Константин Бешков (Kay Be) използва затишието в края на годината, за да издаде четвъртия си албум с инструментални композиции (след Pieces и Obscene от 2011 и A Perfect Circle от 2012) без предупреждение само с линк в пощата на 30 декември и уговорката, че продължава да работи усилено върху проектите на пловдивски колектив лейбъли Freak Collective и лейбъла CTP Records. Бешков обяснява неочакваното излизане на Yaksha като импулсивен ход, което обаче не означава, че върху албумът не е помислено сериозно. Определението албум е леко условно, тъй като Yaksha продължава по-малко от 16 минути и само три от 11-те парчета са по-дълги от 2 минути. С други думи можем да говорим за extended EP с доста скитове и инструментални интерлюдии, които обаче си звучат съвсем на място и няма и помен от идеи за микстейп.
И тъй като при инструменталите няма как да коментираме текстовете по обективни причини, обръщаме внимание на заглавието на албума и отделните тракове, които дават бегла идея за вдъхновението на Бешков. Yaksha е санскритската дума за мъжките природни духове, въплъщение на природния свят в хиндуистката религия, а Akasha (името на откриващия трак) означава небе или етер – един от петте главни елемента, чиято главна характеристика е звука. Очевидните индийските мотиви липсват, албумът разчита по-скоро на познатия особен mid-tempo ритъм и изкривени бийтове, които бързо се подреждат в силни мелодии, от които може да изскочи нещо голямо.
Константин Бешков / Kay Be © Иво Димитров
Всеки един трак разчита на много внимателно надграждане и повторение на различните инструментални семпли, които само загатват за пълния потенциал на мелодията и в това няма нищо лошо – Kay Be споделя фрагментарни композиции, които вероятно отговарят на градските моменти в неговия живот и могат да послужат за саундтрак на късометражен филм. Тежките басове и синтезаторите в албума (TJR Skit, Fly shh.., Soul On Your Side OG) звучат като от джем сешън с Dam Funk от последния му проект със Snoop Dogg (7 Days of Funk). Шестият трак в албума Everybody Knows ускорява темпото на лежерната първа част и звучи все едно Vangelis и Giorgio Moroder изпитват с недоверие Danger Mouse, преди последният тотално да обърне мелодията и да включи вокален семпъл, иначе Косьо е семплирал Boombox Beatz на DJ Peabird. Mask On очарова с онази мрачна атмосфера и тенекиени барабани, които сме свикнали да слушаме в продукцията на по-интересните съвременни хип-хоп и рап продуценти. Минорното настроение продължава и в Smoke, преди да стигне до позитивния финал с едно от най-добрите парчета на Kay Be досега. Listen е от онези композиции, които най-добре илюстрират истинския талант на подобни музиканти да композират и/или семплират еднакво добре в правилния момент. Единственият недостатък на подобни албуми е, че обикновено свършват прекалено бързо. Като повечето хубави неща.
Новият албум на Kay Be може да бъде свален от Bandcamp срещу сума по ваш избор. Boyscout подкастът на Константин Бешков е тук.
