо, че става дума за истинска музика. За нас като бранд откритостта е нещо много важно и Stay Тrue философията е точно такава. Така работим и заедно. Не казваме на артистите как или какво да пускат. Казваме: имаш еди-колко си време, в което ние ще те излъчваме пред милиони хора по света без филтър и ефекти. Ти решаваш какво и как ще правиш с това време. Ние само даваме сцената, другото си ти. Това са общите ни ценности – автентичност, оригиналност, да бъдеш верен на себе си. За нас това партньорство е повече от естествено. Искаме да го пренесем до нови музикални сцени и общности по целия свят.
Какво целите с новия етап на True Music? Tom: Красотата на проекта е, че няма предварителни амбиции, метрики или цифри, които търсим като пряк резултат. От четири години изграждаме това партньорство, за да е достоверно и работещо – искаме да стигнем до нови музикални сцени, да представим най-добрите изгряващи таланти и да покажем истинските лица на музикалната общност по места. Решихме, че партньорството ни може да стои и зад нещо друго. Този път, вместо да развиваме стратегии дистанционно и отново да работим с големи имена като Maya Jane Coles и Seth Troxler, ще посетим музикалните общности в различни градове. Ще говорим с тях и те ще ни покажат с какво нашата платформа може да помогне, как можем да подкрепим положителна промяна там. Не знаем какво ще ни кажат. Хората ще решат какъв ще е резултатът. Никой не знае все още и точно затова е толкова вълнуващо.
Как избирате дестинациите и къде ще стигнете следващите две години? Tom: Процесът е колаборация. Събираме се, подхвърляме идеи и спорим, докато набележим списък. Следват елиминации и така стигаме до няколко варианта. Това е тригодишно пътуване и е невероятно, че можем да почнем да планираме толкова напред. Преди всичко гледаме да избираме места, където можем да донесем добавена стойност и като принос към местната музикална сцена, и като въведение към нея за глобалната публика. В общи линии е една голяма творческа работилница с много предварително проучване. Steven: Обичаме да избираме неочаквани места. Миналата година например бяхме в Кения, Камерун, Гана, а тази – в Ливан. Не е задължително да са големи градове или държави. Важното е да го усетим.
Какви проблеми срещате на различните сцени? Tom: Все по-често на много места затварят готините ъндърграунд локали, било то заради властите, липса на средства или лошо управление. Някои места нямат достатъчно добра информационна инфраструктура за развитието на музикална сцена – липсва читава интернет връзка, условия за създаване на музика или дори наличие на популярни медийни канали, по които добра музика да достига до повече хора. Steven: Tова е причината за създаването на Boiler Room – нямаше достатъчно масови медийни платформи, които да популяризират музиката, която според нас заслужава по-голяма публика. Затова скочихме в леглото с Ballantine’s. Искаме да се ангажираме по смислен начин с музикалните сцени в места, които са супер интересни и любопитни, но не сме имали ресурс да го направим досега. Това е нещото, което ни събра.
Как се променя клубната сцена? Tom: Хората започват да копнеят за автентични изживявания и търсят истинскa връзкa със своята общност. Както вече споменахме, много важни клубове затварят, но мисля, че това ще накара хората да искат още повече да се събират с приятели, съмишленици и други фенове на музиката. Steven: Kогато едно място затвори, това често има позитивен ефект – появяват се повече самоделни партита в складове или клубове на ръба на закона като The Cause в Лондон. В такива места се заражда истинската музикална сцена, защото ги няма оковите и липсва комерсиалният императив. Ако направиш парти на традиционна локация, трябва да продаваш билети и оттам идва някакво напрежение да събереш хора на всяка цена и да пускаш определена музика, за да останат. Целта на нашето партньорство е да е като случващото се в DIY локациите – да го няма напрежението, да е приятно и някак по-интимно.
Кога идвате в София? Tom: Кой знае. Започваме с четири държави през 2019, остават още осем през следващите две. Steven: Аз всъщност доста искам да сложа България в картата ни за събития. Tom: Tова е първата стъпка. Винаги искаме да стигнем нови места като България, за която чувамм, че има интересна сцена. Има логика да дойдем. Ако се наредят нещата, като нищо.
Програмата на Boiler Room е тук. Ballantine’s е тук и в магазините за алкохол в страната. Boyscout летя до Лондон по покана на Pernod Ricard България.
