През 1990 Jamie Clary, безславен млад diy диджей, тръгва на европейска обиколка с няколко приятели. Минават през Франция, Белгия, Източна и Западна Германия и правят спирки, за да пускат рейв и електронна музика, където се отвори възможност и има ентусиазъм. По време на пътуването Clary среща Jo Weatherhall, приятелка на негов приятел, която не му отстъпва по прото-хипстъризъм, става част от антуража и документира пътуването на VHS. Ценните кадри, а и цялата история на познанството им, са мокър сън за всеки по-романтичен нърд с отношение към музика и са великолепно поднесени в Pale Blue Dot – един от ранните претенденти за видео на годината от дебютния албум на сина им Felix Clary Weatherall, по-известен като Ross From Friends.
Записът неслучайно се казва Family Portrait и е любовен албум, макар и не в класическия смисъл. Младежът от Южен Лондон работи по дебюта си две години, за да прецизира всеки звук в близо едночасовия запис, с който отдава почит към родителите си и по-семпли времена. Подобна неподправена носталгичност и педантичност към работата не са никаква изненада от човек, избрал точно този псевдоним. Крайният резултат обаче е истински свежа глътка кислород във време, в което често забравяме кои са истински важните неща, изкушаваме се да се взимаме твърде насериозно, а музиката масово се свежда до малко повече от клик-бейт.
Clary Weatherall е абсолютният контрапункт на музиката като алгоритъм за бързо възнаграждение (и печалба). Влиянията му – от експериментална електроника, през амбиънт, хип-хоп, балерик или класически олд скуул 4х4 бийтове – се срещат в хиперемоционална амалгама от хаус и техно, което изненадва на всеки завой по пътя към където и да се намира диамтералната противоположност на стадните бийтове и шаблонни хитове от музикалните телевизии. Често пъти музиката му звучи повече като импровизиация, все едно някое хлапе се забалвява на синтезатора, натискайки де що бутон има, но играта е чиста, осъзната и целенасочена. Макар прогресиите му, бийтовете и брейковете на пръв прочит често да звучат контраинтуитивно, именно това ги прави интересни – завладяват бързо и без излишни усилия.
Траковете растат пласт по пласт, които спокойно се надгражат, оплътняват с детайли, вокални семпли или мелодии, за да възнаградят безотказно в пиковете си. От фантастичната дансхол еуфория на The Knife, през хипнотичния груув на Thank God I’m a Lizard, до сладостта и мързеливия унес на Don’t Wake Dad, много от Family Portrait спокойно би могло да прозвучи дори на място като Beach Bar без да травмира (необратимо) патроните му. Точно в брака между интелекта и майсторството зад музиката и достъпността й може да се открие най-голямата ценност на албума.
След шест солидни сингъла и EP-та от 2015 насам, Family Portrait не само позиционира Clary Weatherall като отличника от випуска млади самоуки продуценти на електронна музика с иронични имена (поздрави на DJ Windows XP, DJ Boring и DJ Seinfeld), но бележи музикалното му съзряване и го изстрелва в голямата лига и до по-мейнстрийм он- и офлайн дестинации като The Lab, The Guardian и Thrasher Magazine. Съвсем реалистично е скоро да очакваме още по-големи неща от Ross From Friends.
Family Portrait (Brainfeeder) е на пазара.
