Илюстраторката Деси Баева е талант, чар и рокендрол в едно

© Abbie Garland

Освен талантлива, Деси Баева е и страшно чаровна. Думите са на друга млада българска илюстраторка, когато я питам дали познава своята връстничка – разбира се, оказват се приятелки. Родена в малкото родопско градче Ракитово, още 14-годишна Баева се мести и започва от нулата няколко пъти. Минава през Пловдив, Саутхемптън и Бристол, преди да се установи в Лондон и да научи, че няма нищо страшно в това. Особено ако си човек, зареден с толкова много непринуден ентусиазъм. Led Zeppelin са богове! От тийнейджър съм запалена по музика и една вечер преди осем месеца в единайсет вечерта си поръчах електрическа китара. Оттогава се уча и в момента събирам банда.

Баева завършва илюстрация в Саутхемптънския университет Solent, където един от нейните ментори и учители Jonny Hannah я запалва по поезията на Allen Ginsberg. Очарователната девойка описва себе си като романтик и мечтател, което прозира и в нейната работа като илюстратор. Вегетарианка е и не губи никакво време преди да започне да изрежда любимите си храни – хумус, палачинки, овесени ядки, домати, фъстъчено масло, сладки картофи и спанак, ако се чудите. Няма нищо срамно да отидеш и да се представиш на някого, ако искаш да станете приятели, казва Баева. Думи, които ще използваме срещу нея идната седмица, когато пристига в София за участие в третото издание на Мелба на живо, поредицата срещи с българи зад интересни дизайн проекти, заедно с добре познатите Николай Пачев и Христо Петков от Stinky Socks.

Как започна да рисуваш? Дори не си спомням началото на всичко. Бях много тихо дете и това беше главният ми език на комуникация с възрастните. Рисувах разни странни същества и медузи със сърца на челото и ги подарявах на всички. Беше си моето нещо. Влиянията ми се променят, но има няколко главни теми, които винаги ми носят вдъхновение и присъстват в творчеството ми – плавните Родопски планини, женското тяло, рок музиката от 60-те и 70-те, феминизмът, духовното израстване, думите и фразите, които чувам наоколо. Напоследък се чувствам особено повлияна от качеството на  необятната вселена да създава връзки между хората и местата. 

© Деси Баева

В каква посока искаш да се развиваш? В момента работя по няколко големи проекта, които все още са тайна, но се надявам скоро да мога да споделя. Засега искам да се развивам главно като илюстратор и най-вече да разраствам общността от креативни, отворени и талантливи хора, с които работя. Когато съм на 50 си се представям като шантава лелка, която има изложби по света и организира семинари за подпомагане развитието на млади жени в изкуството. Нещо, което можете да очаквате в близкото бъдеще, е новата ми сайкъделик рок банда The Kobras. Watch this space! (Смее се)

Кой е най-големият ти професионален успех досега? Без въобще да се колебая, най-големият ми успех до сега е линията тениски Girl, които в момента покоряват света. Появиха се доста спонтанно и от място на много любов и увереност. Не очаквах такъв позитивен отклик и толкова популярност, особено сред мъжете, и това ме радва безкрайно. Преди седмица пуснах сестринската серия, която се казва Twins. Главното послание на тези тениски е, че всяко тяло е красиво и няма нищо срамно в голотата и близостта между хората.

Възможно ли е млад човек да се издържа само от рисуване в Лондон? Начин винаги има, ако си готов да играеш играта като малкия процент, който не се отказва от мечтите си. Налага се да правя компромиси най-вече с времето си. За момента жонглирам работа, която плаща соления лондонски наем със свободната практика, която плаща за всичките гигове, на които ходя. Постижимо е и всъщност е доста забавно на моменти.

По-различно ли е отношението към илюстраторите отколкото в България? Трудно е да сравнявам. Разликата може би идва от това, че ако кажа на един обикновен човек в Англия, че съм илюстратор е прието като всяка нормална професия, докато в България често идеята за илюстратор е като тази на уличен художник. Аз съм голяма късметлийка с всички клиенти и проекти, по които съм работила до сега. Винаги съм получавала пълна свобода и разбиране.

Какво би посъветвала някой, който тепърва започва да работи в тази посока? Най-важният съвет, който бих могла да дам на някого е да не се отказва и да вярва в себе си и в работата си. Колкото по-силно крещиш, толкова повече хора ще те чуят. Първо и преди всичко посей семената в собствената си градина, преди да се раздаваш за някоя голяма компания. Ако твоята градина цъфти и се грижиш за нея, всички ще искат да ти дойдат на гости. Както казва Kelis – My milkshake brings all boys to the yard. Ами нещо подобно. Също е важно да се доверяваш на интуицията си и да поемаш рискове. Преди година нещо в мен ми прошепна да се преместя в Лондон и взех, че го направих. Благодарна съм, защото никога не съм се чуствала толкова на място другаде.

© Деси Баева

Работила си с големи клиенти като Warner Music и ICU Publishing. Какъв е проектът, за който зарязваш всичко друго? Всяка задача идва със своята важност, независимо колко голям е клиентът. Последното нещо, за което оставих всичко друго бяха няколко илюстрации за една организация, която помага на жени в затворите в Източен Лондон. Тази кауза ми е много близка и важна, тъй като има толкова несправедливост в системата на затворите, а фактът, че се занимават специално със закрила на жени ме спечели още повече. Любимите ми проекти са свързани с музиката на малки банди, в които вярвам и искам да подкрепя, често дори без хонорар.

Какво послание искаш да отправиш към хората с твоята работа? Свобода, безусловна любов, романтика и истинска човешка връзка. Искам изкуството ми да провокира хората да мислят и да си задават въпроси. Да им напомня да не съдят околните със затворени очи и да приемат пъстрия особняк в себе си. И  най-вече това, че да си extra никога не е в излишък.

Можеш да промениш едно нещо в света с щракане на пръст. Какво правиш? Tова е най-трудният въпрос. Ще отговоря спонтанно и необмислено с първото нещо, което ми идва на ум – бих предизвикала глобално духовно пробуждане и бих заменила вселенския закон на привличанeто със закона на искането, така всички ще са доволни. (Смее се)

Пристигаш в София за Мелба на живо. Може ли дизайнът да спаси света? Трябва да спасим себе си, за да спасим света. Какъв по-красив начин от това да спасиш себе си с изкуство? Ще го спаси, разбира се.

Защо да дойдем да те видим? Защото съм приготвила една торба със смешки и тук-там някоя мъдрост.

Мелба на живо #3 е на 10 октомври, сряда, в Генератор от 18:30. Входът е свободен.